Тома Пикети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Пикети
Thomas Piketty
френски икономист
Тома Пикети, 2015 г.
Тома Пикети, 2015 г.

Роден

Националност Flag of France.svg Франция
Образование Лондонско училище по икономика и политически науки
Екол нормал[1]
Научна дейност
Област Икономика
Образование ENS
EHESS
Лондонско училище по икономика и политически науки
Учил при Роже Генери
Работил в Масачузетски технологичен институт
EHESS
Публикации „Капиталът през XXI в.“ (2013)

Уебсайт piketty.pse.ens.fr
Тома Пикети в Общомедия

Томà Пикетѝ (на френски: Thomas Piketty, френски: [tɔma pikɛti], р. 7 май 1971, в Клиши, предградие на Париж, е френски икономист, спечелил си известност с изследванията върху икономическото неравенство[2]. Един от учредителите и първи директор на Парижката школа по икономика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пикети следва икономика и математика в École Normale Supérieure (ENS), която завършва през 1989 г. През 1993 г. защитава докторат, върху който е работил в Лондонската школа по икономика и EHESS. През следващите две години преподава в Масачузетския технологичен институт, след което се завръща и работи основно във Франция, в CNRS и EHESS. През 2006 г. за кратко е директор на Парижката школа по икономика, но напуска поста поради политически ангажименти и остава там като преподавател.

Икономическите неравенства са траен интерес в трудовете на Пикети. Докторската му дисертация е на тема „Essais sur la théorie de la redistribution des richesses“, а първата му книга, която бързо му спечелва внимание сред разнородни кръгове, е публикувана през 2001 г.[3]. През 2012 г. излиза обобщаващият му исторически и статически труд, Капиталът през XXI в., който веднага е преведен на английски и предизвиква широк отзвук[4].

През 2015 г. Пикети е поканен за професор в Лондонското училище по икономика[5]

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Ключовото наблюдение на Пикети е, че за икономиката на западните държави периодът от 1914 г. до началото на 70-те години на ХХ век е съвсем нетипичен. Но именно тогава са формулирани основните варианти на икономическите теории, които доминират и до днес. Например след Втората световна война в САЩ Саймън Кузнец установява спад на неравенството, и макар това да е кратък епизод, изключение от тенденциите, тъкмо той се приема за норма. В началото на XXI век светът обаче се е върнал към високите нива на неравенство, характерни за западните страни след Първата индустриална революция. Частното богатство расте по-бързо от националния доход и се концентрира в ръцете на все по-малко семейства.

Централното неравенство, което Пикети коментира, е r>g, където r e възвръщаемостта на капитала, а g е икономическият ръст. Когато доходите от капитал изпреварват ръста, неравенството расте. При равни други условия по-бързият растеж би намалявал важността на богатството като източник на доходи, докато при бавен ръст то се увеличава.

За Пикети икономическата поляризация в обществата е обусловена от политически решения и той се разграничава от множеството икономисти, поддържащи неолибералната теза, че свободата на пазарите гарантира саморегулация на икономиката и обществото като цяло. Той предпочита да не прогнозира до какво би могло да води все по-задълбочаващото се неравенство и препоръчва мерки за неговото ликвидиране. Консервативно настроени икономисти изтъкват, че така той политизира икономическата дисциплина.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.archicubes.ens.fr.
  2. Включен в списъка на 100-те глобално значими мислители за 2012, изготвен от сп. Foreign Policy.((en))
  3. Les hauts revenus en France au XXe siècle, 2001 (ISBN 2-246-61651-4) ((fr))
  4. Thomas Piketty, Le Capital au XXI, collection „Les Livres du nouveau monde“, Le Seuil, 2012. ((fr))
  5. „The LSE has announced that the author of Capital in the Twenty-First Century... has been appointed centennial professor at its International Inequalities Institute.“ – в: Thomas Piketty to investigate inequality in new role at LSE, в-к Гардиан, 14 май 2015. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]