Спирит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за американския филм. За музикалния фестивал вижте Спирит ъф Бургас. За белгийската партия вижте ФламандскиПрогресивни.

Спирит
Spirit: Stallion of the Cimmaron
Режисьори Кели Асбъри
Лорна Кук
Продуценти Миреле Сориа
Джефри Катценберг
Сценаристи Джон Фуско
В ролите Мат Деймън
Джеймс Кромуел
Даниел Студи
Музика Ханс Цимер
Монтаж Ник Флечър
Клеър Де Чену
Филмово студио DreamWorks Animation[1]
Разпространител DreamWorks Pictures[1]
Премиера 24 май 2002 г.
Времетраене 84 минути[2]
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Бюджет $80 милиона[3]
Приходи $122.6 милиона[3]
Външни препратки
Официален сайт
IMDb Allmovie

„Спирит: Жребецът от Симарон“ или „Спирит“ (на английски: Spirit: Stallion of Cimmaron) американски анимационен приключенски уестърн драматичен филм от 2002 г.[1], продуциран от DreamWorks Animation и е разпространен от DreamWorks Pictures. Филмът е режисиран от Кели Ашбър и Лорна Кук в техния режисьорски дебют, по сценарий на Джон Фуско.[4] Филмът последва историята на мустанга жребец Спирит (озвучен от Мат Деймън чрез вътрешен диалог), който е отвлечен през Индианските войни от Кавалерията на Американските щати, той е освободен от един индианец на име Малък Приток (Litte Creek), който се опитва да го поведе обратно в селото Лакота. За разлика от начина, по който животните са представени в антропоморфен стил в други анимирани функции, Спирит и неговите други коне общуват помежду си чрез звуци и език на тялото като истински коне.

„Спирит“ е пуснат по кината на 24 май 2002 г. и спечели 122,6 милиона долара при бюджет от 80 милиона долара.[3] Номиниран е за „Оскар“ за най-добър пълнометражен анимационен филм, който губи от японското анимеОтнесена от духовете“ (Spirited Away) (2001).[5] Анимационен сериал на Netflix, базиран на филма, озаглавен Spirit Riding Free, премиерирано на 5 май 2017 г., последван от пълнометражна филмова адаптация на сериала, поставен за излизане на 14 май 2021 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Филмът започва с един орел, който лети през различни места в Орегон. С началото на историята, младо животно от Кигър Мустанг, Спирит, се ражда в стадо диви коне. Спирит скоро прераства в жребец и поема ролята на водач на стадото, чието задължение е да пази стадото в безопасност. Спирит е смел лидер, но има голямо любопитство. Една нощ, забелязвайки странна светлина в близост до стадото си, жребецът решава да проучи мястото, където намира сдържани, послушни коне и техните човешки разбойници, които спят около лагерния огън. Те се събуждат и, виждайки го като великолепен екземпляр, го гонят и пленяват, отвеждайки го на американски кавалерски пост.

По това време американската армия води битки срещу Индианските войни и превзема скоро западните Съединени щати. Изплашен и объркан, Спирит се оказва поробен сред другите коне. След това се натъква на „Полковника“, който решава да укроти мустанга, отказвайки да повярва, че идеята на Духа е твърде упорита, но Дух успява да се пребори с всички опити да го укроти. За да отслаби Спирит, полковникът му заповядва да бъде вързан на стълба в продължение на три дни без храна и вода. Междувременно, местният индианец от Лакота на име Малък Приток също е въведен във форта и държан в плен. По-късно се предполага, че Спирит е разбит от полковника, който говори идеята си за това как всеки див кон може да бъде опитомен. Спирит обаче получава втори вятър и накрая го изхвърля. Разочарован, полковникът се опитва да го застреля преди Малък Приток (който се освобождава от ножовете си с нож) спасява Спирит да бъде застрелян, докато те, заедно с останалите коне, избягат от поста. Кобилата на Малък Приток, Рейн, ги среща заедно с други туземци, които отново улавят Спирит.

