Клюнийска реформа: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Категория:История на римокатолицизма |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Клюнийска реформа''' е дълъг близо 200-годишен процес на реформи в |
'''Клюнийска реформа''' е дълъг близо 200-годишен процес на реформи в Римокатолическата църква. |
||
Началото е поставено във френския манастир "Клюни" около [[900]] г. Първоначално групата монаси си поставили за цел преди всичко повишаване на морала на бялото и черното духовенство. Никой не си и представял, че била възможна всеобща реформа на църквата. Институцията се смятала за изключително затворена и устойчива. Но проблемите валяли един след друг. |
|||
Началото е поставено във френският манастир "Клюни" около [[900]] г. Първоначално групата монаси си поставили за цел преди всичко повишаване на моралът на бялото и черното духовенство. Никой не си и представял,че била възможна всеобща реформа на църквата. Институцията се смятала за изключително затворена и устойчива. Но проблемите валяли един след друг. Оказало се, че епископските длъжности се заемали от едни и същи родове в продължение на векове. Това корумпирало църквата по цялата и организационна структура. Нещо повече, тези които трябвало да проповядват словото божие се оказали най-корумпираните и невярващи хора - това обричало християнизацията в Европа на провал. Трябвали нови отдадени на Христос млади хора. Трябвало да се разбие затвореният олигархичен кръг, който затварял вратите на свещенничеството само за благородниците и оставял отвън неблагородниците. Постепенно с тази кауза се ангажирало и Папството. Била разработена програма за очистването на институцията и отварянето и към бедните слоеве. Решението било изнамерено в това да се обяви всеощо безбрачие за всички свещенници. Така в системата трябвало да останат действително отдадените на вярата хора. Целибатът бил истинска революция и сблъскал Църквата със светската власт. Въпросът е, че да се осъществи реформата епископите трябвало да се назначават само от [[папа]]та, тоест трябвало да има пълна независимост на Църквата от Империята. Борбата за реформата бил дълъг, но триумфален. Залогът бил една нова християнска Европа, която преминала от отбрана в настъпление, с една млада и просперираща Църква, която допускала и бедните слоеве. Доказателство за това бил изборът на Хилдебрант за папа под името [[Григорий VII]]. |
|||
Оказало се, че епископските длъжности се заемали от едни и същи родове в продължение на векове. Това корумпирало църквата по цялата и организационна структура. Нещо повече - тези, които трябвало да проповядват словото божие, се оказали най-корумпираните и невярващи хора. Това обричало християнизацията в [[Европа]] на провал. |
|||
| ⚫ | |||
Трябвали нови отдадени на Христос млади хора. Трябвало да се разбие затворения олигархичен кръг, който затварял вратите на свещеничеството само за благородниците и оставял отвън неблагородниците. Постепенно с тази кауза се ангажирало и Папството. Била разработена програма за очистването на институцията и отварянето и към бедните слоеве. |
|||
Решението било изнамерено в това да се обяви всеощо безбрачие за всички свещенници. Така в системата трябвало да останат действително отдадените на вярата хора. Целибатът бил истинска революция и сблъскал Църквата със светската власт. Въпросът е, че да се осъществи реформата, епископите трябвало да се назначават само от [[папа]]та, тоест трябвало да има пълна независимост на Църквата от Империята. |
|||
Борбата за реформата бил дълъг, но триумфален процес. Залогът бил една нова християнска Европа, която преминала от отбрана в настъпление, с една млада и просперираща Църква, която допускала и бедните слоеве. Доказателство за това бил изборът на Хилдебрант за папа под името [[Григорий VII]]. |
|||
| ⚫ | |||
Версия от 10:40, 21 май 2007
Клюнийска реформа е дълъг близо 200-годишен процес на реформи в Римокатолическата църква.
Началото е поставено във френския манастир "Клюни" около 900 г. Първоначално групата монаси си поставили за цел преди всичко повишаване на морала на бялото и черното духовенство. Никой не си и представял, че била възможна всеобща реформа на църквата. Институцията се смятала за изключително затворена и устойчива. Но проблемите валяли един след друг.
Оказало се, че епископските длъжности се заемали от едни и същи родове в продължение на векове. Това корумпирало църквата по цялата и организационна структура. Нещо повече - тези, които трябвало да проповядват словото божие, се оказали най-корумпираните и невярващи хора. Това обричало християнизацията в Европа на провал.
Трябвали нови отдадени на Христос млади хора. Трябвало да се разбие затворения олигархичен кръг, който затварял вратите на свещеничеството само за благородниците и оставял отвън неблагородниците. Постепенно с тази кауза се ангажирало и Папството. Била разработена програма за очистването на институцията и отварянето и към бедните слоеве.
Решението било изнамерено в това да се обяви всеощо безбрачие за всички свещенници. Така в системата трябвало да останат действително отдадените на вярата хора. Целибатът бил истинска революция и сблъскал Църквата със светската власт. Въпросът е, че да се осъществи реформата, епископите трябвало да се назначават само от папата, тоест трябвало да има пълна независимост на Църквата от Империята.
Борбата за реформата бил дълъг, но триумфален процес. Залогът бил една нова християнска Европа, която преминала от отбрана в настъпление, с една млада и просперираща Църква, която допускала и бедните слоеве. Доказателство за това бил изборът на Хилдебрант за папа под името Григорий VII.