Жабляк (крепост): Разлика между версии
Bot: Automated import of articles - append on top |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
'''Жабляк''' ({{lang-me|Жабљак Црнојевића / Žabljak Crnojevića}}) е средновековен град-крепост в [[Зета (владение)|Зета]], разположена на устието на река [[Морача]] в [[Шкодренското езеро]]. |
'''Жабляк''' или '''Жабляк Църноевича''' ({{lang-me|Жабљак Црнојевића / Žabljak Crnojevića}}) е средновековен град-крепост в [[Зета (владение)|Зета]], разположена на устието на река [[Морача]] в [[Шкодренското езеро]]. |
||
Получава името си по това на [[Църноевичи]]. Средновековният град съществува поне от X век |
Получава името си по това на рода [[Църноевичи]], чиято столица бил през 15 в. Средновековният град съществува поне от X век от времето на управлението на династията [[Войславлевичи]]. |
||
Първото |
Първото упоменаване на Жабляк е от средата на XV век. По време на управлението на Зета от сръбските деспоти [[Стефан Лазаревич]] и [[Юрий Бранкович]] градът се е намирал в тяхно владение, а от 1466 до 1478 г. е бил столица на Църноeвичи. |
||
[[Файл:Zabljak_1860_c.jpg|thumb|200px|л|Жабляк с Шкодренското езеро, 1860 г.]] |
[[Файл:Zabljak_1860_c.jpg|thumb|200px|л|Жабляк с Шкодренското езеро, 1860 г.]] |
||
През 1475 г. князът на Зета [[Иван |
През 1475 г. князът на Зета [[Иван Църноевич]] под натиска на османците бил принуден да премести престолнината си в [[Обод]], а след това в [[Цетине]]. От 1478 г. Жабляк е османски, превръщайки се в османски опорен пункт на северния бряг на Шкодренското езеро. |
||
През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд<ref>[http://www.rusvera.mrezha.ru/383/13.htm Воины Черной Горы]</ref>. |
Черногорци нееднократно са се опитвали да си върнат града. През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд в продължение на три дни<ref>[http://www.rusvera.mrezha.ru/383/13.htm Воины Черной Горы]</ref>. |
||
По решение на [[Берлинския конгрес]] Жабляк преминава към [[княжество Черна гора]]. |
По решение на [[Берлинския конгрес]] в 1878 г. Жабляк преминава към [[княжество Черна гора]]. |
||
В града освен резиденцията на Църноевичи се намира и църква, посветена на [[Георги Победоносец]]. Днес останките от Жабляк са туристическа атракция. |
В града освен резиденцията на Църноевичи се намира и църква, посветена на [[Георги Победоносец]]. Днес останките от Жабляк са туристическа атракция. |
Версия от 16:30, 11 януари 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Жабляк.
Жабляк | |
Останки от крепостта | |
Информация | |
---|---|
Страна | Черна гора |
Жабляк в Общомедия |
Жабляк или Жабляк Църноевича (Шаблон:Lang-me) е средновековен град-крепост в Зета, разположена на устието на река Морача в Шкодренското езеро.
Получава името си по това на рода Църноевичи, чиято столица бил през 15 в. Средновековният град съществува поне от X век от времето на управлението на династията Войславлевичи.
Първото упоменаване на Жабляк е от средата на XV век. По време на управлението на Зета от сръбските деспоти Стефан Лазаревич и Юрий Бранкович градът се е намирал в тяхно владение, а от 1466 до 1478 г. е бил столица на Църноeвичи.
През 1475 г. князът на Зета Иван Църноевич под натиска на османците бил принуден да премести престолнината си в Обод, а след това в Цетине. От 1478 г. Жабляк е османски, превръщайки се в османски опорен пункт на северния бряг на Шкодренското езеро.
Черногорци нееднократно са се опитвали да си върнат града. През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд в продължение на три дни[1].
По решение на Берлинския конгрес в 1878 г. Жабляк преминава към княжество Черна гора.
В града освен резиденцията на Църноевичи се намира и църква, посветена на Георги Победоносец. Днес останките от Жабляк са туристическа атракция.
Бележки
Източници
- Дероко А. „Средњевековни градови у Србији“. Београд, Црној Гори и Македонији. с. 1950.