След като се завръща в селото на Лакота, Малък Приток решава да укроти Спирит към доброта, но Спирит отказва да бъде язден. Малък Приток връзва Спирит и Рейн заедно, надявайки се тя да го научи на нещо или две. Когато Спирит се опитва да си тръгне, тя настоява да остане, след което му показва своя свят. Спирит започва да се затопля до Малък Приток и се влюбва в Рейн. В края на съвместното им време Малък Приток се опитва отново да го язди, но Спирит все още не желае. Тогава той решава, че Спирит никога няма да бъде опитомен и го освобождава. Докато Спирит моли Рейн да дойде с него в стадото му, кавалерийският полк, воден от полковника, атакува селото и Рейн пробягва да намери Малък Приток. По време на порочната битка полковникът се опитва да застреля Малък Приток, но Спирит нахлува в полковника и коня му, отклонявайки изстрела и спасявайки живота на Малък Приток. Рейн обаче е застреляна от полковника и я поваля в реката. Спирит се гмурва в реката, за да се опита да спаси Рейн, но е неуспешен и двамата се спускат над водопад. Спирит установява, че Рейн умира от нейните наранявания и остава до нея, докато армията го плени. Гледайки как Спирит се отдръпва, Малък Приток пристига, обещавайки да го освободи, за да задоволи житейския си дълг и следва мъжете след склонност към Рейн.

Спирит е натоварен във влак и отведен до работна площадка на Първа трансконтинентална железница, където той е натоварен да дърпа парен локомотив. Осъзнавайки, че пистата ще накърни родината му, Спирит се освобождава от шейните и разкъсва веригите, държащи другите коне. Те избягат и локомотивът пада от дървените му шейни и се търкаля по хълма, гонейки Спирит обратно към работното място. Локомотивът събаря два дървени навеса за съхранение и след това се забива в друг локомотив, причинявайки масивна експлозия, която запалва гората. Спирит се опитва да избяга от огъня, но е хванат в капан, когато веригата около врата му се забие върху паднало дърво. Малък Приток се появява навреме и спасява Спирит и заедно скачат в река, за да избягат от пламъците.

На следващата сутрин полковникът и хората му намират Спирит и Малък Приток. Спирит позволява на Малък Приток да го вози и след Големия каньон настъпва гонитба. В крайна сметка те са хванати от пролом. Малък Приток се отказва, но Спирит успява да прескочи успешно каньона. Ходът на Спирит изумява полковника; той смирено приема поражение, спира хората си да стрелят по двамата и позволява на Спирит и Малък Приток да напуснат. Спирит се връща в възстановеното село Лакота с Литъл Крик и открива, че Рейн се е върнал към здравето. Малък Приток решава да нарече Спирит „Спирит, онзи който не се пречупва“, освобождава него и Рейн. След като се сбогува с Малък Приток, двата коня се завръщат в родната земя на Спирит и в крайна сметка намират стадото на Спирит, където той радостно се събира отново с майка си.

Орелът от самото начало (който се виждаше в различни точки от цялата история) се появява отново и лети нагоре в облаци във формата на конете.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

  • Мат Деймън – Спирит, мустанг, който разказва и историята
  • Джеймс Кромуел – Полковникът
  • Даниел Студи – Малък Приток, индиански войн, който сприятелява със Спирит и също стопанин на Рейн
  • Чопър Бренет – Сержант Адамс
  • Джеф Лебеу – Мърфи, ковач, който се опитва да оправи Спирит, но Спирит не издържа и го пребива.
    • Лебеу също озвучава Железопътния началник.
  • Ричард Макгонагъл – Бил, каубой, който се опитва да залови Спирит.
  • Мат Левин – Джо, един от каубоите, който е буден от Спирит, след като се опитва да залови Спирит.
  • Робърт Кейт – Джейк, един от каубоите, който се опитва да залови Спирит.
  • Чарлс Напиер – Рой, един от каубоите, който се опитва да залови Спирит.
  • Майкъл Хорс и Зан Макларнън – приятели на Малък Приток.
  • Доналд Фулилов – Началник по дърпането на влака.
  • Мередит Уелс – Малкото индианско момиче.

