Уобаш: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Река | име = Уобаш | име-оригинал =Wabash River | картинка = Wabash River at Williamsport.png | к...“
 
мРедакция без резюме
Ред 32: Ред 32:
* [[Вермилиън (приток на Уобаш)|Вермилиън]]
* [[Вермилиън (приток на Уобаш)|Вермилиън]]


До 18 век французите използват реката като важен транспортен път между [[Френска Луизиана|Луизиана]] и [[Квебек]]. След Войната от 1812 г. заселниците бързо завземат долината на реката като тя остава важен воден път. След построяването на желзопътната линия през 1850-те ролята и като транспортна артерия отминава.<ref>https://www.britannica.com/place/Wabash-River</ref>
До 18 век французите използват реката като важен транспортен път между [[Френска Луизиана|Луизиана]] и [[Квебек]]. След Войната от 1812 г. заселниците бързо завземат долината на реката като тя остава важен воден път. След построяването на железопътната линия през 1850-те ролята и като транспортна артерия отминава.<ref>https://www.britannica.com/place/Wabash-River</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 08:10, 13 март 2018

Уобаш
Wabash River
Уобаш при Уилямспорт, Индиана

Басейна на река Уобаш
Общи сведения
МестоположениеСАЩ
Дължина851 km
Водосб. басейн85 860 km²
Начало
МястоГранд Лейк, Охайо
Устие
МястоРека Охайо
Уобаш в Общомедия

Уобаш (Шаблон:Lang-en) е река в Съединените щати, най-голям приток на река Охайо. Изтича от Гранд Лейк в западната част на Охайо и тече главно на запад през Индиана. При Тер Хот реката завива на юг и в продължение на 320 км образува границата между Индиана и Илинойс, след което се влива в Охайо. Река Уобаш е дълга 851 км и отводнява област от 85 860 км2.

Името Уобаш идва от езика на племето маями и означава „блестящо бяла“ или „реката над белите камъни“.

Основни притоци на Уобаш са:

До 18 век французите използват реката като важен транспортен път между Луизиана и Квебек. След Войната от 1812 г. заселниците бързо завземат долината на реката като тя остава важен воден път. След построяването на железопътната линия през 1850-те ролята и като транспортна артерия отминава.[1]

Източници