Жабляк (крепост)

Жабляк с Шкодренското езеро, 1860 г.

Жабляк (Шаблон:Lang-me) е средновековен град-крепост в Зета, разположена на устието на река Морача в Шкодренското езеро.

Получава името си по това на Църноевичи. Средновековният град съществува поне от X век и от времето на управлението на династията Войславлевичи или зетски клон на Комитопулите.

Първото упоменава на Жабляк е от средата на XV век, когато от 1466 до 1478 г. се намира във владение на деспот Стефан Лазаревич и Юрий Бранкович, т.е. на Моравското деспотство.

През 1475 г. князът на Зета Иван I Церноевич мести престолнината си в Обод, а после и в Цетине. От 1478 г. Жабляк е османски, превръщайки се в османски опорен пункт на северния бряг на Шкодренското езеро.

През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд.

По решение на Берлинския конгрес Жабляк преминава към княжество Черна гора.

В града освен резиденцията на Църноевичи се намира и църква, посветена на Георги Победоносец. Днес останките от Жабляк са туристическа атракция.

Източници

• Дероко А. „Средњевековни градови у Србији“. Београд, Црној Гори и Македонији. с. 1950.