Тайгет

Тази статия е за планината. За гръцкия андарт вижте Теодорос Мандувалос.

---

Тайгет
Местоположение на картата на Гърция 36.953544, 22.349956
Общи данни
Местоположение	Гърция
Най-висок връх	Пророк Илия
Надм. височина	2407 m
Тайгет в Общомедия

Тъмният район

Тайгет, на гръцки Тавгетос (Ταΰγετος) или Пентадактилос (Πενταδάκτυλος) е планина в Южна Гърция, най-високата планинска верига на полуостров Пелопонес. Най-високият ѝ връх има надморска височина 2407 м и се нарича Агилиас или Профитис Илиас (Пророк Илия), по името на едноименната църквица, която е изградена близо до върха, който в древни времена е бил наричан Талетос.

От най-южния връх на главното било на планината Профитис Илиас (Προφήτη Ηλία) (2407 м), на север следват Сидирокастро – Желязната крепост (Σιδηρόκαστρου) (2228 м), Спанакаки (Σπανακάκι) (2024 м), Нереидовуни – Масивът на Нереида (Νεραϊδοβούνι)(2025 м), Гупата (Γούπατα) (2031 м), Атанати рахи – Скалата на безсмъртните (Αθάνατη ράχη) (2360 м), Халасмено-Ерозиралият връх (Χαλασμένο) (2203 м), Лаганас (Λαγανά) (1517 м), Лепену-Лепенят (Λεπενού) (1733 м), Грамени петра – Писаната скала (Γραμμένη πέτρα) (1597 м), Гувес – Ямата (Γούβες) (1852 м), Нереидаврахо – Скалата на Нереида (Νεραϊδόβραχο) (1660 м) и Ксеровуня – Сухата планина (ξεροβούνια) (1852 м).

История

Тази планинска верига е свързана с античната древногръцка митология. Името ѝ произлиза от Тайгета, една от седемте Атлантиди или Плеяди, дъщеря на Атлантис и на Плейона. Според други версии, Тавгети е била съпруга на Лакедемонис и майка на Еврота.

През византийския период, планината е била наречена с името Пентадактилос, по формата на петте най-високи върха. През периода на нашествието на кръстоносците тя е получила името Зигос или Мелигу, по името на славянското племе милинги, което заедно с останалите славянофони езерци се заселило тук. По време на Въстанието през 1821 г., планинската верига е била наричана Агиолиас о макринос (Господар на хоризонта), поради дългото ѝ било, докато в най-ново време е наричана отново с древното ѝ име, Тавгетос. Гръцките моряци, които са наблюдавали върховете ѝ, са я наричали Вуно тис Монис (Планината на Монис).

Географска характеристика

Планинската верига Тавгетос се простира от север на юг на протежение от 115 km, ширина до 30 km и площ около 2500 km². Тя се разделя на четири основни дяла:

А) Северен (в околностите на Мегалополи),

Б) Източен (срещу Спарта),

В) Западен

Г) Южен, който формира полуостров Мани и който завършва в морето с нос Таинарос. Най-високият ѝ връх Профитис Илиас е разположен в горната част на района, наречен Пирамида поради характерната му форма. Централната част на планинския масив често е наричан „Σκοτεini Πλευρά“ (Тъмният район) поради това, че разположените тук селища не се огряват през ранните утринни и късните вечерни часове.

Тавгетос е изграден основно от варовици и кристалинни шисти и е богат на води. Върховете му са остри, зъбчати, а склоновете предимно стръмни. Силно развити карстови форми на релефа. Климатът му като цяло е средиземноморски, със значителни снеговалежи през зимата. Преобладаващите дървесни видове са елата (Abies cephallonica) и черния бор (Pinus nigra). Освен тях ниските части на склоновете са обрасли с храсталаци (фригана и макия), нагоре са развити горички от кестен и дъб, а най-високите части са заети от остепнени планински пасища. Притежава голямо богатство на флората и фауната, като измежду видовете 25 са ендемични, като освен това е и междинна база за прелетните птици.

Тавгетос, както и повечето райони на Гърция, е засегнат от редица екологични проблеми, между които незаконна сеч, пожари, мелиорации и прекомерна паша, което пречи на естественото възобновяване на горите, както и от добив на кариерни материали, прокарване на пътища и незаконно строителство, което променя необратимо околната среда. Опустошителните пожари през 2005 г. и 2007 г. са унищожили голяма част от горските масиви по централния западен склон, като са се запазили само около половината от тях.

По склоновете на Тавгетос се разполагат редица малки селища със собствен местен облик и функционира планински заслон на 1600 м.н.в., а в източното му подножие е разположен град Спарта. Недалеч от Спарта, в самото подножие на източните склонове на планината се намира и Мистра.

Вижте също

• История на полуостров Морея през Средновековието