Драгшан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| категория = военен |
| категория = военен |
||
| описание = български аристократ |
| описание = български аристократ |
||
| роден-дата = X век |
|||
| починал-дата = [[1015]] година |
|||
}} |
}} |
||
'''Драгшан''' е български воевода и защитник на град [[Воден]] от времето на цар [[Самуил]]. Пленен е от император [[Василий II Българоубиец]] при превземането на града от [[Византия|византийците]] през 1001 или 1002 година.<ref name="zlatarski683">{{cite book |title= История на българската държава през средните векове. Том I, част 2 |last=Златарски |first=Васил |authorlink= Васил Златарски |year=1971 |publisher=Издателство „Наука и изкуство“ |location=София |isbn= |pages= [http://macedonia.kroraina.com/vz1b/vz1b_6_3.html 682-683] |url= |accessdate= 24.08.2018}}</ref><ref name="nikcen140">{{cite book |title= Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.) |last=Николов |first=Георги |authorlink= |year=2005 |publisher=Академично издателство „Марин Дринов“ |location=София |isbn=954-430-787-7 |pages= 140-141}}</ref> Докато повечето от съгражданите му са насилствено преселени в областта [[Волерон]] оттатък [[Места]], Драгшан, по негова молба, остава да живее в [[Солун]], по-близко до Воден. Жени се за дъщерята на местен първенец и има от нея четири деца. На три пъти се опитва да избяга в България. Заловен за трети път, Драгшан е екзекутиран чрез набиване на кол.<ref name="zlatarski683"/> Предполага се, че това е станало през 1015 година, при неуспешното въстание на воденчани срещу Василий II.<ref name="nikcen140"/> |
'''Драгшан''' е български воевода и защитник на град [[Воден]] от времето на цар [[Самуил]]. Пленен е от император [[Василий II Българоубиец]] при превземането на града от [[Византия|византийците]] през 1001 или 1002 година.<ref name="zlatarski683">{{cite book |title= История на българската държава през средните векове. Том I, част 2 |last=Златарски |first=Васил |authorlink= Васил Златарски |year=1971 |publisher=Издателство „Наука и изкуство“ |location=София |isbn= |pages= [http://macedonia.kroraina.com/vz1b/vz1b_6_3.html 682-683] |url= |accessdate= 24.08.2018}}</ref><ref name="nikcen140">{{cite book |title= Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.) |last=Николов |first=Георги |authorlink= |year=2005 |publisher=Академично издателство „Марин Дринов“ |location=София |isbn=954-430-787-7 |pages= 140-141}}</ref> Докато повечето от съгражданите му са насилствено преселени в областта [[Волерон]] оттатък [[Места]], Драгшан, по негова молба, остава да живее в [[Солун]], по-близко до Воден. Жени се за дъщерята на местен първенец и има от нея четири деца. На три пъти се опитва да избяга в България. Заловен за трети път, Драгшан е екзекутиран чрез набиване на кол.<ref name="zlatarski683"/> Предполага се, че това е станало през 1015 година, при неуспешното въстание на воденчани срещу Василий II.<ref name="nikcen140"/> |
||
== |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 18:13, 19 декември 2018
Драгшан | |
български аристократ | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1015 г.
|
Драгшан е български воевода и защитник на град Воден от времето на цар Самуил. Пленен е от император Василий II Българоубиец при превземането на града от византийците през 1001 или 1002 година.[1][2] Докато повечето от съгражданите му са насилствено преселени в областта Волерон оттатък Места, Драгшан, по негова молба, остава да живее в Солун, по-близко до Воден. Жени се за дъщерята на местен първенец и има от нея четири деца. На три пъти се опитва да избяга в България. Заловен за трети път, Драгшан е екзекутиран чрез набиване на кол.[1] Предполага се, че това е станало през 1015 година, при неуспешното въстание на воденчани срещу Василий II.[2]
Бележки
- ↑ а б Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I, част 2. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1971. с. 682-683. Посетен на 24.08.2018.
- ↑ а б Николов, Георги. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-430-787-7. с. 140-141.