Стандарти за електробезопасност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стандарти за електробезопасност е система от организационни мерки и технически средства за предотвратяване на вредни и опасни последици за работниците от електрически ток, електрическа дъга, електромагнитно поле и статично електричество.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стандарти за електробезопасност се развиват спрямо техническия прогрес. През 1989 г. OSHA обнародва много необходимото регулиране в Общите правила за промишлеността. Определени са няколко стандарта за контрол на опасната енергия или блокиране / маркиране. През 1995 г. OSHA постигна успех в обнародването на регламентите за полезност. През 1994 г. са създадени Международната организация за нестопанска цел „Електрическа безопасност“, посветена изключително на насърчаването на електрическата безопасност у дома и на работното място.

Организации в различните държави[редактиране | редактиране на кода]

  • . AS(Australian Standards) – Австралия – AS/NZS 3000:2007,AS/NZS 3012:2010,AS/NZS 3017:2007,AS/NZS 3760:2010,AS/NZS 4836:2011[1]
  • . – България БДС (Български Държавен Стандарт) – БДС 12.2.096:1986 България[2]
  • . BNR(Brazilian National Regulation) – NR10 Бразилия[3]
  • . GB/CCC - Китай GB4943,GB17625,GB9254[4]
  • . IEEE/TÜV - Германия NSR Niederspannungsrichtlinie 2014/35/EU [5]
  • . NF(La norme français) C 15 – 100 – Aspects de la norme d’installation électrique Франция[6]
  • . BS(British standard) – Великобритания[7] BS EN 61439,BS 5266,BS 5839,BS 6423,BS 6626,BS EN 62305,BS EN 60529
  • . IS(India Standartization) – Индия – IS-5216,IS-5571,IS-6665[8]
  • . PN(Polska Norma) – Полша – PN-EN 61010-2-201:2013-12E[9]
  • . ГОСТ – ГОСТ 12.2.007.0 – 75, ГОСТ Р МЭК 61140 – 2000, ГОСТ 12.2.007.0 – 75, ГОСТ Р 52726 – 2007 Русия|[10]
  • . NFPA,IEEE – САЩ[11]

NFPA 496,NFPA 70

Електроника и комуникации[редактиране | редактиране на кода]

Безопасност на електронните продукти[редактиране | редактиране на кода]

  • ANSI C95.3:1972 – Техники и уреди за измерване на

потенциално опасно електромагнитно излъчване при микровълнови честоти.[12]

  • . CNC-St2-44.01 V02.1.1 [13]
  • . NOM-152
  • . MET MOC 023/96

Комуникации и стандарти за високи честоти[редактиране | редактиране на кода]

Малко са въведени стандарти за вредното въздействие от висока честота, . CB-02 Radio Equipment[14]

  • ANSI/IEEE 1.2 mW/Cm за антени с обхват 1800 – 2000 MHz.[15]
  • Радиокомуникационна безопасност – . ANSI/IEEE C95.1 – 1992[16], . ГОСТ Р 50829 – 95
  • Стандарт за безопасност на мобилни комуникации – 73/23/EEC и 91/263/EEC[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Australian Electrical Standards
  2. ↑ BDS Official webpage, архив на оригинала от 28 юли 2018, https://web.archive.org/web/20180728035839/http://www.bds-bg.org/bg/bg/standard/?natstandard_document_id=6495, посетен на 5 септември 2017 
  3. ↑ Brazilian National Standard Page
  4. ↑ CCC Certification
  5. ↑ www.tuev-nord.de
  6. ↑ www.france-electric.com
  7. ↑ British standart
  8. ↑ Indian standard
  9. ↑ Bezpieczenstwo-uzytkowania-i-funkcjonalne
  10. ↑ НАЦИОНАЛЬНЫЙ СТАНДАРТ РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ Система стандартов безопасности труда
  11. ↑ www.osha.gov
  12. ↑ Electronic products safety standards, архив на оригинала от 16 май 2018, https://web.archive.org/web/20180516181305/http://advantage-dev.com/More%20Pages/Safety_Standards_for_Electronic_Products.pdf, посетен на 5 септември 2017 
  13. ↑ www.metlabs.com
  14. ↑ www.metlabs.com
  15. ↑ High Frequency Radiation and Human Exposure Mahmoud M. Dawoud
  16. ↑ Radio frequency safety standards
  17. ↑ ГОСТ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стандарти_за_електробезопасност&oldid=10961638“.