Всенасочен УКВ радиофар

Всенасочените УКВ радиофарове (на английски: VHF Omni-directional Radio Range, съкратено VOR) са вид радионавигационна система в авиацията, състояща се от множество наземни радиомаяци с предварително точно известни местоположения и приемници в самолетите.

История

VOR се счита се за едно от най-важните въведения в авиационната навигация. Използването на тази система започва да става масово в гражданската авиация малко след Втората световна война, като и до днес, в ерата на спътниковата навигация, си остава първостепенно средство за близка радионавигация.

Принцип на работа

Наземните предавателни станции се изграждат на места с пряка видимост, например планински върхове. Всеки радиофар предава два сигнала едновременно. Единият сигнал се разпръсква във всички посоки и съдържа идентификатора на станцията чрез морзов код. Другият сигнал се излъчва насочено, с въртяща се диаграма на излъчване, като въртенето е с постоянна скорост. Самолетният приемник използва тези сигнали, за да определи посоката, в която се намира предавателят. След засичане на поне два предавателя, чрез триангулация може да се определи местоположението на самолета. Точноста е висока, тъй като посоката на разпространение на ултракъсите вълни се влияе слабо от атмосферните смущения и радиосигналът запазва праволинейното си разпространение.

Често VOR станциите на земята имат и далекомерни УКВ средства (DME). Така съществено се повишава точността на определяне на местоположението на самолета във въздуха.

Вижте също

• Глобална система за позициониране

Външни препратки

• Наредба № 141 от 27 март 2002 г. за удостоверяване експлоатационната годност на навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане (RTF) // МТС, 2002-03-27. Посетен на 2007-04-13. ()
• НАРЕДБА № 10 от 21.12.2006 г. за системите и средствата за комуникация, радионавигация и радиолокационен обзор и процедурите за комуникация в гражданското въздухоплаване (RTF) // МТС, 2006-12-21. Посетен на 2007-04-13. ()