Тома Машаров

Тома Машаров
	Тома Машаров
български революционер
Роден	1881 г. Скопие, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г.

Тома Зафиров Машаров е български революционер, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тома Машаров е роден през 1881 година^[2] в град Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на българския възрожденец Зафир Машаров, което произхожда от Тетово. Брат му Костадин Машаров е фолклорист и общественик. Тома Машаров се включва в дейността на ВМОРО, като първо събира членски внос на организацията, а след това като терорист. По нареждане убива сръбския патриаршистки свещеник Кочина в града, след което е заловен и осъден на затвор. Лежи шест месеца, след което е освободен след голям откуп. В 1904 или 1905 година се установява в свободна България.^[1]

При избухването на Балканската война се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение, във Втора скопска дружина, нестроева рота. Достига до чин подофицер и е награден с орден за заслугите си. През Първата световна война служи в 1-ви взвод на 1-ва картечна рота от 63-ти полк на Единадесета македонска дивизия. След демобилизацията продължава да живее в София.^[1]

В същата 1936 година е избран в Управителното тяло на Скопското благотворително братство.^[3]

На 23 март 1943 година като жител на София подава молба за народна пенсия, която е одобрена от Министерския съвет на Царство България.^[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Костадин Машаров

Зафир Машаров

Костадин Машаров

Тома Машаров
(1881 – ?)

Иван Машаров
(1880 – ?)

Светослав Машаров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 270.
↑ Към 23 март 1943 е 62-годишен
↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 604 – 605.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 271.

[Свидетелства_270-1] а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 270.

[2] Към 23 март 1943 е 62-годишен

[3] Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 604 – 605.

[Свидетелства_271-4] Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 271.

[1]

[2]

[3]

[4]