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Сценаристът Джон Фуско, който най-известен с работата си в жанрите на Западна и Коренна Америка (като двата филма на „Млади стрелци“ (Young Guns)), беше нает от DreamWorks Animation да създаде оригинален сценарий, базиран по идея на Джефри Каценберг.[6] Фуско започва с написването и предаването на романа в студиото, а след това адаптира собствената си творба в сценарий. Той остава в проекта като главен писател в продължение на четири години, като работи в тясно сътрудничество с Каценберг, режисьорите и художниците.[7]

Анимация и дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Спирит е направен в продължение на четири години, използвайки съзнателно съчетание от традиционна рисувана анимация и компютърна анимация.[7] Джеймс Бакстър каза, че анимацията беше най-трудната продукция, над която работи за филма: „Буквално прекарах първите седмици със затворена врата, казвайки на всички: „Махнете се; трябва да се концентрирам“. Беше доста обезсърчително, защото когато за пръв път започнах да рисувам коне, изведнъж осъзнах колко малко знам“. Екипът от DreamWorks под негово ръководство използва кон на име „Донър“ като модел за Спирит и довежда коня в анимационното студио в Глендейл, Калифорния, за да изучава аниматорите.[7] Звуковият дизайнер Тим Чау беше изпратен в конюшните извън Лос Анджелис, за да запише звуците на истински коне; крайният продукт представя истински удари на копита и конски вокал, които са използвани за изразяване на техните вокализации във филма.[8] Никой от героите животни във филма не говорят английски отвъд случайни размишляващи разкази от главния герой мустанг, озвучен от Мат Деймън във филма.[9] Някои от аниматорите, които работиха за филма, биха могли по-късно да работят за „Шрек 2“ (Shrek 2) като тяхното влияние може да бъде видяно от героя Магарето.[10] Производственият екип, състоящ се от Кели Ашбъри, Лорна Кук, Миреле Сория, Джефри Каценберг, Кати Алтери, Лук Десмаршелиер, Рон Лукас и ръководителя на историята Рони дел Кармен пътуват в западните Съединени щати за да видят живописни места, които биха могли да използват като вдъхновение за места във филма. Родната земя на мустангите и Лакотите се основава на Национален парк Ледник, Национален парк Йелоустоун, Национален парк Йосемити и планинската верига Тетон; кавалерийският аванпост също се основаваше на Долината на паметниците.

Лорна Кук спомена в CinemaReview.com: Пътувайки до всички онези различни места, ни напомниха, че това е великолепна страна, така че в някои отношения това беше начин за нас да почетеме и да отпразнуваме величието в собствения си двор. Географски, ние хвърлихме конвенцията през прозореца. Взехме най-доброто от природата и го върнахме и в крайна сметка това ни послужи добре.[11]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Инструменталната партитура е съставена от Ханс Цимер с песни на Брайън Адамс както в английската, така и във френската версия на албума. Встъпителната тематична песен за филма „Ето ме“ (Here I Am) е написана от Брайън Адамс, Гретен Питърс и Ханс Цимер. Продуциран е от Джими Джам и Тери Луис. Друга песен, която не е включена в самия филм (въпреки че може да бъде чута в крайните надписи) е Don't Let Go, която е изпята от Брайън Адамс и Сара Маклоклан в хармонии и пиано. Беше написан от Брайън Адамс, Гейвън Грийнуей, Робърт Джон „Мът“ Ланг и Гретхен Питърс. Повечето от песните и аранжиментите се развиват в Американския запад, с теми, базирани на любовта, пейзажите, братството, борбите и пътуванията. Гарт Брукс първоначално е трябвало да пише и записва песни за филма, но сделката пропадна. Италианската версия на песните бяха изпяти от Дзукеро, испанските версии на парчетата в албума бяха изпети от Ерик Рубин (Испанска Америка) и Раул (Испания). Бразилската версия на саундтрака към филма е изпята на португалски език от Пауло Рикардо. Норвежките версии на песните са изпети от Вегард Илвисекер от норвежкия комедиен дует Ylvis.

