Тома Пикети
| Тома Пикети Thomas Piketty | |
|---|---|
| френски икономист | |
.jpg) Тома Пикети, 2015 г. | |
| Роден | |
| Националност |  Франция |
| Учил във | Висше училище за обществени науки[1][2] |
| Научна дейност | |
| Област | Икономика |
| Учил при | Роже Генери |
| Работил в | Масачузетски технологичен институт EHESS |
| Публикации | „Капиталът през XXI в.“ (2013) |
| Уебсайт | piketty.pse.ens.fr |
| Тома Пикети в Общомедия | |
Томà Пикетѝ (на френски: Thomas Piketty, френски: [tɔma pikɛti], р. 7 май 1971, в Клиши, предградие на Париж, е френски икономист, спечелил си известност с изследванията върху икономическото неравенство[3]. Един от учредителите и първи директор на Парижката школа по икономика.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пикети следва икономика и математика в École Normale Supérieure (ENS), която завършва през 1989 г. През 1993 г. защитава докторат, върху който е работил в Лондонската школа по икономика и EHESS. През следващите две години преподава в Масачузетския технологичен институт, след което се завръща и работи основно във Франция, в CNRS и EHESS. През 2006 г. за кратко е директор на Парижката школа по икономика, но напуска поста поради политически ангажименти и остава там като преподавател.
Икономическите неравенства са траен интерес в трудовете на Пикети. Докторската му дисертация е на тема „Essais sur la théorie de la redistribution des richesses“, а първата му книга, която бързо му спечелва внимание сред разнородни кръгове, е публикувана през 2001 г.[4]. През 2012 г. излиза обобщаващият му исторически и статически труд, Капиталът през XXI в., който веднага е преведен на английски и предизвиква широк отзвук[5].
През 2015 г. Пикети е поканен за професор в Лондонското училище по икономика[6]
През октомври 2021 г. Томас Пикети декларира използваната валута във френскоговорящата Западна Африка и във френскоговорящата Централна Африка „За да продължите да говорите през 2021 г. за франка CFA, това е форма на аномалия“. франкът CFA е много злонамерена валута.
Идеи[редактиране | редактиране на кода]
Ключовото наблюдение на Пикети е, че за икономиката на западните държави периодът от 1914 г. до началото на 70-те години на ХХ век е съвсем нетипичен. Но именно тогава са формулирани основните варианти на икономическите теории, които доминират и до днес. Например след Втората световна война в САЩ Саймън Кузнец установява спад на неравенството, и макар това да е кратък епизод, изключение от тенденциите, тъкмо той се приема за норма. В началото на XXI век светът обаче се е върнал към високите нива на неравенство, характерни за западните страни след Първата индустриална революция. Частното богатство расте по-бързо от националния доход и се концентрира в ръцете на все по-малко семейства.
Централното неравенство, което Пикети коментира, е r>g, където r e възвръщаемостта на капитала, а g е икономическият ръст. Когато доходите от капитал изпреварват ръста, неравенството расте. При равни други условия по-бързият растеж би намалявал важността на богатството като източник на доходи, докато при бавен ръст то се увеличава.
За Пикети икономическата поляризация в обществата е обусловена от политически решения и той се разграничава от множеството икономисти, поддържащи неолибералната теза, че свободата на пазарите гарантира саморегулация на икономиката и обществото като цяло. Той предпочита да не прогнозира до какво би могло да води все по-задълбочаващото се неравенство и препоръчва мерки за неговото ликвидиране. Консервативно настроени икономисти изтъкват, че така той политизира икономическата дисциплина.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Les hauts revenus face aux modifications des taux marginaux supérieurs de l’impôt sur le revenu en France, 1970 – 1996 (Document de Travail du CEPREMAP, n° 9812, юли 1998)
- Inégalités économiques: report to the Counsel of Economic Analysis (14 юни 2001), в съавторство с Tony Atkinson, Michel Godet и Lucile Olier
- Les hauts revenus en France au XXème siècle, Inégalités et redistribution, 1901 – 1998 (ed. Grasset, септември 2001)
- Fiscalité et redistribution sociale dans la France du XXe siècle (октомври 2001)
- L'économie des inégalités (ed. La Découverte, април 2004)
- Vive la gauche américaine !: Chroniques 1998 – 2004 (Éditions de l'Aube, септември 2004)
- Pour un nouveau système de retraite: Des comptes individuels de cotisations financés par répartition Архив на оригинала от 2013-05-14 в Wayback Machine. (Éditions Rue d'Ulm/CEPREMAP, 2008) в съавторство с Antoine Bozio
- On the Long run evolution of inheritance. France, 1820 – 2050 (PSE Working Paper, 2010)
- Pour une révolution fiscale (ed. Le Seuil, 2011), в съавторство с Emmanuel Saez и Camille Landais
- Peut-on sauver l'Europe ? Chroniques 2004 – 2012 (Les Liens qui Libèrent, 2012)
- Le Capital au XXIe siècle (Seuil, 2013)
- Капиталът, XXI век, София: Изток-Запад, 2018 (пр. от фр. С.Ангелов), ISBN 978-619-01-0181-9
- Capital et Idéologie (Seuil, 2019)
- Une brève histoire de l'égalité, Paris: Le Seuil, sept. 2021, (368 pages; ISBN 978-2-02-148597-4)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ piketty.pse.ens.fr.
- ↑ Система за университетска документация на Франция.
- ↑ Включен в списъка на 100-те глобално значими мислители за 2012, изготвен от сп. Foreign Policy.((en))
- ↑ Les hauts revenus en France au XXe siècle, 2001 (ISBN 2-246-61651-4) ((fr))
- ↑ Thomas Piketty, Le Capital au XXI, collection „Les Livres du nouveau monde“, Le Seuil, 2012. ((fr))
- ↑ „The LSE has announced that the author of Capital in the Twenty-First Century... has been appointed centennial professor at its International Inequalities Institute.“ – в: Thomas Piketty to investigate inequality in new role at LSE, в-к Гардиан, 14 май 2015. ((en))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Профил на Тома Пикети на сайта на Парижката школа по икономика
- Пикети Т., „Капиталът през XXI в.“ (Въведение и Заключение, откъси в превод), в-к „Култура“, бр. 34 (3048), 17 октомври 2014
- Тома Пикети за книгата си Капиталът през XXI век, YouTube (видео)
- ((en)) The World Top Income Database Архив на оригинала от 2012-10-12 в Wayback Machine.
|