Хроматична гама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Октава (12 тона), илюстрирана на музикална клавиатура

Хроматичната гама, още дванадесеттоновата гама, е набор от дванадесет тона, използвани в тоналната музика, с ноти, разделени с интервал от полутон.[1] Почти всички западни музикални инструменти, като пианото, са направени да произвеждат хроматична гама, докато други инструменти с непрекъсната промяна на височината, като тромбон и цигулка, могат освен тях да произвеждат и микротонове или ноти между тези, налични на пианото.

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

Хроматичната гама е музикална гама с дванадесет тона, всеки от които е полутон, известен още като половин стъпка над или под съседните си тонове. В резултат на това в 12-тонов равен темпериран строй (най-често срещаната настройка в западната музика), хроматичната гама покрива всичките 12 от наличните тона. По този начин има само една хроматична гама, тъй като всяка хроматична гама е идентична при транспониране, инверсия и ретроградна спрямо всяка друга.

Възходяща и низходяща хроматична скала:[2]

 {
\override Score.TimeSignature #'stencil = ##f
\relative c' {
  \clef treble \time 12/4
  c4^\markup { Ascending } cis d dis e f fis g gis a ais b
  c^\markup { Descending } b bes a aes g ges f e es d des c
  }
}

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Същност
  2. Benward, Bruce, Saker, Marilyn Nadine. Music in Theory and Practice. 7th. Т. I. 2003. ISBN 978-0-07-294262-0. с. 37.