Теория на езиците за програмиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
История на обектно-ориентирани езици за програмиране

Теория на езиците за програмиране (на английски: programming language theory, PLT) е раздел от информатиката, занимаващ се с въпросите на проектиране, анализ, определяне на характеристиките и класификация на езиците за програмиране и изучава техните индивидуални особености[1]. Свързан е тясно с други клонове на информатиката, а резултатите от теорията се използват в математиката, в софтуерното инженерство и лингвистиката.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ракитов, А. И.. Науковедческие исследования. Directmedia, 2014. ISBN 5248006538. с. 255.