Суйкинкуцу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Двоен Суйкинкуцу в крепостта Ивасаки в профектура Aichi
Звук от Суйкинкуцу в чаена къща в Sakai
Звук на Суйкинкуцу на храм Tanigumi

Едно Суйкинкуцу (на японски: 水琴窟), известно като водна цитра под формата на пещера е елемент от орнаментиката на японската градина и също така един музикален елемент. Състои се основно от керамично гърне, обърнато с дъното нагоре и отвор на дъното. През този отвор в затворения вътрешен обем капе вода, в който се е създало малко езерце. При падането на капката във водата се генерира звук, който наподобява вътре в гърнето звук на звънче или струна на японска цитра наречена кото. В нормалния случай суйкинкуцу се изгражда в близост до трандиционни японски каменени съдове под формата на басейнче, наричани хоцубаши и са част от така наречените цукубаи, използвани за измиване на ръцете преди японската чаена церемония.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Изграждането на едно Суйкинкуцу е сложна задача, тъй като отделните компоненти трябва да бъдат настроени фино един към друг за да могат да създават чист звук. Най-важният елемент на конструкцията е съда, който представлява обърнато обратно и поставено в земята гърне. В нормалните случаи за това се използват гърнета, които се използват като съдове за съхранение на вода или ориз.[1] Могат да се използват както глазирани и неглазирани гърнета. В съвремените условия се използват и метални суйкинкуцу. Най-често се използват неглазирани гърнета, тъй като грапавата им повърхност помага при образуването на капките. Височената на гърнето може да бъде от 30 см. до метър, а диаметъърът от 30 см. до 50 см. Отворът в горната страна е около 2 см. При чукване то трябва да издава ясен звук. Затова повредени (счупени) съдове не могат да се използват за целта.

Напречно сечение на едно суйкинкуцу

Едно суйкинкуцу се намира на практика в легло от чакъл. Повърхността под гърнето е обикновено бетонирана, така че да може да се образува локвичка. Понякога е направена от здраво набита почва или глина. Има дренаж (изход за оттичане на определена височина), който не позволява нивото на водата да се повиши. Горната страна на гърнето е покрита с по-големи камъни. По традиция суйкинкуцу се прави близо до съд за измиване на ръцете, като се разполага между съда за измиване и първия камък по пътя за изтичани.

Модернизирани варианти[редактиране | редактиране на кода]

Суйкинкуцу с бамбукови тръби за пренасяне на звука
  • Не се изработват задължително свързано с измиването на ръцете
  • Правят се там, където има непрекъснат поток вода
  • Изработват се и вътре в жилищните помещения
  • Изработват се с метални съдове
  • В ресторантите и магазини се изработват търговски сейкикутсу с електронно усилване на звука и високоговорители
  • Подобни устройства се изработват като част от паркови и скулптурни инсталации и са разположени над земята
  • Добавят се тръби за пренасяне на звука.

Източници[редактиране | редактиране на кода]