Маршал: Разлика между версии
м формат дати; козметични промени |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{цитат уеб | уеб_адрес=http://buditel.europressbg.net/online/index.php?option=com_content&task=view&id=89&Itemid=66 | заглавие=Маршалските жезли на българските царе | автор=Цветана Кьосева | издател=[[Будител (списание)|сп. „Будител“]] | достъп_дата=10 януари 2007 | език=bg}} |
* {{цитат уеб | уеб_адрес=http://buditel.europressbg.net/online/index.php?option=com_content&task=view&id=89&Itemid=66 | заглавие=Маршалските жезли на българските царе | автор=Цветана Кьосева | издател=[[Будител (списание)|сп. „Будител“]] | достъп_дата=10 януари 2007 | език=bg | език-икона=да }} |
||
{{военна-мъниче}} |
{{военна-мъниче}} |
||
Версия от 19:57, 28 февруари 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Маршал.
Маршал е висше военно звание.
В България
В Българската армия маршал е най-висшето военно звание и се дава главно за изключителни заслуги на бойното поле и в ръководството на въоръжените сили. Негови носители в България са царете Фердинанд I и Борис III.
На 5 януари 1916 г. цар Фердинанд I е провъзгласен за фелдмаршал на Германската армия, а 2 дни по-късно става и първият маршал на Българската армия.
През 1943 г. Висшият военен съвет на Българската армия решава, по повод 25-годишнината (на 3 октомври 1943) от възкачването му на престола, да провъзгласи цар Борис III за маршал. На 28 август същата година обаче царят умира. Предварително поръчаните за изработване в Германия официален маршалски жезъл, негов всекидневен вариант и маршалските пагони са платени от Военното министерство след смъртта му. Няма точни данни дали царят е бил провъзгласен за маршал посмъртно.
Вижте също
Външни препратки
- Цветана Кьосева. Маршалските жезли на българските царе // сп. „Будител“. Посетен на 10 януари 2007. (на български)