Цетина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире-числа; козметични промени |
м Bot: Automated text replacement (- кв\.км + кв. км) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Cetina u Omišu - kanjon.jpg|мини|250п|Каньона на реката от устието ѝ при Омиш - вдясно е Биоково, а вляво - Мосор.]] |
[[Файл:Cetina u Omišu - kanjon.jpg|мини|250п|Каньона на реката от устието ѝ при Омиш - вдясно е Биоково, а вляво - Мосор.]] |
||
'''Цетина''' е най-голямата река в [[Далмация]] - южната част на [[Хърватия]]. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв.км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина. |
'''Цетина''' е най-голямата река в [[Далмация]] - южната част на [[Хърватия]]. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв. км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина. |
||
Реката извира под планината [[Динара]] и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император [[Константин Багренородни]] (913 – 959) определя Цетина като границата между [[сърби]] и [[хървати]]. |
Реката извира под планината [[Динара]] и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император [[Константин Багренородни]] (913 – 959) определя Цетина като границата между [[сърби]] и [[хървати]]. |
Версия от 22:13, 10 февруари 2020
Цетина е най-голямата река в Далмация - южната част на Хърватия. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв. км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина.
Реката извира под планината Динара и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император Константин Багренородни (913 – 959) определя Цетина като границата между сърби и хървати.
По течението на реката има изградени няколко ВЕЦ, а преди устието си при Омиш, Цетина прави пролом между крайбрежните планини Мосор и Биоково. Реката е пълна с пъстърва.
Източници
- Цетина на сайта на Омиш -{www.omisinfo.com}-