Страната на усмивките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Страната на усмивките (на немски: Das Land des Lächelns) е оперета в три действия, създадена от австро-унгарския композитор Франц Лехар. За първи път е поставена в театър Метропол в Берлин на 10 октомври 1929 година. Автори на либретото са Лудвиг Херцер и Фриц Ленер-Беде. Оперетата има грандиозен успех сред публиката в много страни, а известната ария на Су-Хонг, "Дадох ви сърцето си " (на немски: Dein ist mein ganzes Herz) продължава да е включена в репертоара на най-големите оперни и оперетни тенори в света.

История[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1923 г. Лехар завършва новата си оперета „Жълтото яке“, чието либрето е написано от Виктор Леон. Публиката не реагира добре на оперетата. През 1929 г. либретистите Лудвиг Херцер и Фриц Льонер-Беда представят значително преработена версия, а Легар също преработва резултата и включва няколко нови номера. Първото представление е изнесено в Берлин под името „Страната на усмивките“, вдъхновено от испанската продукция на „Жълто яке“, което премина под това име ( El pais de la sonrisa ). Главната роля на принц Су-Хонг изпява Ричард Таубер . Този път успехът е огромен и той трябва да повтори арията „Аз ти дадох сърцето си“, бис 4 пъти. Във Виена оперетата се появява през следващата година (1930) и също е с голям успех.

Основни действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Първо действие[редактиране | редактиране на кода]

Виена, 1912 година. Лиза, дъщеря на граф Лихтенфелз, е обичана от младия граф Густав, но на бал тя се влюбва в китайския принц Су-Хонг и той ѝ отвръща. Когато принцът и се обажда у дома и, тя решава да го придружи.

Второ действие[редактиране | редактиране на кода]

Китай. Чичото на принца – Чанг – настоява Су-Хонг да се раздели с Лиза и да вземе четири манджурски съпруги. Появява се верният Густав, в който се влюбва по-малката сестра на Су-Хонг. Густав също не е безразличен към нея, но преди всичко иска да помогне на Лиза.

Трето действие[редактиране | редактиране на кода]

Оперетата има необичайно тъжен край, като и двете влюбени двойки са принудени да се разделят.

Музикални номера[редактиране | редактиране на кода]

  1. Увертюра
  2. Сцена на бала
  3. Дует на Лиза и Густав (Freunderl, mach dir nix draus)
  4. Встъпителна ария на Су-Хонг (Immer nur laecheln )
  5. Дует на Лиза и Су-Хонг (Bei einem Tee a deux
  6. Първа ария на Су-Хонг (Von Apfelblueten einen Kranz)
  7. Танц на Ми
  8. Финал на първо действие
  9. Интродукция
  10. Дует на Лиза и Су-Хонг (Dich sehe ich)
  11. Балет
  12. Дует на Лиза и Густав
  13. Втора ария на Су-Хонг (Dein ist mein ganzes Herz)
  14. Китайска сватба
  15. Ария на Лиза ((Alles Vorbei))
  16. Финал на второ действие
  17. Дует на Густав и Ми (ЗZig, zig)
  18. Ария на Ми (Wie rasch verwelkte doch )
  19. Финал на трето действие

Филмови версии[редактиране | редактиране на кода]

Оперетата многократно е филмирана:

  • The Land of Smiles (филм от 1930 г.) (1930), режисьор Макс Райхман, с участието на Ричард Таубер и Мария Лосева .
  • The Land of Smiles (1952 г.) (1952), режисирана от Ханс Деп и Ерик Ода, с участието на Марта Егерт и Ян Кепура.
  • 1961, с участието на Герхард Ридман, озвучен от Фриц Уундърлих.
  • 1962, Telefilm, Австралия. [1]
  • 1974 г., телевизионен филм, с участието на Рене Колло, Дагмар Коллер, Хайнц Зедник, режисьор Артур Мария Рабеналт.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Страна улыбок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.