Блестяща изолация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Политиката на Блестяща изолация''' ({{lang-en|Splendid isolation}}) е период през втората половина на XIX век, когато британската [[външна политика]] се отказва от дълговременни единодействия и споразумения, за да си запази пълна свобода за самостоятелни изяви по установяване и укрепване на влиянието в/на колониалната си империя, както и в Европа. Баланса на силите подържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният ѝ флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.<ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ „Наука и изкуство“}}</ref> |
'''Политиката на Блестяща изолация''' ({{lang-en|Splendid isolation}}) е {{факт|период през втората половина на XIX век, когато британската [[външна политика]] се отказва от дълговременни единодействия и споразумения, за да си запази пълна свобода за самостоятелни изяви по установяване и укрепване на влиянието в/на колониалната си империя, както и в Европа.|2017|8|17}} Баланса на силите подържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният ѝ флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.<ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ „Наука и изкуство“}}</ref> |
||
== Предистория == |
|||
{{факт|Англия в лицето на нейния външен министър [[Уилям Пит-младши|Уилям Пит]] след избухването на [[Велика френска революция|Великата френска революция]] се обявява твърдо против промените. Същевременно Англия е в основата на разгрома на Наполеон Бонапарт по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]. На [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] се обявява за [[Реставрация (Франция)|реставрация]]та, но въпреки това формално не участва в [[Свещен съюз|Свещения съюз]], като от 1822 г. със смяната на кабинета и избирането на [[Джордж Канинг]] за министър на външните работи се ориентира и към противодействие на континенталната политика на водещите европейски монарси. След революциите през 1848/49 г., и най-вече след [[Кримска война|Кримската война]] с последвалия [[Парижки мирен договор (1856)|Парижки мирен договор]], външната политика на [[Великобритания]] окончателно преминава (от 1858 г.) в друго русло.|2017|7|24}} |
|||
== Същност == |
|||
{{факт|Основата на тази политика се състои в това, че английското правителство се въздържа да сключва съюзни договори с други [[велики сили]], запазвайки открити възможностите си да използва противоречията между тях за извличане на изгода и за защита на собствения си интерес.|2017|7|24}} |
|||
== Излизане от блестящата изолация == |
|||
{{факт|През 1890 г. корабният баланс на световните сили нарушава английското върховенство по море. Причините са както външни, така и вътрешни. Обединена Германия и САЩ (донякъде и Италия) бележат сериозен ръст в индустрията, включително и по отношение на флота. Втората е презасищането на богатата метрополия и намалената конкурентоспособност на английските индустриални стоки на световния и в частност на европейския пазар. По тази причина се изострят англо-германските отношения. Предизвикателството, че в края на 19 век и началото на 20 век все по-ясно се очертава растящото индустриално и военноморско могъщество на Германия, налага пред британската външна политика да излезе от блестящата си изолация и да влезе в по-дълготрайни съюзи с цел да балансира интересите си. Поводът за това става [[англо-бурска война|англо-бурската война]], в която британската армия въпреки успеха си не се представя блестящо. През 1902 година Британия влиза в съюз с Япония с цел да балансира руското влияние в Далечния изток и Китай, който окончателно е превърнат в полуколония. Руската империя се е възползвала предходно от британската експанзия в Китай, което принуждава Британия в хода на [[голямата игра]] да излезе от изолация, понеже Русия е въвела свои войски в [[Манджурия]] под предлог защита на интересите си в този регион. Руската инициатива предизвиква голямо недоволство и в Англия и в Япония и на тази основа се създават условия за сключване на съюза. Инициативата е японска. От друга страна предложението е примамливо за Британия понеже ѝ позволява да прехвърли част от своя флот в европейски води, където противопоставянето набира сили. Целта е ангажиране на руската военна мощ в Далечния изток с оглед [[Френско-руски съюз|френско-руския съюз]] и привличането на Франция пред германската опасност във водите на британската външна политика. По този начин и Британия се оказва в [[Антанта]]та, след сключването на съюзен договор с Франция през 1904 г.|2017|7|24}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 11:14, 17 август 2017
Политиката на Блестяща изолация (Шаблон:Lang-en) е период през втората половина на XIX век, когато британската външна политика се отказва от дълговременни единодействия и споразумения, за да си запази пълна свобода за самостоятелни изяви по установяване и укрепване на влиянието в/на колониалната си империя, както и в Европа.[източник? (Поискан преди 2458 дни)] Баланса на силите подържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният ѝ флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.[1]
Източници
- ↑ Стефанов, Георги. Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38. ДИ „Наука и изкуство“, 1977, ISBN 9534621511.