Пускане[редактиране | редактиране на кода]

„Спирит“ беше пуснат по кината на 24 май 2002 г.

Домашна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Филмът беше пуснат на VHS и DVD от 19 ноември 2002 г.[12] Той бе преиздаен отново на DVD на 18 май 2010 г.[13] Пуснат е за първи път на Blu-ray на Paramount Home Entertainment на 13 май 2014 г.

През юли 2014 г. правата за разпространение на филма бяха закупени от DreamWorks Animation от Paramount Pictures (собственици на каталога DreamWorks Pictures отпреди 2005 г.) и прехвърлени в 20th Century Fox[14], преди да се върне към Universal Studios през 2018 г.

Рецензия[редактиране | редактиране на кода]

Критична рецензия[редактиране | редактиране на кода]

Въз основа на 128 отзива, събрани от агрегатора за прегледи Rotten Tomatoes, „Спирит“ има обща положителна оценка за одобрение от 70% и среднопретеглена оценка 6,4 / 10. Критичният консенсус на сайта гласи: „Визуално зашеметяващ филм, който може да е твърде предсказуем и политически коректен за възрастни, но трябва да служи добре на децата“.[15] Обзорният агрегатор Metacritic даде на филма резултат от 52 въз основа на 29 отзива, показвайки „смесени или средни отзиви“.[16] Критикът Роджър Еберт каза в рецензията си за филма: „Без да се задържи от комични поддържащи герои и сладки странични удари, „Спирит“ е по-чист и пряк от повечето истории, които виждаме в анимацията – басня, която подозирам, че по-младите зрители силно ще се идентифицират.“[17] Леонард Малтин от Hot Ticket го нарече една от „най-красивите и вълнуващи анимационни функции, правени някога“. Клей Смит от Access Hollywood смята филма за „Незабавна класика“.[18] Джейсън Соломон описа филма като „грубо нарисувана анимация на DreamWorks за кон, който спасява Запада, като прибира генерал от американската армия“.[19] Клаудия Пуиг от USA Today даде 3 звезди от 4, като написа, че „най-значимото постижение на създателите на филми е създаването на филм, който ще докосне сърцата както на деца, така и на възрастни, както и ще доведе публиката до ръба на техните места“.[20] Дейв Кер от New York Times разкритикува начина, по който филмът представя Духа и Литъл Крийк като „чисти клишета“ и предположи, че филмът може да се възползва от герой от комичен релеф.[21] Филмът е показан извън конкуренцията на Филмовия фестивал в Кан през 2002 г..[22] Рейн беше първият анимиран кон, който получи удостоверение за почетна регистрация от American Paint Horse Association (APHA).[23]

Бокс офис[редактиране | редактиране на кода]

