Стоян Куцаров
Стоян Куцаров | |
български офицер | |
Роден | Стоян Костадинов Куцаров
24 септември 1919 г.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Националност | България |
Стоян Костадинов Куцаров е български политически офицер, генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 септември 1919 г. в бургаското село Пирне. От 1942 г. е член на БКП. По време на Втората световна война лежи в затвора поради комунистически убеждения. От 1948 г. влиза в българската армия. Завършва Военно-партийната академия „Ленин“ в Москва[1]. Последователно е заместник-командир по политическата част на инженерните войски на Министерството на отбраната, временно изпълняващ длъжността началник на отдел „Кадри“ на Главното политическо управление, инструктор при политическото управление, заместник-началник на политическия отдел на Военновъздушните сили, началник на политическия отдел на първи отделен стрелкови корпус. От 27 декември 1955 г. е полковник[2]. Към 1961 г. е член на Военния съвет и началник на политическия отдел на трета армия. През 60-те години е заместник-завеждащ отдел „Административен“ при ЦК на БКП. През 1965 г. е уволнен и са му отнети ордените във връзка със заговор срещу Тодор Живков. Куцаров е част от т.нар. втори център, в който още са Михаил Докторов, Иван Младенов, Дончо Дончев и подполковник Найден Найденов[3]. Лежи в Окръжния затвор във Варна[4]. През 1990 г. е предложено званието да му бъде възстановено[5].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Протокол №239 от 25 август 1964, с. 25
- ↑ Протокол № 230 от 20 септември 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.18
- ↑ Държавна сигурност и врага с „партиен билет“
- ↑ Затвори и наказателни лагери – книга първа, Издание на българското освободително движение, 1979, с. 33
- ↑ Предложение № КВ-81 от 22.06.1990 г. за възстановяване званието „генерал-майор от запаса“ на Мичо Ерменов Мичев, Цвятко Стоицев Анев, Любен Георгиев Динов, Стоян Костадинов Куцаров