Станиславски феномен
Станиславски феномен (понякога Станиславовски феномен, Ивано-Франковски феномен) (на украински: Станіславський феномен) е прозвището на група украински писатели и художници, които се отъждествяват с името на техния град, Ивано-Франкивск (до 1939 г. – Станислав).[1] Терминът „станиславски феномен“ се отнася за художници, които са живели в град Ивано-Франковск, Ивано-Франковска област, и са свързани със западния постмодернизъм след разпадането на СССР.[2][3]
Представители
[редактиране | редактиране на кода]Някои от най-видните представители на Станиславския феномен са:
Портрет | Писател[2] | Година на раждане |
---|---|---|
Юрий Андрухович | 1960 г. | |
Халина Петросаняк | 1969 г. | |
Юрий Издрик | 1962 г. | |
Володимир Ешкилев | 1965 г. | |
Тарас Прохаско | 1968 г. | |
Степан Процюк | 1964 г. | |
Любко Дереш | 1984 г. |
Сред проектите на тази група най-важни са списанията „Четвер“ и „Плерома“, редакционните проекти на Юрий Андрухович под егидата на списание „Перевал“.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Терминът „Станиславски феномен“ е формулиран за първи път от Володимир Ешкилев по време на художествената изложба „Покривен материал №2“ на 13 юни 1992 година.[4]
Историческата предпоставка за възникването на Станиславския феномен е разпадането на СССР и „ситуацията на културна отвореност“, която води до промени в естетическите стандарти и художествени насоки, както и необходимостта от преминаване към постмодерен дискурс в литературата. Трансформационният процес се състои от заимстване на приемливи елементи от световния постмодернизъм и инжектирането им по „Мичуринов метод“ в неприемливи украински реалности, израснали върху почвата на културна маргиналност.[4]
Група, близка до Ешкилев, поддържа мнението, че Ивано-Франкивск е литературната и културна столица на Украйна. Според тази група, обективните основания за съществуването на Станиславския феномен са, че Западна Украйна е своеобразен аванпост на украиноезичната литература. Групата около Станиславския феномен е фокусирана върху западните модели на функциониране на културното пространство, което ги отличава от другите постсъветски украински писатели.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Blacker, Uilleam. Memory, the City and the Legacy of World War II in East Central Europe: The Ghosts of Others. Routledge, 2019-06-27. ISBN 9781317428381. Посетен на 2023-03-06.
- ↑ а б The Stanislav Phenomenon - Ukraine - Poetry International // Посетен на 2019-09-27.
- ↑ Blacker, U. Living among the ghosts of others: Urban postmemory in Eastern Europe // Memory and theory in Eastern Europe. New York, Palgrave Macmillan, 2013. с. 173–193.
- ↑ а б в Плерома-Глоссарий // Архивиран от оригинала на 2009-11-16. Посетен на 2009-03-11.
- ↑ Давыдов, Данила. Стратегии подмены и мифологизации (парадоксы литературной регионалистики в свете дихотомии Центр vs. Периферия) Архив на оригинала от 2008-06-22 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Станіславський феномен“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |