Трендафил Кръстанов
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Трендафил Кръстанов | |
| български филолог и палеограф | |
 Трендафил Кръстанов в ЦИАИ, 1982 г. – наскоро след като открива Ватиканския палимпсест Codex Vat. gr. 2502 | |
| Роден |
24 април 1939 г.
с. Мрамор, окръг София, Царство България |
|---|---|
| Националност | българин |
| Работил | Специалист-филолог и библиограф в Института за балканистика към Българската академия на науките (1967– 1979); ст. науч. сътр. II степен в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (1979 – 2004); доцент в ЮЗУ „Неофит Рилски“ (от 2001 г.) |
| Литература | |
| Известни творби | „Ватиканско евангелие: старобългарски кирилски апракос от Х в. в палимпсестен кодекс Vat. gr. 2502.“ (в съавторство с А.-М. Тотоманова и И. Добрев, 1996); „Българска легенда“ (2003) |
Трендафил Петров Кръстанов е български филолог и палеограф, откривател на Българския Ватикански палимпсест.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден през 1939 г. в село Мрамор, Софийско. Завършва Софийската духовна семинария на гара Черепиш – 1958, а след това Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Класическа филология“, втора специалност: „Археология“ – 1966 г. Следваща квалификация: новогръцки език в СУ, 1964 – 1966 г. Специализация: Ватиканска апостолическа библиотека, декември 1981 – юни 1982 г., където прави открития в два палимпсеста: най-древния старобългарски текст във Ватикански палимпсест Cod. Vat. gr. 2502 и трети слой в Барберинския палимпсест Cod. Barb. gr. 388.
Идеи и приноси
Трендафил Кръстанов има приноси в областта на кирилометодиевистиката, църковната история на Югоизточна Европа от Средновековието до Възраждането, историята на българското културно-просветно движение през Възраждането.
С откритието на Българския Ватикански палимпсест и изследването на неговия език потвърждава Малоазийската теория на Куйо Куев; открива неизвестен препис от Служба на св. Кирил Философ; идентифицира авторството ѝ като дело на Сава Седмочисленик; предполага, че „Охридската легенда“ е била Житие на св. Сава и след това на св. Климент; локализира епископската столица на св. Климент във Велеград-Берат и открива точната дата на неговата смърт – 25 юли; установява авторството на Сказанието за буквите като дело на Йоан Екзарх и др.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Трендафил Кръстанов открива най-старата славянска книга
- Славянският палимпсест в Cod. Vat.Gr. 2502. Парадокси на кирило-методиевската мисия, итало-българска следа и аксиома за езика
- [1]Автобиография
- [2] Ватикански открития за Черноризец Храбър