Стачка на миньорите в Обединеното кралство (1984–85)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стачка на миньорите в Обединеното кралство
Информация
Период6 март 1984 – 3 март 1985
МястоВеликобритания
Стачка на миньорите в Обединеното кралство в Общомедия

Стачката на миньорите от 1984 – 1985 г. е голяма индустриална акция в рамките на британската въгледобивна индустрия в опит да се предотврати затварянето на въгледобива. Стачката е водена от Артър Скаргил от Националния съюз на миньорите (на английски: National Union of Mineworkers, NUM) срещу Националния борд по въглищата (на английски: National Coal Board, NCB), правителствена агенция. Противниците на стачката са начело с консервативното правителство на премиера Маргарет Тачър, което иска да намали властта на профсъюзите.

В NUM няма консенсус относно стачката, която започва в Йоркшър, но много миньори, особено в Мидлендс, продължават да работят. Големите профсъюзи, подкрепили NUM, не са много, главно поради липсата на гласуване на национално ниво. Стачката продължава една година и се характеризира със сблъсъци и насилие между работническите пикети и полицията и завършва с решителна победа за консервативното правителство и затваряне на повечето британски въгледобивни предприятия. Много наблюдатели смятат стачката за „най-острия индустриален спор в британската история“. [1] [2] Броят на човекодните, загубени поради стачката, е над 26 милиона, което я прави най-голямата след общата стачка през 1926 г. [2] Журналистът Сиймъс Милн казва за стачката: „тя няма реален паралел никъде по света по обхват, продължителност и въздействие“.[3]

В началото на 80-те години на XX век NCB се ориентира към намаляване на субсидиите. [4] През февруари 1981 г., стачката е избегната на косъм, но затварянето на мини и замразяването на заплатите водят до избухване на неофициални стачки. Основната стачка започва на 6 март 1984 г. в мината Кортънуд (Cortonwood Colliery), и е последвана от решение на NUM за стачка в целия Йоркшърски район на основание на резултата от гласуване от 1981 г. По-късно решението е в оспорено в съда. На 12 март 1984 г. президентът на NUM Артър Скаргил обявява официално стачка в цяла Великобритания (въпреки липсата на актуално национално гласуване). Това предизвиква големи противоречия. Стратегията на NUM е да предизвика сериозен енергиен недостиг по подобие на този по време на стачката през 1972 г., която завършва с победа на стачкуващите. Стратегията на правителството на Маргарет Тачър съдържа три цели: да се наберат достатъчно запаси от въглища, да се задържат възможно най-много миньори на работа и да се използва полицията за пресичане на атаките от пикети срещу работещи миньори. Критичният елемент се оказва пропускът на NUM да проведе национално гласуване за стачка. :с. 71 – 95[5]

През септември 1984 г. съдът обявява стачката за незаконна, тъй като не е проведено национално гласуване на членовете на NUM. [6] Стачката приключва на 3 март 1985 г. Събитието е определящ етап в британските индустриални отношения, тъй като поражението на NUM значително отслабва синдикалното движение. Това е и голяма победа за Тачър и Консервативната партия, като правителството успява да консолидира своята икономическа програма. В резултат броят на стачките спада рязко през 1985 г. и силата на профсъюзите движение като цяло намалява.[2]

Силно редуцираната въглищна промишленост е приватизирана окончателно през декември 1994 г., като се превръща в UK Coal. През 1983 г. Великобритания има 175 работещи мини, а до края на 2015 г. всички са затворени [7] Бившите въгледобивни райони западат и през 1994 г. Граймторп в Южен Йоркшър е обявено за най-бедното селище в страната. [8]:ix

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ 1984: The beginning of the end for British coal // BBC News. London. Посетен на 20 December 2014.
  2. ↑ а б в Strikes Around the World, 1968 – 2005: Case-studies of 15 Countries. Amsterdam, Amsterdam University Press, 2007. ISBN 978-9-05260285-1. с. 352 – 354.
  3. ↑ Milne, Seumas. The Enemy Within: The Secret War Against the Miners. London, UK and New York, USA, Verso, 2004. ISBN 978-1-84467-508-1. с. ix, 18 – 19, 23. [1] (NB. pp. 18 – 19 give details of the 1991 payouts to miners from the Battle of Orgreave.)
  4. ↑ National Coal Board // Parliamentary Debates (Hansard). Million.
  5. ↑ Geoffrey Goodman, The miners' strike (Palgrave Macmillan, 1985), p. 48.
  6. ↑ BBC ON THIS DAY – 28 – 1984: Pit dispute 'illegal' says judge // 28 September 1984.
  7. ↑ Last British deep coal mine capped off // BBC News. 14 March 2016. Посетен на 28 June 2020.
  8. ↑ McVeigh, Karen. Grimethorpe, the mining village that hit rock bottom – then bounced back // The Guardian. Посетен на 8 March 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата UK miners' strike (1984 – 85) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стачка_на_миньорите_в_Обединеното_кралство_(1984–85)&oldid=12039322“.