Никола Рударов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране |
смяна шаблон |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{без източници}} |
|||
⚫ | |||
{{Биография инфо |
|||
| категория = актьор |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| портрет = |
| портрет = |
||
⚫ | |||
| портрет-описание = |
|||
⚫ | |||
| |
| роден-място = [[София]], [[България]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
| националност = {{BUL}} |
|||
| вложки = |
|||
{{Личност/Актьор |
|||
| категория = актьор |
|||
| период-на-активност = 1968-2003 |
|||
| значими роли = |
|||
| театрални награди = |
|||
}}{{Личност/Режисьор |
|||
| категория = актьор |
|||
| активност = 1976-1991 |
|||
| стил = [[социалистически реализъм]] |
|||
| направление = |
|||
| значими филми = „От нищо нещо“ |
|||
| награди = |
|||
}} |
}} |
||
| брак = |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| подпис = |
|||
| общомедия = |
|||
}} |
|||
⚫ | |||
== Биография == |
== Биография == |
||
Никола Рударов е роден на 6 декември 1927 г. в София, в семейство на бежанци от [[Македония]]. Започва първоначално да учи право, но в трети курс, когато се открива Държавното киноучилище, решава да се премести да учи кинематография.<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/16807 Никола Рударов, „Култура“]</ref> |
|||
Режисира 6 филма, но |
Режисира 6 филма, но повече се реализира като актьор. С превъплъщенията си във филми като „[[Шведските крале]]“, „[[Адио, Рио]]“, „[[Сезонът на канарчетата]]“, „[[Вчера]]“, „[[Лагерът]]“, „[[След края на света]]“, Никола Рударов се утвърждава като един от най-ярките актьори в българското кино. И до днес кинолюбителите помнят неговата фраза от филма „Вчера“ – „Ще видите вие кон боб яде ли!“. |
||
Никола Рударов умира на 26 март 2010 г. в София.<ref>[http://mediacafe.bg/novini/kultura-i-izkustvo/Pochina-Nikola-Rudarov-88 Почина Никола Рударов, „Медия Кафе“]</ref> Има дъщеря – Мина Рударова. |
|||
Има дъщеря – Мина Рударова. |
|||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
Ред 50: | Ред 69: | ||
* „[[Хора отдалече]]“ (1977) |
* „[[Хора отдалече]]“ (1977) |
||
* „[[Да изядеш ябълката]]“ (1976) |
* „[[Да изядеш ябълката]]“ (1976) |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 55: | Ред 77: | ||
{{Филми на Никола Рударов}} |
{{Филми на Никола Рударов}} |
||
{{СОРТКАТ:Рударов, Никола}} |
{{СОРТКАТ:Рударов, Никола}} |
||
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
Версия от 15:36, 21 юни 2016
Никола Рударов | |
български актьор и режисьор | |
Роден |
6 декември 1927 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Актьорска кариера | |
Активност | 1968-2003 |
Режисура | |
Активност | 1976-1991 |
Стил | социалистически реализъм |
Значими филми | „От нищо нещо“ |
Семейство | |
Братя/сестри | Георги Рударов |
Деца | Мина Рударова |
Уебсайт |
Никола Асенов Рударов (Руди) е български актьор и режисьор.
Биография
Никола Рударов е роден на 6 декември 1927 г. в София, в семейство на бежанци от Македония. Започва първоначално да учи право, но в трети курс, когато се открива Държавното киноучилище, решава да се премести да учи кинематография.[1]
Режисира 6 филма, но повече се реализира като актьор. С превъплъщенията си във филми като „Шведските крале“, „Адио, Рио“, „Сезонът на канарчетата“, „Вчера“, „Лагерът“, „След края на света“, Никола Рударов се утвърждава като един от най-ярките актьори в българското кино. И до днес кинолюбителите помнят неговата фраза от филма „Вчера“ – „Ще видите вие кон боб яде ли!“.
Никола Рударов умира на 26 март 2010 г. в София.[2] Има дъщеря – Мина Рударова.
Филмография
- Като актьор
- I Am David (2003)
- „Асистентът“ (2002)
- Kai to treno paei ston ourano (2002)
- „Дунав мост“ (1999)
- „След края на света“ (1998)
- „Трака-трак“ (1996)
- La Donna e mobile (1993)
- „Пантуди“ (1993)
- „Търг“ (1992)
- „Бронзовата лисица“ (1991)
- „Тишина“ (1991)
- „Бързо, акуратно, окончателно“ (1990)
- „Лагерът“ (1990)
- „Дефицит“ (1990)
- „Осем процента любов“ (1990)
- „Карнавалът“ (1990)
- „Адио, Рио“ (1989)
- „Вчера“ (1988)
- „Признание“ (1969)
- „Един снимачен ден“ (1969)
- „Шведските крале“ (1968)
- Като режисьор
- „Бронзовата лисица“ (1991)
- „Вик за помощ“ (1986)
- „Комбина“ (1982)
- „От нищо нещо“ (1979)
- „Хора отдалече“ (1977)
- „Да изядеш ябълката“ (1976)
Източници
Външни препратки
|