Тракийски кеклик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тракийски кеклик
Chukar Partridge (Alectoris chukar) (39660989151).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Dipnotetrapodomorpha
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Кокошоподобни (Galliformes)
семейство:Фазанови (Phasianidae)
род:Кеклици (Alectoris)
вид:Тракийски кеклик (A. chukar)
Научно наименование
Gray, 1830 г.
Разпространение
светлосиньо - Alectoris barbara виолетово - Alectoris rufa розово - Alectoris graeca зелено - Alectoris chukar червено - Alectoris philbyi жълто- Alectoris melanocephala синьо - Alectoris magna
светлосиньо - Alectoris barbara
виолетово - Alectoris rufa
розово - Alectoris graeca
зелено - Alectoris chukar
червено - Alectoris philbyi
жълто- Alectoris melanocephala
синьо - Alectoris magna
Тракийски кеклик в Общомедия
[ редактиране ]

Тракийският кеклик (Alectoris chukar) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Има слабо изразен полов диморфизъм. Мъжките са сиво-кафяви отгоре, а отдолу тялото е белезникаво с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви, под брадичката и по гърба са кремави, оградени с черна огърлица от перца. Перата на ушите са ръждиво – кафяви на цвят. Женските са малко по-дребни, с по-еднообразно оперение на главата. Мъжките, за разлика от женските, имат шпора на стъпалото. [3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Тракийският кеклик е разпространен от о-в Крит и югоизточна България на изток до Китай. На север достига до планината Алтай, а на юг до Афганистан и Пакистан. Обитава сухи, каменисти терени и скални сипеи с ниска тревиста растителност. В България се среща от Югоизточна България до Източните Родопи, а на север – до южните склонове на Средна гора.[3]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • A. c. chukar
  • A. c. cypriotes
  • A. c. dzungarica
  • A. c. falki
  • A. c. kleini
  • A. c. koroviakovi
  • A. c. kurdestanica
  • A. c. pallescens
  • A. c. pallida
  • A. c. potanini
  • A. c. pubescens
  • A. c. sinaica
  • A. c. subpallida
  • A. c. werae

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се главно със семена на треви и плевели на селскостопански култури, със зелени части различни треви, с плодове на храстови и дървесни видове, с насекоми и мекотели.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнездовият период е през април-май. Женската снася 7 – 19 яйца, най-често 14 – 17.[3] Мъти 21 дни. Гнездото е добре прикрито в близост до някой храст, в окрайнината на гората или на селкостопанските блокове. Тракийски кеклик може да се отглежда и в клетка в домашни условия. При добри грижи продължителността на живота достига 20 години.

Alectoris chukar falki

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Тракийския кеклик може да пие вода, но не и да се къпе.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alectoris chukar (Gray, 1830). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 31 декември 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Тракийски кеклик. Посетен на 25 март 2012
  3. а б в Михайлов Х.; Стоянов Ст., Ловни птици и бозайници в България, Пенсофт, София, 2001 г., ISBN 954-642-116-2