Когато филмът се отвори в Ден в памет на загиналите във войните през уикенда на 2002 г., филмът спечели $17 770 036 в периода петък-неделя и 23 233 736 долара през четиридневния уикенд за средно $6,998 от 3317 киносалона. Филмът като цяло се отвори на четвърто място зад „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (Star Wars: Episode II – Attack of the Clones), „Спайдърмен“ (Spider-Man) и „Опасно безсъние“ (Insomnia). Във втория си уикенд филмът отстъпи 36% до $ 11,303,814 за средно $ 3,362 от разширяването до 3,362 театри и завърши на пето място за уикенда. През третия си уикенд филмът намаля с 18% до 9 303 808 долара за средно 2767 долара от 3 322 театри. Филмът се затвори на 12 септември 2002 г., след като спечели 73,280,117 долара в Съединените щати и Канада с допълнителни 49 283 422 долара в чужбина за общо 122 12263 539 долара, срещу бюджет от 80 милиона долара.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Категория Номиниран(и) Резултат
ASCAP Film and Television Music Awards[24]
Топ бокс офис (Top Box Office) Ханс Цимер
Браян Адамс
награда
Награди на филмовата академия на САЩ[25]
Най-добър анимационен филм Джефри Катценберг номинация
Награди „Ани“[26]
Най-добър пълнометражен анимационен филм DreamWorks Animation номинация
Индивидуални постижения в сторибординга Рони Дел Кармен награда
Индивидуални постижения в сторибординга Лари Лекър
Саймън Уелс
номинация
Индивидуални постижения в сценографията Лук Десмаршелиер награда
Индивидуални постижения в Анимационния характер Карлос Грейнджъл награда
Индивидуални постижения в Анимационните ефекти Янси Ландкуист награда
Индивидуални постижения в Анимационните ефекти Джейми Лойд номинация
Награда „Изборът на критиците“[27]
Най-добър анимационен филм номинация
Награди „Генезис“[28]
Най-любим филм награда
Награди „Златен глобус“[29]
Най-добра оригинална песен Ханс Цимер (музика)
Брайън Адамс (стихове)
Гретхен Питърс (стихове)
за песента Here I Am
номинация
Награди „Изборът на децата“[30]
Любим глас от анимационен филм Мат Деймън номинация
Награди „Златна макара“ (Golden Reel Awards)[31]
Най-добър звуков монтаж в анимационните пълнометражни филми Тим Чау (ръководител на звуковия монтаж)
Кармен Бейкър (ръководител на звуковия монтаж)
Джим Брукшайър (надзорен монтажист за диалог / надзорен монтажист за adr)
Нийлс Дженсън (звуков монтажист)
Албърт Гасър (звуков монтажист)
Дейвид Кърн (звуков монтажист)
Пиеро Мура (звуков монтажист)
Брус Танис (звуков монтажист)
номинация
Най-добър звуков монтаж в музиката на анимационните пълнометражни филми Слам Андрюс (музикален монтаж/монтаж на партитурата) номинация
Online Film Critics Society[32]
Най-добър пълнометражен анимационен филм номинация
Phoenix Film Critics Society Awards
Най-добър анимационен филм номинация
Награди „Сателит“[33]
Най-добър филм или анимация номинация
Visual Effects Society Awards[34]
Най-добър анимационен герой в анимационен филм Джеймс Бакстър номинация
Western Heritage Awards[35]
Най-добър филм Мирел Сория и Джефри Катценберг (продуценти)
Кели Ашбъри и Лорна Кук (режисьори)
Джон Фуско (сценарист)
Мат Деймън, Джеймс Кромуел и Даниел Студи (актьори)
награда
Награди „Световен саундтрак“ (World Soundtrack Awards)[36]
Най-добра оригинална песен, написана за филма Ханс Цимер
Браян Адамс (стихове, изпълнител)
Ар Джей Ланг (стихове)
за песента Here I Am
номинация
Най-добра оригинална песен, написана за филма Ханс Цимер
Браян Адамс (стихове, изпълнител)
Гретхен Питърс (стихове)
за песента Here I Am
номинация
Награди „Млад артист“ (Young Artist Award)[37]
Най-добър семеен пълнометражен филм – анимация награда

Друга медия[редактиране | редактиране на кода]

Видео игри[редактиране | редактиране на кода]

Две видео игри, базирани на филма, бяха пуснати на 28 октомври 2002 г. от THQ: PC играта Spirit: Stallion of the Cimarron – Forever Free и играта от Game Boy Advance, Spirit: Stallion of the Cimarron – Search for Homeland.

Телевизионен сериал и продължение[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е базиран от един компютърно-анимиран телевизионен сериал, озаглавен Spirit Riding Free, прави премиера в Netflix на 5 май 2017 г.[38] Поредицата проследява всички дръзки приключения, когато Спирит, който е потомство на оригинала, среща момиче на име Лъки, чиято смелост съответства на неговата.[39][40]

Самият сериал в момента се адаптира в пълнометражен филм и е насрочен за издание по кината на 14 май 2021 г. от Universal Pictures.[41]

„Спирит“ В България[редактиране | редактиране на кода]

В България първоначално е издаден на VHS от Александра Видео на 24 декември 2003 г.,[42] по-късно е издаден на DVD от Prooptiki, после от A+Films през 2016 г.

