Страната на усмивките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страната на усмивките
Fotothek df pk 0000017 018 Szenenbilder.jpg
Композитор Франц Лехар
Жанр Оперета
Премиера 10 октомври 1929 г.
Страната на усмивките в Общомедия

Страната на усмивките (на немски: Das Land des Lächelns) е оперета в три действия, създадена от австро-унгарския композитор Франц Лехар. За първи път е поставена в театър Метропол в Берлин на 10 октомври 1929 година. Автори на либретото са Лудвиг Херцер и Фриц Ленер-Беде. Оперетата има грандиозен успех сред публиката в много страни, а известната ария на Су-Хонг, „Дадох ви сърцето си“ (на немски: Dein ist mein ganzes Herz) продължава да е включена в репертоара на най-големите оперни и оперетни тенори в света.

История[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1923 г. Лехар завършва новата си оперета „Жълтото яке“, чието либрето е написано от Виктор Леон. Публиката не реагира добре на оперетата. През 1929 г. либретистите Лудвиг Херцер и Фриц Льонер-Беда представят значително преработена версия, а Лехар също преработва резултата и включва няколко нови номера. Първото представление е изнесено в Берлин под името „Страната на усмивките“, вдъхновено от испанската продукция на „Жълто яке“ (El pais de la sonrisa). Главната роля на принц Су-Хонг изпълнява Ричард Таубер. Този път успехът е огромен и той трябва да повтори арията „Аз ти дадох сърцето си“ на бис 4 пъти. Във Виена оперетата се представя през следващата година (1930) и също е с голям успех.

Основни действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Първо действие[редактиране | редактиране на кода]

Виена, 1912 година. Лиза, дъщеря на граф Лихтенфелз, е обичана от младия граф Густав, но на бал тя се влюбва в китайския принц Су-Хонг и той ѝ отвръща. Когато принцът ѝ се обажда у дома ѝ, тя решава да го придружи.

Второ действие[редактиране | редактиране на кода]

Китай. Чичото на принца – Чанг – настоява Су-Хонг да се раздели с Лиза и да вземе четири манджурски съпруги. Появява се верният Густав, в когото се влюбва по-малката сестра на Су-Хонг. Густав също не е безразличен към нея, но преди всичко иска да помогне на Лиза.

Трето действие[редактиране | редактиране на кода]

Оперетата има необичайно тъжен край, като и двете влюбени двойки са принудени да се разделят.

Музикални номера[редактиране | редактиране на кода]

  1. Увертюра
  2. Сцена на бала
  3. Дует на Лиза и Густав (Freunderl, mach dir nix draus)
  4. Встъпителна ария на Су-Хонг (Immer nur laecheln)
  5. Дует на Лиза и Су-Хонг (Bei einem Tee a deux
  6. Първа ария на Су-Хонг (Von Apfelblueten einen Kranz)
  7. Танц на Ми
  8. Финал на първо действие
  9. Интродукция
  10. Дует на Лиза и Су-Хонг (Dich sehe ich)
  11. Балет
  12. Дует на Лиза и Густав
  13. Втора ария на Су-Хонг (Dein ist mein ganzes Herz)
  14. Китайска сватба
  15. Ария на Лиза ((Alles Vorbei))
  16. Финал на второ действие
  17. Дует на Густав и Ми (ЗZig, zig)
  18. Ария на Ми (Wie rasch verwelkte doch)
  19. Финал на трето действие

Филмови версии[редактиране | редактиране на кода]

Оперетата многократно е филмирана:

  • The Land of Smiles (филм от 1930 г.) (1930), режисьор Макс Райхман, с участието на Ричард Таубер и Мария Лосева.
  • The Land of Smiles (1952 г.) (1952), режисирана от Ханс Деп и Ерик Ода, с участието на Марта Егерт и Ян Кепура.
  • 1961, с участието на Герхард Ридман, озвучен от Фриц Уундърлих.
  • 1962, Telefilm, Австралия. [1]
  • 1974 г., телевизионен филм, с участието на Рене Колло, Дагмар Коллер, Хайнц Зедник, режисьор Артур Мария Рабеналт.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Страна улыбок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.