Битка при Римник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сражение при Римник)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сражение при Римник
Руско-турска война (1787-1792)
Suvorov guarding the ramna river 4.jpg
Информация
Период 22 септември 1789 г.
Място Влахия
Резултат пълен разгром на турската армия
Страни в конфликта
Flag of Russian Empire for private use (1914–1917) 3.svg Руска империя,
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Австрийска империя
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Александър Суворов,
Фридрих Кобург
Коджа Юсуф паша
Сили
25 000 близо 100 000
Жертви и загуби
600 убити 20 000 убити и ранени
Сражение при Римник в Общомедия

Битката при река Римник (или Ръмник), недалеч от селището Ръмнику Сърат (Râmnicu Sărat) във Влахия е ключово сражение, водено през Руско-турската война от 1787-1792 г.

Предистория и маневри[редактиране | редактиране на кода]

След победата при Фокшани Потьомкин изтегля основната част от руските войски към Бендери. Междувременно 100-хилядна турска армия под командването на великия везир Юсуф паша отново приближава Фокшани, където е разположен австрийският корпус под ръководството на принц Фридрих Йосия Сакс-Кобург-Заалфелдски. Друг отряд пашата е изпратил на изток от Прут, за да заблуди руснаците. Преследването на този отряд е възложено на генерал Репнин. На помощ на австрийските съюзници отново се отзовава Суворов. Той и отрядът му изминават 100 км с 60-часов денонощен марш и се присъединяват към австрийците.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

На 22 септември 1789 г. обединените войски под командването на Суворов (25 хиляди души), независимо от 4-кратното преимущество на турците, незабавно форсират река Ръмник и атакуват турските войски.

Равносметка[редактиране | редактиране на кода]

Сражението при река Римник (днешна Румъния) продължава 12 часа и завършва с пълен разгром на турската армия, която губи към 20 хиляди убити. Загубите на съюзните войски възлизат на 600 души (400 австрийци и 200 руси). За победата в сражението при Римник Суворов получава титлата граф Римникски и орден „Свети Георги“ I-ва степен (7-ят награден за цялата история на ордена), както и титлата граф на Австрийската империя. Намесата на войските на Суворов в подкрепа на австрийските съюзници спасява кампанията на последните, запазва активното им участие във войната и в крайна сметка подсигурява фланга на руската офанзива, тъй като австрийските войски окупират трайно Влахия.

Награждаването с орден „Свети Георги“ I-ва степен извънредно радва Суворов. Той пише на дъщеря си: "Чу ли, сестрице[1]? От моята щедра Майчица[2]!… Над всички награди е „Свети Георги“. Ето какъв е твоят татко. Едва не умрях от радост!"

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Така нарича дъщеря си по подобие на манастирските „сестри“. В началото на писмото я нарича „Графиньо на 2 империи (Comtesse de deux Empires) любезна Наташа Суворочка“
  2. Има предвид императрицата