Пиер Бонар
| Пиер Бонар Pierre Bonnard | |
| френски художник | |
,_c.1899,_Musée_d'Orsay,_restaurée.jpg) Ок. 1899 г. | |
| Роден |
3 октомври 1867 г.
Фонтене о Роз, Франция |
|---|---|
| Починал |
Льо Кане, Лазурен бряг, Франция |
| Погребан | Франция |
| Националност |  Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | постимпресионизъм, набизъм, интимизъм |
| Жанр | пейзажна живопис, битова живопис, акт, портрет |
| Академия | Академия „Жулиан“ Висше училище за изящни изкуства в Париж |
| Направление | живопис |
| Семейство | |
| Съпруга | Марта Бонар (Мария Бурсен) (1925 – 1942, нейната смърт) |
| Подпис |  |
| Пиер Бонар в Общомедия | |
Пиер Бонар (на френски: Pierre Bonnard, френски: [bɔnaʁ]) е френски художник – живописец и график, един от основателите на набизма – група художници, илюстратори и дизайнери си поставят задача да рисуват символичната, а не видимата същност на нещата. Сами поставят името „набисти“ от „наби“ което на иврит означава „пророк“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]
Пиер, Йожен, Фредерик[1] Бонар е роден на улица „Шатене“ № 17 във Фонтене о Роз (Fontenay-о-Roses), О дьо Сен на 3 октомври 1867 г. Израства като весел и безгрижен младеж, син на Йожен Бонар (1837-1895), началник на отдел във френското военно министерство, и на Елизабет Мерцдорф (1840-1919)[2]. Има по-голям брат, Шарл (1864-1941), но се чувства по-близък до по-малката им сестра, Андре (1872-1923). По настояване на баща си Бонар следва право в Сорбоната и за кратко през 1888 г. практикува като адвокат. В същото време посещава часовете по изкуство в училище за изящни изкуства (Académie Julian) и решава да стане художник, първоначално насърчаван от жените в семейството.
Творчески години
[редактиране | редактиране на кода]Бонар рисува пейзажи, градски битови сцени и композиции от живота на семейството си, обикновено в градина или в слънчеви интериори на стаи. Неговата жена Марта е неизменен персонаж в картините му в продължение на десетилетия. Бонар рисува и автопортрети, пейзажи, много натюрморти с цветя и плодове. Илюстрира творби на Пол Верлен, Октав Мирбо и Жул Ренар.
Бонар използва свободна перспектива. Известен е с най-необичайните гледни точки в композициите си, което създава най-неочаквани пространствени главоблъсканици. Изгражда картините си в хармоничен колорит от контрастни топли и студени хроматични тонове. Използва наситени, сложни цветове. Той обаче не живописва от натура, а по памет или по предварително направени ескизи, цветни или графични. Създава композициите си в ателието като опъва едновременно няколко платна върху стените на малкото си ателие. Той споделя, че ако платното е върху рамка, ще бъде ограничен в определянето на композицията, защото никога не се знае предварително какъв размер ще му е нужен. Наричат го „последния импресионист“, но той критикува импресионистите, че имат слаби, необмислени композиции и натуралистични цветове.
Късни години
[редактиране | редактиране на кода]
През 1938 г. Бонар прави изложба в Института по изкуство в Чикаго. Той завършва последната си картина – „Цъфнало бадемово дърво“ – една седмица преди смъртта си на Френската Ривиера през 1947 г.
Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк организира посмъртно ретроспекция на работите на Бонар през 1948 г., когато е трябвало да се празнува 80-ия му рожден ден. Въпреки че Бонар избягва общественото внимание, творбите му се продават добре още приживе. За него Анри Матис пише:
| „ | Да! Аз твърдя, че Бонар е велик художник за нашето време и естествено, за идните поколения. | “ |
.
Работа като илюстратор
[редактиране | редактиране на кода]Бонар илюстрира книги от Октав Мирбо и „Естествени истории“ от Жул Ренар. Създава 109 литографии за стихосбирката на френския поет Пол Верлен „Паралелност“ (1889)[3].
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Подготовка за парад, 1890, частна колекция
Жена и куче, 1891, Художествен институт „Стърлинг и Франсин Кларк“, Уилямстаун, САЩ
Два пудела, 1891, Градска художествена галерия, Саутхамптън, Великобритания
Градина с червено дърво, 1909
Трапезария в извънградска къща, 1913, Институт за изкуства, Минеаполис, САЩ
14 юли, 1918
Отворена врата, Колекция Филипс, Вашингтон, САЩ
Отворен прозорец, Колекция Филипс
„Маса, покрита с червена покривка“ или „Куче на закуска“, 1910
Интериор на стая със стол, 1913
Марта Бонар с куче (1867 – 1947), 1915
На море под боровете, 1921
Обяд, 1923, Национална галерия на Ирландия, Дъблин
Лазурният бряг, ок. 1923, Колекция Филипс
Есенен пейзаж, ок. 1932
Земният рай, 1916-1920, Чикагски институт за изкуства
Стълбище в градината, ок. 1940
Автопортрет, 1945, Колекция Бемберг, Тулуза
.jpg)
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Registre d'état civil des Hauts-de-Seine, p.13/19 // Архивиран от оригинала на 8 януари 2022. Посетен на 3 май 2026.
- ↑ « Mertzdorff, Charles (1818-1883) et sa famille », correspondance familiale En ligne, Compléments historiographiques, Biographies, M,mis à jour le : 16/07/2019
- ↑ Guy Cogeval, Bonnard. Paris: Hazan, Malakoff, 2015 ISBN 978-2-7541-08-36-2.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Пиер Бонар- ((fr)) Сайт на музея Пиер Бонар в Льо Кане
- ((en)) Пиер Бонар в artcyclopedia.com
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Bonnard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
