Инген: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-la}} => {{lang|la}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Друго значение|римския военачалник|китайския монах|Инген (монах)}} |
{{Друго значение|римския военачалник|китайския монах|Инген (монах)}} |
||
{{Биография инфо |
|||
{{Личност |
|||
| име = Инген |
| име = Инген |
||
| ⚫ | |||
| име-оригинал = |
|||
| ⚫ | |||
| категория = римлянин |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| портрет = Ingenuus.jpg |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| националност = {{RIM}} |
|||
| работил = |
|||
| вложки = |
|||
| брак = |
|||
| деца = |
|||
}} |
}} |
||
'''Инген''' ({{lang|la|Ingenuus}}; + [[260]] г.) е военачалник и [[Римска империя|римски]] управител на [[Панония]] и [[император|узурпатор]] против [[император]] [[Галиен]]. Регира от около [[258]] до [[юни]] [[260]] г. |
'''Инген''' ({{lang|la|Ingenuus}}; + [[260]] г.) е военачалник и [[Римска империя|римски]] управител на [[Панония]] и [[император|узурпатор]] против [[император]] [[Галиен]]. Регира от около [[258]] до [[юни]] [[260]] г. |
||
През [[257]] |
През [[257]] – [[258]] или юни [[260]] г. той е управител на провинция [[Долна Мизия]].<ref>Dicţionar de istorie veche a României („Dictionary of ancient Romanian history“) (1976) Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, pp. 399-401. </ref> |
||
Първоначално Инген има за задача военното възпитание на [[Валериан II|Валериан Цезар]], най-старият син на Галиен и от [[256]] г. съ-император на баща си. През [[258]] г. момчето умира ненадейно и Инген изпада в критично положение. Когато [[Валериан II|Валериан]] попада в плен на [[сасаниди]]те през 260 г., Инген се провъзглася за император и се вдига срещу Галиен. Императорът изисква войската от [[Галия]] и се среща с Инген при [[Осиек|Мурса]]. Армията на узурпатора е разбита, Инген убит или се самоубил. Към неговите поддръжници вероятно се числи и [[Регалиан]], който също се издига за император. |
Първоначално Инген има за задача военното възпитание на [[Валериан II|Валериан Цезар]], най-старият син на Галиен и от [[256]] г. съ-император на баща си. През [[258]] г. момчето умира ненадейно и Инген изпада в критично положение. Когато [[Валериан II|Валериан]] попада в плен на [[сасаниди]]те през 260 г., Инген се провъзглася за император и се вдига срещу Галиен. Императорът изисква войската от [[Галия]] и се среща с Инген при [[Осиек|Мурса]]. Армията на узурпатора е разбита, Инген убит или се самоубил. Към неговите поддръжници вероятно се числи и [[Регалиан]], който също се издига за император. |
||
| Ред 26: | Ред 35: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
*[http://www.roman-emperors.org/ingen.htm Ingenuus ] |
* [http://www.roman-emperors.org/ingen.htm Ingenuus ] |
||
{{Древен Рим-мъниче}} |
{{Древен Рим-мъниче}} |
||
Версия от 12:41, 12 юли 2019
Тази статия е за римския военачалник. За китайския монах вижте Инген (монах).
| Инген | |
| римски военачалник | |
 Портрет в Promptuarii Iconum Insigniorum | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 260 г.
|
| Националност |  Римска империя |
| Инген в Общомедия | |
Инген (на латински: Ingenuus; + 260 г.) е военачалник и римски управител на Панония и узурпатор против император Галиен. Регира от около 258 до юни 260 г.
През 257 – 258 или юни 260 г. той е управител на провинция Долна Мизия.[1]
Първоначално Инген има за задача военното възпитание на Валериан Цезар, най-старият син на Галиен и от 256 г. съ-император на баща си. През 258 г. момчето умира ненадейно и Инген изпада в критично положение. Когато Валериан попада в плен на сасанидите през 260 г., Инген се провъзглася за император и се вдига срещу Галиен. Императорът изисква войската от Галия и се среща с Инген при Мурса. Армията на узурпатора е разбита, Инген убит или се самоубил. Към неговите поддръжници вероятно се числи и Регалиан, който също се издига за император.
Литература
- Аврелий Виктор, De caesaribus 33,2
- Евтропий, 9,8
- Historia Augusta, Dreißig Tyrannen 9
- Зонара 12,24
- Bouvier's Law Dictionary, Revised 6th Ed (1856)
- Сергеев И. П. Римская империя в III веке нашей эры: Проблемы социально-политической истории. Харьков, 1999. С. 113—117.
Източници
- ↑ Dicţionar de istorie veche a României („Dictionary of ancient Romanian history“) (1976) Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, pp. 399-401.