Мълчание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тишина)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тишина пренасочва насам. За други значения вижте Тишина (пояснение).

Faras Saint Anne (detail).jpg

Мълчанието или още безмълвието е липса на реч и на произнасяне/издаване на звуци, което предизвиква тишина. За тиха се смята среда, в която ако има звуци, те са под 20 децибела.

Употреба в музиката[редактиране | редактиране на кода]

В музиката тишината се използва, за да разграничи отделни звукови периоди (особено отделни части от произведението), повечето нотни записи съдържат знаци за липса на звук и нейната продължителност, като възприето е периодите на мълчание или тишина да се означават със термина пауза – така както за всеки тон, звук или шум във музиката и има писмен знак наречен нота, и за паузите има съответен знак носещ същото название-пауза.

При изпълнитеското изкуство паузите има точно фиксирана продължителност неспазването, на която би довела до разрушаване на ритъма, темпото и логичното развитие на музикалното произведение.

Като най-кратката единична пауза се смята 128-на пауза, а като най-продължителна единична пауза – цяла пауза и бревис пауза (която е по рядко срещана).

В повечето случаи когато партията на някой глас или инструмент трябва да прекъсне се използват няколко паузи или се изписва с числа колко броя тактове трябва да продължи паузата, а не само една доста продължителна.

Ако целят състав трябва да прекъсне за известно време се използва така наречената генерал-пауза.

В крайна степен мълчанието е използвано в произведението на американския композитор на класическа постмодерна музика Джон Кейдж 4′33″, в което за изпълнителя са изписани само паузи.

Ефект върху хората и животните[редактиране | редактиране на кода]

Продължителната тишина може да има негативен ефект върху състоянието на ума при хората и животните, в степен да ги кара да чуват звуци и неща и да говорят на себе си, за да прекъснат мълчанието. Повечето хора намират мълчанието за неудобно и дори, в най-крайна степен, непоносимо. В съвременното общество, особено обществата от западен тип, когато хората се срещат и говорят едни с други, те често повеждат безсъдържателни разговори само за да избегнат моментите на мълчание и тишина. Все пак тишината и мълчанието са високо ценени в източните култури (например Китай). „Този, който знае, не говори. Този, който говори, не знае“ (Лао Дзъ). Исихазмът в православието е мистична практика, чиято сърцевина е молитвата в безмълвие или мълчание.

В парапсихологията се ползва техника ганцфелд развита и от Джон Лили като " самадхи танк" (flotation tank, isolation tank) или от Иван Павлов като сурдобарокамера („Сурдобарокамера СБК-48“) в основата на които стои сензорна депривация с цел изучаване реакцията на съзнанието на липсата на звуци и други дразнители.

В реториката[редактиране | редактиране на кода]

Argumentum ex silentio (лат.) е аргумент, заключаващ на базата на тишината или липсата на отговор, или противно доказателство.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Шмаукс, Д. Текстово и графично представяне на мълчанието. – В: Сборник статии и доклади. НБУ ЮИЕ Център по семиотика. Магистърска програма „Семиотика“. Т. VІ. EFSS’2000. С., 2001, 205 – 213.
  • Цацов, Д. Онтология на безмълвието. Велико Търново, 2003.
  • Михайлова, М. Эстетика молчания. Молчание как апофатическая форма духовного опыта. М., 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Silence“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.