Тодор Живков (фолклорист)
| Тодор Иванов Живков | |
| български фолклорист и етнолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Работил в | Софийски университет |
Тодор Иванов Живков е български фолклорист и етнолог; професор, доктор на филологическите науки.
Биография
Роден през 1938 г. в с. Митровци, област Монтана. През периода 1961-1963 г. е учител в Смядово. През 1963 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в Етнографския институт с музей. Защитава дисертация на тема "Българският антифашистки песенен фолклор" и получава степента "доктор" през 1971 г. През 1974 г. е избран за старши научен сътрудник. Заедно с акад. Петър Динеков участва в основаването на Института за фолклор при БАН , накоито е дългогодишен директор (1982-1992), сътрудник и член на научния му съвет е чак до смъртта си. През 1978 защитава следваща дисертация за научната степен “доктор на науките” . През 1975 става един от основателите на списание “Български фолклор” , на което е главен редактор от 1983 г. Преподава фолклористика в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и в Софийския университет и етнология - в университетите в Пловдив и Благоевград. Специализира в С. Петербург (1964), Берлин (1971), Киев (1972) и Париж (1976). Дълги години е заместник-председател и член на Националния комитет на славистите, на Фолклористичната комисия на Международния комитет на славистите и на Националната комисия на Международната асоциация за изследване развитието на славянските култури. Член е на Административния съвет на Международната асоциация за етнология и фолклор. Председател е на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика “Онгъл” и на сдружение “Фолк панаир”. Член е на редакционните колегии на сп. “Художествена самодейност”, “Език и литература”, “Фолк панаир”. Награждаван е неведнъж с важни държавни и научни отличия.Проф. Живков е депутат в 37-мото народно събрание, член на две парламентарни комисии - по наука и образование и по културата. Той става единственият съвременнен български учен в областта на фолклористиката и етнологията, чието име и дело фигурират в енциклопедията "Етнология Еуропеа", подготвяна във Великобритания.[1]
Монографии и книги
- Да би гората думала. Сборник народни хайдушки песни {Ж. Я н а к и е в а - съавт./. С., 1968.
- Български антифашистки песенен фолклор. Ред. Цв. Романска и Ст. Стойкова. С., БАН, 1970. 295 с.
- Народ и песен. Проблеми на фолклорната песенна традиция. Отг. ред. П. Динеков. С., БАН, 1977. 252 с.
- Фолклор и съвременност. С., Наука и изкуство, 1981.348 с.
- Етнокултурно единство и фолклор. С., Наука и изкуство, 1987.203 с. Етничният синдром. С., Аля, 1994. 181 с. Второ допълнено издание. Пловдив,Пловдивско университетско издателство, 2001. 267 с.
- До следващата запетая. С., Христо Ботев, 1999.502 с.
- Увод в етнологията. Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2000.512 с.
- Локус и универсум. Добродан, планината - митология и... /В. Живкова - съавт./. Троян, Аля, 2001. 224 с.