Пиер Бонар: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
Бонар рисува пейзажи, градски битови сцени и композиции от живота на семейството си, обикновенно в градина или в слънчеви интериори на стаи. Неговата жена Марта е неизменен персонаж в картините му в продължение на десетилетия. Бонар рисува и автопортрети, пейзажи, много натюрморти с цветя и плодове. Илюстрира творби на Верлен.
Бонар рисува пейзажи, градски битови сцени и композиции от живота на семейството си, обикновенно в градина или в слънчеви интериори на стаи. Неговата жена Марта е неизменен персонаж в картините му в продължение на десетилетия. Бонар рисува и автопортрети, пейзажи, много натюрморти с цветя и плодове. Илюстрира творби на Верлен.


Бонар използва свободна перспектива. Известен е с най-необичайните гледни точки в композициите си, което създава най-неочаквани пространствени главоблъсканици. Изгражда картините си в хармоничен колорит от контрастни топли и студени хроматични тонове. Използва наситени, сложни цветове. Той обаче не живописва от натура, а по памет или по предварително направени ескизи, цветни или графични. Създава композициите си в ателието като опъва едновременно няколко платна върху стените на малкото си ателие. Той споделя, че ако платното е върху рамка, ще бъде ограничен в определянето на композицията, защото никога не се знае предварително какъв размер ще му е нужен. Наричат го „последния импресионист“, но той критикува импресионистите, че имат слаби, необмислени композиции и натуралистични цветове.
Бонар използва свободна перспектива. Известен е с най-необичайните гледни точки в композициите си, което създава най-неочаквани пространствени главоблъсканици. Изгражда картините си в хармоничен колорит от контрастни топли и студени [[хроматични]] тонове. Използва наситени, сложни цветове. Той обаче не живописва от натура, а по памет или по предварително направени ескизи, цветни или графични. Създава композициите си в ателието като опъва едновременно няколко платна върху стените на малкото си ателие. Той споделя, че ако платното е върху рамка, ще бъде ограничен в определянето на композицията, защото никога не се знае предварително какъв размер ще му е нужен. Наричат го „последния импресионист“, но той критикува [[Импресионизъм|импресионистите]], че имат слаби, необмислени композиции и натуралистични цветове.


== Късни години ==
== Късни години ==
През 1938 г. Бонар прави изложба в Института по изкуство в Чикаго. Той завършва последната си картина ''на „цъфнало бадемово дърво“'' една седмица преди смъртта си на Френската Ривиера през 1947 г.
През 1938 г. Бонар прави изложба в Института по изкуство в Чикаго. Той завършва последната си картина ''на „[[цъфнало бадемово дърво]]“'' една седмица преди смъртта си на [[Френска Ривиера|Френската Ривиера]] през 1947 г.


Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк организира посмъртно ретроспекция на работите на Бонар през 1948 г., когато е трябвало да се празнува 80-тия му рожден ден.
Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк организира посмъртно ретроспекция на работите на Бонар през 1948 г., когато е трябвало да се празнува 80-тия му рожден ден.
Ред 16: Ред 16:
Въпреки, че Бонар избягва общественото внимание, работите му се продават добре още приживе.
Въпреки, че Бонар избягва общественото внимание, работите му се продават добре още приживе.


За него Анри Матис пише: „Да! Аз твърдя, че Бонар е велик художник за нашето време и естествено, за идните поколения.“
За него [[Анри Матис]] пише: „Да! Аз твърдя, че Бонар е велик художник за нашето време и естествено, за идните поколения.“

Версия от 16:58, 28 октомври 2016

Пиер Бонар (на френски: Bonar) (3 октомври 1867 – 23 януари, 1947) е френски художник – живописец и график, един от основателите на набизма (Le Nabis) – група художници, илюстратори и дизайнери си поставят задача да рисуват символичната, а не видимата същност на нещата. Сами поставят името „набисти“ от „наби“ което на иврит означава „пророк“.

Биография

Бонар е роден във Fontenay-о-Roses, О дьо Сен на 3 октомври 1867 г. Израства като весел и безгрижен младеж, син на виден служител на френското военно министерство. По настояване на баща си Бонар учи право и за кратко през 1888 г. практикува като адвокат. В същото време посещава часовете по изкуство в училище за изящни изкуства (Académie Julian) и решава да стане художник.

Творчество

Бонар рисува пейзажи, градски битови сцени и композиции от живота на семейството си, обикновенно в градина или в слънчеви интериори на стаи. Неговата жена Марта е неизменен персонаж в картините му в продължение на десетилетия. Бонар рисува и автопортрети, пейзажи, много натюрморти с цветя и плодове. Илюстрира творби на Верлен.

Бонар използва свободна перспектива. Известен е с най-необичайните гледни точки в композициите си, което създава най-неочаквани пространствени главоблъсканици. Изгражда картините си в хармоничен колорит от контрастни топли и студени хроматични тонове. Използва наситени, сложни цветове. Той обаче не живописва от натура, а по памет или по предварително направени ескизи, цветни или графични. Създава композициите си в ателието като опъва едновременно няколко платна върху стените на малкото си ателие. Той споделя, че ако платното е върху рамка, ще бъде ограничен в определянето на композицията, защото никога не се знае предварително какъв размер ще му е нужен. Наричат го „последния импресионист“, но той критикува импресионистите, че имат слаби, необмислени композиции и натуралистични цветове.

Късни години

През 1938 г. Бонар прави изложба в Института по изкуство в Чикаго. Той завършва последната си картина на „цъфнало бадемово дърво една седмица преди смъртта си на Френската Ривиера през 1947 г.

Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк организира посмъртно ретроспекция на работите на Бонар през 1948 г., когато е трябвало да се празнува 80-тия му рожден ден.

Въпреки, че Бонар избягва общественото внимание, работите му се продават добре още приживе.

За него Анри Матис пише: „Да! Аз твърдя, че Бонар е велик художник за нашето време и естествено, за идните поколения.“