Гниляне (град): Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
'''Гниляне''' или '''Гиляни''' (срещат се и формите повлияни от албански '''Гиляне''' и '''Геляни''', {{lang-sq|Gjilani|Gjilan}}, {{lang-sr|Гњилане|Gnjilane}}) е [[град]] в източната част на [[Косово]]. Градът е център на едноименната община, както и на [[Гнилянски окръг]]. |
'''Гниляне''' или '''Гиляни''' (срещат се и формите повлияни от албански '''Гиляне''' и '''Геляни''', {{lang-sq|Gjilani|Gjilan}}, {{lang-sr|Гњилане|Gnjilane}}) е [[град]] в източната част на [[Косово]]. Градът е център на едноименната община, както и на [[Гнилянски окръг]]. |
||
== Географско положение, граници и размер - Релефът == |
|||
Територията на община [[Gnjilane]] се намира в югоизточната част на Република [[Косово]]. Площта му е 515 km2, с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката - 110,464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54,095 жители -един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.)<ref name="Gjilan">[ |Prof.dr.Tefik Basha ''Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia -Релефът''n-10|https://upload.wikimedia.org/wikibooks/sq/a/a9/Monografia-komplet-te-gjitha-kapitujt-nga-I--deri-IX.pdf]</ref>. |
|||
Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища,но и тези, построени и построени по-късно. |
|||
Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор. |
|||
Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.<ref name="Gjilan">[ |Prof.dr.Tefik Basha ''Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia -Релефът''n-10 |https://upload.wikimedia.org/wikibooks/sq/a/a9/Monografia-komplet-te-gjitha-kapitujt-nga-I--deri-IX.pdf]</ref>. |
|||
==История== |
==История== |
Версия от 19:06, 20 януари 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гниляне.
Гниляне Gjilani/Gjilan | |
Централната част на града през 2008 година | |
Страна | Косово |
---|---|
Окръг | Гнилянски |
Община | Гниляне |
Площ | 515 km² |
Надм. височина | 483 m |
Население | 73 125 души (2010) |
Пощенски код | 38250 |
Телефонен код | (+381) 0280 |
Официален сайт | kk.rks-gov.net/gjilan |
Гниляне в Общомедия |
Гниляне или Гиляни (срещат се и формите повлияни от албански Гиляне и Геляни, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-sr) е град в източната част на Косово. Градът е център на едноименната община, както и на Гнилянски окръг.
Географско положение, граници и размер - Релефът
Територията на община Gnjilane се намира в югоизточната част на Република Косово. Площта му е 515 km2, с 4,73% на национално ниво и с броя на хората (при преброяването през 1991 г. според оценката - 110,464 жители) той има дял от 5,5% генерал на Косово. Според прогнозите, Gjilan / Gnjilane има 135 000 жители и участва с 6,42% от общия брой на населението. сброят на 57 населени места, в които има само едно градско селище (само Гниляне с гъстота на населението от 54,095 жители -един от седемте най-големи градски центъра на Република Косово и едноименното седалище на общината), участва с 63 селища или с 4,36% от общия брой населени места в Република Косово (1445 г.)[1]. Подходящото географско положение направи тази територия комуникационна с по-широкия регион от древността, средновековието и по-късно до разширяването, модернизирането и асфалтирането на много съществуващи пътища,но и тези, построени и построени по-късно. Територията на община Гилан / Гниляне като географско пространство и като пространствомного важна е долината и потокът на река Морава и Бинса, която улесни връзките с космоса на запад, долината Прешево на изток и най-широката област с балканския интериор. Релефът от юг граничи с естествената, но не и етническата граница на Канадските планини и долината Прешева; от север и североизток има естествената граница на планините Галапи и планините на Жегок; от раждането и на запад с равнините и долината на река Морава.[1].
История
Произходът на името на косовския град е спорно. Според албански източници то произлиза от името на албанско семейство Гинай (Gjinaj), което се заселило по тези места през 1772 година, след като се преместило от Ново бърдо. Най-вероятен остава славянският произход на името, което подсказва, че то произлиза от гнило място. В 19 век в паланката има българско училище, в което преподава Йосиф Ковачев.[2]
В края на 1915 година в района се провежда Косовската операция през Първата световна война. В резултат от нея сръбската армия понася окончателно поражение, нейните части се изтеглят в Албания, а Косово е заето от българската войска. По време на Втората световна война районът на Гниляне е под българска администрация.
Население
Година | Население |
---|---|
1948 | 8 613 |
1953 | 9 250 |
1961 | 12 681 |
1971 | 21 258 |
1981 | 35 229 |
1991 | 51 912 |
2010 | 73 125 |
Побратимени градове
Външни препратки
Бележки
- ↑ а б [ |Prof.dr.Tefik Basha Pozita gjeografike, kufijtë dhe madhësia -Релефътn-10|https://upload.wikimedia.org/wikibooks/sq/a/a9/Monografia-komplet-te-gjitha-kapitujt-nga-I--deri-IX.pdf] Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг
<ref>
; името „Gjilan“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание - ↑ Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.