Крънка: Разлика между версии
мъниче |
Редакция без резюме |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
'''„Крънка“''' ({{lang-ru|винтовка Крынка}}), често наричан на български и '''„Кримка“''', e модел [[Русия|руски]] [[Винтовка|винтовки]], използвани масово в руската армия след 1869 година. |
'''„Крънка“''' ({{lang-ru|винтовка Крынка}}), често наричан на български и '''„Кримка“''', e модел [[Русия|руски]] [[Винтовка|винтовки]], използвани масово в руската армия след 1869 година. |
||
Моделът е разработен от австрийския оръжейник [[Силвестър Крънка]] и намира широко приложение в Русия, тъй като позволява преработката на съществуващи по-стари винтовки с предно зареждане. „Крънка“ има редица недостатъци, като ниската скорострелност, лошата балистика и ненадеждното изхвърляне на гилзите. След 1870 година започва постепенната ѝ замяна с модела „[[Берданка]]“, но пушката остава в широка употреба по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 година и е първото основно оръжие на създадената след нея [[Българска армия]]. |
Моделът е разработен от австрийския оръжейник [[Силвестър Крънка]] и намира широко приложение в Русия, тъй като позволява преработката на съществуващи по-стари винтовки с предно зареждане. „Крънка“ има редица недостатъци, като ниската скорострелност, лошата балистика и ненадеждното изхвърляне на гилзите. След 1870 година започва постепенната ѝ замяна с модела „[[Берданка]]“, но пушката остава в широка употреба по време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 година и е първото основно оръжие на създадената след нея [[Българска армия]]. |
||
Като резервно оръжие „Крънка“ се запазва и през следващите десетилетия, като при влизането на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] 12 800 пушки все още са на въоръжение.<ref>В. Н. Крапчански и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г. София, Държавно военно издателство, 1961. стр.15, 30-31, 199</ref><ref>Стрелковое оружие Болгарии и Турции в годы первой мировой войны // журнал „Оружие“, № 13, 2014. стр.1 – 3, 46 – 58</ref> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 11:25, 18 ноември 2018
| Крънка | |
 | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Тип | Винтовка |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Силвестър Крънка |
| Създаване | 1867 |
| На въоръжение | 1869 – 1880-те |
| На служба при | Русия България |
| Конфликти | Руско-турска война (1877 – 1878) |
| Произведени бройки | Над 800 хиляди |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 4,5/4,9 kg (без/с щик) |
| Дължина | 1300/1800 mm (без/с щик) |
| Работни характеристики | |
| Боеприпаси | 15,24×40 мм R |
| Скорострелност | ~9 1/min. |
| Крънка в Общомедия | |
„Крънка“ (Шаблон:Lang-ru), често наричан на български и „Кримка“, e модел руски винтовки, използвани масово в руската армия след 1869 година.
Моделът е разработен от австрийския оръжейник Силвестър Крънка и намира широко приложение в Русия, тъй като позволява преработката на съществуващи по-стари винтовки с предно зареждане. „Крънка“ има редица недостатъци, като ниската скорострелност, лошата балистика и ненадеждното изхвърляне на гилзите. След 1870 година започва постепенната ѝ замяна с модела „Берданка“, но пушката остава в широка употреба по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година и е първото основно оръжие на създадената след нея Българска армия.
Като резервно оръжие „Крънка“ се запазва и през следващите десетилетия, като при влизането на България в Първата световна война 12 800 пушки все още са на въоръжение.[1][2]
Бележки
- ↑ В. Н. Крапчански и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г. София, Държавно военно издателство, 1961. стр.15, 30-31, 199
- ↑ Стрелковое оружие Болгарии и Турции в годы первой мировой войны // журнал „Оружие“, № 13, 2014. стр.1 – 3, 46 – 58