Списък на математическите атрибути

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

В този речник се добавят единствено атрибути (прилагателни имена). Математическият термин се изписва в курсив. За всяко прилагателно се отделят най-много две-три изречения. Когато са необходими по-обстойни разяснения, в скоби се поставя линк към основна статия.

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я

А[редактиране | редактиране на кода]

абелев[редактиране | редактиране на кода]

  • Една група се нарича абелева ако груповата ѝ операция е комутативна.[1]

антисиметричен[редактиране | редактиране на кода]

  • Една релация се нарича антисиметрична, ако .

Б[редактиране | редактиране на кода]

бикомпактен[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

добре нареден[редактиране | редактиране на кода]

  • Линейно наредено множество (клас) се нарича добре наредено, ако всяко негово непразно подмножество има най-малък елемент.

добре фундиран[редактиране | редактиране на кода]

  • Частично наредено множество се нарича добре фундирано, ако всяко негово непразно подмножество има минимален елемент.

И[редактиране | редактиране на кода]

инективен[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

квазинареден[редактиране | редактиране на кода]

  • Едно множество (клас) се нарича квазинаредено, ако върху него е зададена рефлексивна транзитивна релация (преднаредба) .[3]

компактен[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

линейно нареден[редактиране | редактиране на кода]

  • Едно частично наредено множество (клас) се нарича линейно наредено, ако за всеки два различни елемента и или или .

липшицов[редактиране | редактиране на кода]

  • Една функция се нарича липшицова, ако тя е хьолдерова от първа степен.

М[редактиране | редактиране на кода]

минимален[редактиране | редактиране на кода]

  • Елемент на частично наредено множество се нарича минимален, ако множеството не съдържа елементи по-малки от .

Н[редактиране | редактиране на кода]

насочен[редактиране | редактиране на кода]

  • Едно квазинаредено множество (клас) се нарича насочено, ако .[3]

Р[редактиране | редактиране на кода]

рефлексивен[редактиране | редактиране на кода]

  • Една релация се нарича рефлексивна, ако .

С[редактиране | редактиране на кода]

сюрективен[редактиране | редактиране на кода]

  • Едно изображение B се нарича сюрективно или изображение върху множеството ,[4] ако всяко е образ на някое при изображението (т.е. ако ).

Т[редактиране | редактиране на кода]

транзитивен[редактиране | редактиране на кода]

  • Една релация се нарича транзитивна, ако .

Х[редактиране | редактиране на кода]

хьолдеров[редактиране | редактиране на кода]

  • Една функция се нарича хьолдерова от степен , ако съществува констната такава, че за всяко (вж. Условие на Хьолдер).

Ц[редактиране | редактиране на кода]

цял[редактиране | редактиране на кода]

  • Цели рационални се наричат функциите от вида:[5]

Ч[редактиране | редактиране на кода]

частично нареден[редактиране | редактиране на кода]

  • Едно множество (клас) се нарича частично наредено, ако върху него е зададена рефлексивна (или ирефлексивна) транзитивна антисиметрична релация .

числов[редактиране | редактиране на кода]

  • Функция, съпоставяща елементи на множеството на елементи от множеството , се нарича числова, ако е множеството на реалните числа , а е подмножество на .[4]

Я[редактиране | редактиране на кода]

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я

Забележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Naas J., Schmid H.L., Mathematisches Wörterbuch, B.G. Teubner Stuttgart, 1979, ISBN 3-519-02400-4
  2. а б Александров С., Введение в теорию множеств и общую топологию, Издательство "Наука", 1977, Глава шеста, § 1.
  3. а б Куратовский К., Мостовский А., Теория множеств, Издательство "Мир", Москва, 1970, Гл. II, § 9.
  4. а б Серафимов А., Николов Н., Справочник по математика за средните училища, Държавно издателство "Народна просвета", София, 1988
  5. Гелерт В., Кестнер Х., Нойбер З., Метамитически енциклопедичен речник, Държавно издателство "Наука и изкуство", София, 1983