Тимолеон Васос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тимолеон Васос
Τιμολέων Βάσσος
гръцки офицер

Роден
Починал
1929 г. (93 г.)
Тимолеон Васос в Общомедия

Тимолеон Васос (на гръцки: Τιμολέων Βάσσος) (1836 — 1929) е генерал-лейтенант от гръцката армия, взел дейно участие в събитията на остров Крит по време на Критското въстание от 1896 – 1897 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тимолеон е роден през 1836 г. в Атина. Той е син на Васос Мавровуниотис, натурализиран в Гърция черногорец, герой от Гръцката война за независимост. Постъпва в Атинското офицерско училище (Σχολή Ευελπίδων) и след това в армията от 1855 г. През 1860 г. е произведен в чин лейтенант. През май на следващата година с още няколко офицера е обвинен в неуважително отношение към крал Отон I Гръцки и хвърлен в затвора.[1] След прогонването на Отон I от Гърция през 1862 г. Васос взима участие в работата на Националното събрание на страната.[2]

След това заминава за Франция, за да продължи военното си образование и след завръщането си, владеещ отлично френски и английски език, е назначен за адютант на новия гръцки крал Георгиос I.[3] През 1890 г. получава звание полковник.[4]

В навечерието на гръцко-турската война от 1897 г. Васос оглавява военна част от 1500 бойци,[5] която е изпратена на намиращия се все още под османска власт остров Крит, за да защити православното гръцко население от турските зверства и разрушения. На острова Васос акостира на 24 km западно от град Ханя в залива Колимвари, където с радостни възгласи го посреща 5-хилядна тълпа критяни, и още на следващия ден той предприема настъпление, провъзгласявайки прокламация „от името на краля на елините“, че от този момент Крит е освободен от гръцката армия.[6]

Но на Крит още преди пристигането на Васос Великите сили изпращат свои войски и на практика окупират острова. На Васос е наложена забрана да продължи към Ханя, както и да води военни действия в радиус от 6 km около града, същевременно на гръцките кораби е забранено да пречат на придвижването на турските войски.[7] Въпреки това Васос превзема крепостта Вуколиа с подкрепата на 8 хиляди критски въстаници, а след това разгромява 4-хилядна турска войска при Ливадия. Турците губят 500 човека в боя, а други 107 са пленени.[8] Те отстъпват към Ханя, където им е оказана помощ от европейските военни части.

Васос взема участие и в дипломатическите преговори относно съдбата на Крит. Европейските държави са на мнение, че островът не бива в никакъв случай да бъде присъединен към Гърция на този етап и отправят ултиматум в този смисъл на гръцкото правителство на 2 март 1897 г.[9] На 9 май малобройни европейски съюзнически подразделения заемат символично основните критски градове, което предизвиква бурното възмущение на критяните и само присъствието на корпуса на Васос успява донякъде да успокои населението.[10]

Под дипломатическия натиск гръцките кораби са отзовани и военните действия прекратени.[11]

Васос е удостоен със звание генерал-лейтенант и е назначен за командир на Атинската дивизия.

Умира през октомври 1929 г. в родната си Атина на преклонна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης, Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία (1821—1975), ISBN 960-248-794-1, σελ. 146
  2. Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης, Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία (1821—1975), ISBN 960-248-794-1, σελ. 170
  3. Γεώργιος Ρούσος, Το Μάυρο 97, Φυτράκης 1974, σελ. 12
  4. Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης, Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία (1821—1975), ISBN 960-248-794-1, σελ. 128
  5. Γεώργιος Ρούσος, Το Μάυρο 97, Φυτράκης 1974, σελ. 47
  6. Γεώργιος Ρούσος, Το Μάυρο 97, Φυτράκης 1974, σελ. 49
  7. Γεώργιος Ρούσος, Το Μάυρο 97, Φυτράκης 1974, σελ. 51
  8. Γεώργιος Ρούσος, Το Μάυρο 97, Φυτράκης 1974, σελ. 52
  9. Γεώργιος Ρούσος, Το Μάυρο 97, Φυτράκης 1974, σελ. 58
  10. Douglas Dakin, The Unification of Greece 1770—1923, ISBN 960-250-150-2, p.232
  11. Douglas Dakin, The Unification of Greece 1770—1923, ISBN 960-250-150-2, p.234