Теория на Брьонстед и Лаури

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теорията на Брьонстед и Лоури в химията описва механизма на реакцията между киселини и основи. Йоханес Брьонстед (Johannes Nicolaus Brønsted) и Томас Лоури (Thomas Martin Lowry) предлагат теорията независимо един от друг през 1923 г. Тя разширява химическите представи за киселина и основа. В тази теория киселината е дефинирана като химическо съединение, което има склонност да отдава водороден йон (протонен донор, киселина на Брьонстед-Лаури), а основата – като химическо съединение, което има склонност да приема водороден йон (протонен акцептор, основа на Брьонстед-Лаури).

Киселините са вещества, които отдават протони (т.е. донори на ).

Основите са вещества, които приемат протони (т.е. акцептори на ).

В реакцията между оцетна киселина и вода, оцетната киселина се проявява като протонен донор по отношение на водата, която е в ролята на основа. Съответното уравнение има следния вид:

Водата може също да се прояви и като киселина, например при реакция с амоняк по следното уравнение::

Тук H2O отдава протон на NH3. По този начин водата действа като амфотерно съединение: може да проявява свойства както на киселина, така и на основа. Тези реакции са обратими. Обратната реакция между оцетна киселина и вода е:

В обратната реакция водата H3O+ се проявява като киселина, за да отдаде протон на оцетната киселина CH3COO-, която се проявява като основа. В правата реакция, оцетната киселина CH3COOH се проявява като киселина за водата H2O. По този начин H3O+ формират една киселинно-основна двойка, а CH3COOH и CH3COO- формират втора киселинно-основна двойка.

В теорията за киселини и основи (протолитична теория) във всяка химична реакция изходните вещества се разглеждат като основа и киселина, които впоследствие се превръщат в спрегната киселина и спрегната основа:

където е основа, а водата е киселина, след като реагират, е спрегната киселина (защото образува киселини, защото отдава протон), а е спрегната основа (защото образува основи, защото приема протон).

Идеята идва от взаимодействие на вода с вода, където едната е киселина, а другата – основа

киселина + основа спрегната основа + спрегната киселина

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]