Тидей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тидей и Исмена, Коринтска амфора, ок 560 пр.н.е., Лувър (E 640)

Тидей (на гръцки: Tυδεύς) в древногръцката митология е един от предводителите в похода срещу Тива ("Седемте срещу Тива"). Син на владетеля на Калидон - Ойней и Перибея. По време на лов убил брат си Меланип. Въпреки, че твърдял, че е нещастен случай, калидонците знаели, че е предсказано, че Меланип ще убие брат си и затова обвинили Тидей, че се опитва да измами съдбата и го изгонили от града. Баща е на Диомед. Жени се за дъщерята на цар Адраст - Деипила. В "Илиада" се разказва как на връщане от Тива попада в засада, устроена от петдесет тиванци, но ги побеждава като пощадява само Меон. Тидей е смъртно ранен от Меланип и докато умира му се явява Атина, за да му дари безсмъртие. След като обаче той проявява нечувана свирепост и изяжда мозъка на ранилия го Меланип, Атина се отказва от намерението си да го направи безсмъртен. (Аполодор). Бил погребан от благодарния за спасението си Меон.

Данте го поставя в деветия кръг на ада.