Филмът прави премиерно си телевизионно излъчване на 21 август 2005 г. по bTV в неделя от 10:30 ч.[43], второто излъчване е на 3 юни 2006 г. в събота от 13:00 ч.[44] Третото му последно излъчване е на 6 май 2008 г. в петък от 10:00 ч.

Повторенията на филма са преместени по Нова телевизия на 14 юни 2009 г. до 2012 г., и по KinoNova през 2010 до 2014 г.

Синхронен дублаж[редактиране | редактиране на кода]

Озвучаващи артисти
Роля Английски език Български език
Спирит Мат Деймън Румен Гаванозов
Полковник Джеймс Кромуел Мариан Маринов
Малък Приток Даниъл Студи Тодор Николов
Сержант Адамс Чопър Бенет Ненчо Балабанов
Мърфи
Железопътен началник
Джеф Лебеу Веселин Калановски
Бил Ричард Макгонагъл Деян Ангелов
Джо Мат Левин Веселин Калановски
Джо Робърт Кейт Ненчо Балабанов
Рой Чарлс Напиер Стефан Сърчаджиев
Пийт Адам Пол Стефан Сърчаджиев
Войник Джон Рубано Христо Бонин
Приятели на Малък Приток Майкъл Хорс
Зан Макларнън
Петър Върбанов
Малкото индианско момиче Мередит Уелс Ая Николова
Началник по дърпането на влака Доналд Фулилов Стефан Сърчаджиев
Допълнителни гласове Емил Добрев
Христо Узунов
Пламен Чернев
Стамен Янев
Песни
Ето ме
Винаги ще се връщам
Няма да се дам
Махни се от мен
Чувам таз тръба
Брайън Адамс Владимир Михайлов
Екип
Обработка Александра Аудио (2003)
Режисьор на дублажа Петя Абаджиева
Превод Здрава Каменова
Музикален режисьор
Превод на песните
Диана Илиева-Парцалева
Изпълнителен продуцент Васил Новаков
Продуцент на българската версия Александра Груп Холдинг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Spirit: Stallion of the Cimarron (2002). // AFI Catalog of Feature Films. Посетен на October 11, 2018.
  2. Spirit: Stallion of the Cimarron (U). // British Board of Film Classification. May 17, 2002. Посетен на August 27, 2016.
  3. а б в Spirit: Stallion of the Cimarron Box Office. // BoxOfficeMojo. Посетен на June 1, 2011.
  4. Spirit: Stallion of the Cimarron. // Turner Classic Movies. Посетен на April 11, 2016.
  5. The 75th Academy Awards | 2003. // Посетен на 2019-05-09.
  6. Green, Susan. A Reel Revolution: Vermont's John Fusco Resurrects Ethan Allen on Film. // Seven Days. January 9, 2002. Посетен на 18 October 2018. Fusco fell in love with American paint ponies and began a program to restore original Native American herds. This expertise made him a natural to write the script for Spirit: Stallion of the Cimarron, a DreamWorks animated film. It's scheduled to open on Memorial Day.
  7. а б в Peszko, J. Paul. Spirit: A Longshot Or A Sure Bet?. // Animation World Network. May 23, 2002. Посетен на 18 October 2018.
  8. Breznican, Anthony. 'SPIRIT: STALLION OF THE CIMARRON': A fresh perspective: An animated animal that doesn't speak. // Kitsap Sun. May 24, 2002. Посетен на 18 October 2018.
  9. Laura Clifford. Spirit review. // Reelingreviews.com. Посетен на June 1, 2011.
  10. Majendie, Paul. From Shrek to the horse's.... // News24. May 17, 2002. Посетен на 20 October 2018.
  11. SPIRIT: STALLION OF THE CIMMARON – Movie Production Notes. // CinemaReview.com.
  12. Spirit: Stallion of the Cimarron. //
  13. Amazon.com: Spirit: Stallion of Cimarron: Spirit-Stallion of the Cimarron: Movies & TV. // Посетен на September 22, 2014.
  14. DreamWorks Animation Q2 Earnings Fall Short of Estimates, SEC Investigation Revealed. // Variety. July 29, 2014. Посетен на July 30, 2014.
