Освалд Егер: Разлика между версии
| Ред 67: | Ред 67: | ||
* 2013: Karl-Sczuka-Preis<ref>[http://www.swr.de/swr2/sczuka/ Homepage SWR 2,20. Oktober 2013]</ref> |
* 2013: Karl-Sczuka-Preis<ref>[http://www.swr.de/swr2/sczuka/ Homepage SWR 2,20. Oktober 2013]</ref> |
||
* 2014: ''„[[Австрийска държавна награда за литература]]“'' |
* 2014: ''„[[Австрийска държавна награда за литература]]“'' |
||
* 2017: ''„[[Георг Тракл (награда)|Награда Георг Тракл]]“'' |
* 2017: ''„[[Георг Тракл (награда за поезия)|Награда Георг Тракл за поезия]]“'' |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 14:47, 16 септември 2018
| Освалд Егер Oswald Egger | |
 Освалд Егер през 2017 г. | |
| Роден | 7 март 1963 г. |
|---|---|
| Професия | поет, белетрист |
| Националност |  Италия Австрия Германия |
| Жанр | стихотворение, проза |
| Дебютни творби | Земята на словото, стихотворения (1993) |
| Награди | „Австрийска държавна награда за литература“ (2014) „Награда Георг Тракл“ за поезия (2017) |
| Освалд Егер в Общомедия | |
Освалд Егер (Шаблон:Lang-de) е немски поет и белетрист.
Биография и творчество
През 1992 г. Освалд Егер завършва следването си по литература и философия във Виенския университет.[1]
От 1986 до 1995 г. е уредник на съоснованите от него Културни дни в Лана, Южен Тирол. От 1989 до 1998 г. издава списанието „Прокурист“.
Егер пише предимно поезия, която е публикувана в многобройни антологии и литературни списания. Негови стихотворения са преведени на френски, английски и други езици.
Живее във Виена и в бившата ракетна база на НАТО „Хомбройх“ край Нойс. Негов предшественик там е поетът Томас Клинг.
От 2011 г. Освалд Егер заема новосъздадената професура по „Език и форма“ във Висшата художествена школа в Кил.[2] През 2013 г. поема за два семестъра доцентурата за поезия на Томас Клинг в Бонския университет.
Библиография (подбор)
- Die Erde der Rede, Gedicht, 1993
- Gleich und Gleich, 1995
- Blaubarts Treue, 1997
- Juli, September, August, 1997
- Herde der Rede, Poem, 1999
- Nichts, das ist, Gedichte, 2001
- -broich, Homotopien eines Gedichts, 2003
- Prosa, Proserpina, Prosa, 2005
- Tag und Nacht sind zwei Jahre, Kalendergedichte, 2006
- nihilum album, Lieder & Gedichte, 2007
- Lustrationen, Vom poetischen Tun, 2008
- Diskrete Stetigkeit, Poesie und Mathematik, 2008
- Alinea. Vom Zersingen der Lieder, 2009
- Die ganze Zeit, 2010
- Euer Lenz, Prosa, 2013
- Harlekinsmäntel und andere Bewandtnisse, 2017
- Val di Non, 2017
Награди и отличия
- 1999: „Награда на Мондзее за поезия“
- 2000: „Награда Клеменс Брентано“
- 2000: George Saiko-Reisestipendium
- 2001: Christine-Lavant-Förderpreis
- 2002: „Меранска награда за поезия“
- 2006: „Награда Кристиан Вагнер“
- 2007: „Награда Петер Хухел“
- 2008: „Награда Ханс Карл Артман“
- 2010: Oskar-Pastior-Preis
- 2010: Karl-Sczuka-Preis
- 2013: Karl-Sczuka-Preis[3]
- 2014: „Австрийска държавна награда за литература“
- 2017: „Награда Георг Тракл за поезия“
Бележки
- ↑ Oswald Egger auf der Seite von Villa Aurora
- ↑ Oswald Egger, Forschungsinstitut Brenner-Archiv, 2013-05-09
- ↑ Homepage SWR 2,20. Oktober 2013
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно Освалд Егер- ((de)) Биографични данни за Освалд Егер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Освалд Егер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Освалд Егер в Немската дигитална библиотека
- ((de)) Лична страница на Освалд Егер
- ((de)) Освалд Егер в Kunstradio
- ((de)) Освалд Егер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Освалд Егер в Personensuche
|
