Пиер Бонар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер Бонар
Pierre Bonnard
френски художник

Роден
Фонтене о Роз, О дьо Сен, Франция
Починал
23 януари 1947 г. (79 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Кариера в изкуството
Стил постимпресионизъм, набизъм, интимизъм
Академия Академия „Жулиан“
Висше училище за изящни изкуства в Париж
Направление живопис
Семейство
Съпруга Марта Бонар

Подпис Bonnard, Pierre 1867-1947 deWP.jpg
Пиер Бонар в Общомедия

Пиер Бонар (на френски: Pierre Bonnard, френски: [bɔnaʁ]) е френски художник – живописец и график, един от основателите на набизма – група художници, илюстратори и дизайнери си поставят задача да рисуват символичната, а не видимата същност на нещата. Сами поставят името „набисти“ от „наби“ което на иврит означава „пророк“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Бонар е роден във Фонтене-о-Роз (Fontenay-о-Roses), О дьо Сен на 3 октомври 1867 г. Израства като весел и безгрижен младеж, син на виден служител на френското военно министерство. По настояване на баща си Бонар учи право в Сорбоната и за кратко през 1888 г. практикува като адвокат. В същото време посещава часовете по изкуство в училище за изящни изкуства (Académie Julian) и решава да стане художник.

Творчески години[редактиране | редактиране на кода]

Бонар рисува пейзажи, градски битови сцени и композиции от живота на семейството си, обикновено в градина или в слънчеви интериори на стаи. Неговата жена Марта е неизменен персонаж в картините му в продължение на десетилетия. Бонар рисува и автопортрети, пейзажи, много натюрморти с цветя и плодове. Илюстрира творби на Пол Верлен, Октав Мирбо и Жул Ренар.

Бонар използва свободна перспектива. Известен е с най-необичайните гледни точки в композициите си, което създава най-неочаквани пространствени главоблъсканици. Изгражда картините си в хармоничен колорит от контрастни топли и студени хроматични тонове. Използва наситени, сложни цветове. Той обаче не живописва от натура, а по памет или по предварително направени ескизи, цветни или графични. Създава композициите си в ателието като опъва едновременно няколко платна върху стените на малкото си ателие. Той споделя, че ако платното е върху рамка, ще бъде ограничен в определянето на композицията, защото никога не се знае предварително какъв размер ще му е нужен. Наричат го „последния импресионист“, но той критикува импресионистите, че имат слаби, необмислени композиции и натуралистични цветове.

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г. Бонар прави изложба в Института по изкуство в Чикаго. Той завършва последната си картина на „цъфнало бадемово дърво една седмица преди смъртта си на Френската Ривиера през 1947 г.

Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк организира посмъртно ретроспекция на работите на Бонар през 1948 г., когато е трябвало да се празнува 80-тия му рожден ден.

Въпреки че Бонар избягва общественото внимание, творбите му се продават добре още приживе.

За него Анри Матис пише:

Да! Аз твърдя, че Бонар е велик художник за нашето време и естествено, за идните поколения.

.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pierre Bonnard“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.