  15. Spirit – Stallion of the Cimarron. // Rotten Tomatoes. Посетен на June 1, 2011.
  16. Spirit: Stallion of the Cimarron. // Metacritic. Посетен на March 22, 2015.
  17. Spirit: Stallion of the Cimarron. // RogerEbert. Посетен на December 16, 2016.
  18. Spirit: Stallion of the Cimarron. DreamWorks Home Entertainment, 2006.
  19. Solomons, Jason. Spirit: Stallion of the Cimarron. // The Observer. 2002-07-07. Посетен на 2017-09-11.
  20. Puig, Claudia. In 'Spirit,' a mustang sallies forth. // USA Today. 2002-05-24. Посетен на 2017-09-11.
  21. Kehr, Dave. An Old-Fashioned Cartoon of the West. // The New York Times. 2002-05-24. Посетен на 2017-09-11.
  22. Festival de Cannes: Spirit: Stallion of the Cimarron. // festival-cannes.com. Посетен на November 4, 2009.
  23. DreamWorks' Rain becomes official American Paint Horse. // Посетен на 2017-09-11.
  24. ASCAP Film and Television Music Awards – Top Box Office. // ASCAP, April 30, 2003. Посетен на March 2, 2014.
  25. THE 75TH ACADEMY AWARDS 2003. // Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на April 8, 2015.
  26. Martin, Denise. 'Lilo' leads Annie noms with 10. // Variety, January 5, 2003. Посетен на March 2, 2014.
  27. Lowe, R. Kinsey. Critics' Choice nominees are .... // Los Angeles Times, December 18, 2002. Посетен на March 2, 2014.
  28. The Humane Society of The United States Announces Winners of The Seventeenth Annual Genesis Awards. // PR Newswire, February 25, 2003. Посетен на March 2, 2014.
  29. Lyman, Rick. 'Chicago' and 'The Hours' Lead Golden Globes Race. // The New York Times, December 20, 2002. Посетен на March 2, 2014.
  30. Nickelodeon's 16TH Annual Kids' Choice Awards Takes Stars, Music and Mess to the Next Level on Saturday, April 12 Live from Barker Hangar in Santa Monica. // Nickelodeon, February 13, 2003. Посетен на March 2, 2014.
  31. Martin, Denise. 'Gangs,' 'Perdition' top Golden Reel nods. // Variety, February 7, 2003. Посетен на March 2, 2014.
  32. 2002 Awards (6th Annual). // Online Film Critics Society. Посетен на March 2, 2014.
  33. Berkshire, Geoff. 'Towers' stands tall in Satellites. // Variety, December 17, 2002. Посетен на March 2, 2014.
  34. 1st Annual VES Awards. // Visual Effects Society. Архивиран от оригинала на March 6, 2014. Посетен на March 2, 2014.
  35. Winners announced for Western Heritage Awards. // NewsOK, February 7, 2003. Посетен на March 2, 2014.
  36. Boehm, Erich. Flanders unveils soundtrack noms. // Variety, August 23, 2002. Посетен на March 2, 2014.
  37. Twenty-Fourth Annual Young Artist Awards. // Young Artist Awards, March 29, 2003. Архивиран от оригинала на August 18, 2016. Посетен на March 2, 2014.
  38. Netflix Readies Animated ‘Spy Kids,’ ‘Llama Llama’ Series (EXCLUSIVE). // Variety. June 16, 2016. Посетен на June 18, 2016.
  39. Milligan, Mercedes. Netflix Slates 5 Original Kids Toons Plus Nick Kroll Series. // June 16, 2016.
  40. Netflix, DreamWorks bring the girl power in Spirit Riding Free. //
  41. DreamWorks, Universal Slate ‘Spirit Riding Free’ & ‘Bad Guys’ for 2021. // Animation Magazine. Animation Magazine, 7 October 2019. Посетен на 8 October 2019.
  42. drive.google.com
  43. old.segabg.com
  44. old.segabg.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]