Торсионни полета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Торсио́нните полета (известни като аксионнни (на английски: axion), спинови (на английски: spin), спинорни (на английски: spinor) или микролептоннни (на английски: microlepton полета) са елемент от теория на енергията, в която спинът на частиците се свързва с възможността за излъчване на частици без маса и енергия, които да пренасят информация през вакуум със скорост, надвишаваща с порядъци скоростта на светлината. Названието произхожда от на френски: torsion – усукване, или от на латински: torsio със същото значение, а терминологията е въведена от Ели Картан (на френски: Élie Joseph Cartan) през 1922 г. Макар че експерименталните опити за намирането на торсионни полета не са донесли резултати[1], теорията става основа за многобройни псевдонаучни теории и твърдения (лечебна вода, обработена с торсионно поле, торсионна система за диагностика, за търсене на полезни изкопаеми и др.)[2][3].

Съвременната физика разглежда торсионните полета като чисто хипотетичен обект, без принос в наблюдаваните физически ефекти[4].

История[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 1980-те години в СССР е разгърната програма по експериментално изучаване на „торсионните полета“ под ръководството на Държавния комитет за наука и технологии (ДКНТ) на СССР [3]: отначало секретна (при активното участие на КГБ и Министерство на отбраната на СССР), и от 1989 до 1991 г. – явна. Главен организатор на явните изследвания отначало е Центърът по нетрадиционни технологии (от 1989 до 1991 г.), а след това – МНТЦ „Вент“ (Център за Нетрадиционни Технологии (ЦНТ) при ДКНТ на СССР с ръководител А. Е. Акимов)[3]). Акимов използва концепцията за торсионните полета във феноменологична концепция за т.нар. „EGS-състояния“. Други автори по темата са Генадий Шипов – в неговата „Теория на физическия вакуум“ и В. Л. Дятлов – при разработката на „поляризационен модел на физическия вакуум“[5].

Акимов и Шипов получават финансиране за своите изследвания от руското Министерство на науката от 1992 до 1995 и от Министерство на отбраната от 1996 до 1997. След като са разобличени в измама от Комисията по борба с лъженауката и фалшификацията на научните изследвания[6] те продължават работата си в обстановка на секретност[3] като частно предприятие „Международный институт теоретической и прикладной физики“ (по-късно ЮВИТОР)[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. J. Audretsch, C. Lammerzahl. Neutron interference: general theory of the influence of gravity, inertia and space-time torsion. // J. Phys. A 16 (11). 1983. DOI:– 4470/16/11/017 10.1088/0305 – 4470/16/11/017. с. 2457.
  2. Д. Д. Иваненко, П. И. Пронин, Г. А. Сарданашвили Калибровочная теория гравитации. – М., Изд. МГУ, 1985.
  3. а б в г ((ru)) Кругляков, Э. П.. Лженаука. Чем она угрожает науке и обществу?. // доклад на Президиуме РАН, 27.05.03.
  4. Subhendra Mohanty, Utpal Sarkar. Constraints on background torsion field from K-physics. // Physics Letters B 433 (3 – 4). 1998. DOI:10.1016/S0370-2693(98)00735-7. с. 424 – 428.
  5. Дятлов В. Л. Поляризационная модель неоднородного физического вакуум. – Новосибирск. Изд-во Института Математики, 1998 г.
  6. ((ru)) Полторак, Ирена Полторак. Дырка от бублика большой науки (интервью Евгения Александрова журналу Patron (часть 1)). // раздел „Битва на торсионном поле“. КОМИССИЯ ПО БОРЬБЕ С ЛЖЕНАУКОЙ И ФАЛЬСИФИКАЦИЕЙ НАУЧНЫХ ИССЛЕДОВАНИЙ при Президиуме Российской академии наук. Посетен на 25 април 2017.
  7. UVITOR