Хомофония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:31, 4 февруари 2016

Хомофонията (гр. от homòs - „цял”, „равен”, „еднакъв” и phone - „глас”, „звук”, „едногласие”) в античната гръцка музикална терминология е имала значение на музика, която се пее в унисон. Терминът „хомофония” е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на „едногласие”. По-късно (12.-13. век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод, носещ импровизационен характер. Такова пеене е практикувано и в Италия, и във Франция през 14. век в рицарските поеми на трубадурите, труверите и минезингерите. В началото на късното средновековие този вид хомофония бил изместен постепенно от развитието на полифонията. Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод. Тази практика се утвърждава с разпространението на лютнята и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония. Около 1600-ата г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо, каквито италианските музиканти (Кавалери, Пери и др.) създават. Най-значителните образци на тази музика са на Качини, отпечатани в Nuove Musiche (1602 г.). Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат речитативът, арията, кантатата, ораторията, операта.

Източници

Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство”, 1969 г., стр.374

Шаблон:Музика-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-Хомофония (гр. от homo&#768;s-цял,равен еднакъв и phone-глас,звук,едногласие)В античната гръцка музикална терминология хомофонията е имала значение на музика, която се пее в унисон.Терминът хомофония е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на едногласие.По-късно(12-13 век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод,носещ импровизационен характер.Такова пеене е практикувано и в Италия и Франция през 14 век в рицарските поеми на [[трабадур]]ите, [[трувер]]ите и [[минезингер]]ите.В началото на  късното средновековие този вид хомофония била изместена постепенно от развитието на [[полифония]]та.Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод.Тази практика се утвърждава с разпространението на [[лютня]]та и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония.Около 1600 г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо,каквито италианските музиканти (Кавалери,Пери и др.) създават.Най-значителните образци на тази музика са на Качини,отпечатани в Nuove Musiche (1602 г.).Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат [[речитатив]]ът ,[[ария]]та , [[кантата]]та , [[оратория]]та , [[опера]]та.
+Хомофонията (гр. от ''homo&#768;s'' - „цял”, „равен”, „еднакъв” и ''phone'' - „глас”, „звук”, „едногласие”) в античната гръцка музикална терминология е имала значение на музика, която се пее в унисон. Терминът „хомофония” е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на „едногласие”. По-късно (12.-13. век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод, носещ импровизационен характер. Такова пеене е практикувано и в Италия, и във Франция през 14. век в рицарските поеми на [[трабадур|трубадур]]ите, [[трувер]]ите и [[минезингер]]ите. В началото на късното средновековие този вид хомофония бил изместен постепенно от развитието на [[полифония]]та. Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод. Тази практика се утвърждава с разпространението на [[лютня]]та и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония. Около 1600-ата г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо, каквито италианските музиканти (Кавалери, Пери и др.) създават. Най-значителните образци на тази музика са на Качини, отпечатани в ''Nuove Musiche'' (1602 г.). Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат [[речитатив]]ът, [[ария]]та, [[кантата]]та, [[оратория]]та, [[опера]]та.
 == Източници ==
-Музикален терминологичен речник,издателство Наука и изкуство 1969г.стр.374
+Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство”, 1969 г., стр.374
 {{музика-мъниче}}