Стандартен мандарин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стандартен мандарин
普通话 / 普通話
Страна Китай, Тайван, Сингапур
Регион Югоизточна Азия
Говорещи 897 071 810
Писменост традиционен, опростен
Систематизация по Ethnologue
-Китайско-тибетски
.-Синтички
..-Мандарин
...-Пекински диалект
....→Стандартен мандарин
Официално положение
Официален в Flag of the People's Republic of China.svg Китай
Flag of the Republic of China.svg Тайван
Flag of Singapore.svg Сингапур
Регулатор Национален комитет за регулиране на езика

Стандартен мандарин или стандартен китайски е официалният модерен китайски, говорен и използван на континентален Китай и Тайван, и е едни от четирите официални езици в Сингапур.

Фонологията на стандартния мандарин е базирана на пекинския диалект на мандарин, който е голяма и разнообразна група от китайски диалекти, говорени в северен и южно-западен Китай. Речникът е основно извлечен от тази група диалекти. Граматиката е стандартизирано тяло от съвременни литературни творби, написани на народен китайски, което като цяло следва същата традиция като на мандаринските диалекти, но с някои по-съществени изключения. Като резултат стандартният мандарин е обикновено наричан просто „мандарин“ в ежедневната извън-академична употреба. Все пак, в лингвистичен аспект, когато се говори за мандарин се има предвид цялата група от диалекти, тоест езика мандарин.

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Standard Mandarin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​