Тунелопробивна машина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тунелопробивна машина, използвана при изграждането на швейцарския тунел „Готард“, най-дългия в света Железопътен тунел.

Тунелопробивната машина (от английски Tunnel Boring Machine – TBM), също известна като „къртица“ или „щит“, е машина, която е използвана при изграждането на тунели с кръгло напречно сечение[1] в най-различни видове почви, твърди и меки скали, включително и пясък. Машината може също да бъде използвана за прокопаване на микротунели. Тунелът може да бъде с диаметър в диапазона от един метър (микротунели) и да достигне до 19.25 метра (известни към момента). Тунели с по-малко от метър в диаметър, обикновено се правят с помощта на безтраншейни строителни способи или на хоризонтално насочени сондажи.

Тунелопробивната машина се използва като алтернативен на взривно-пробивния способ, обичайно прилаган в класическото ръчно минно прокопаване.

Предимствата на „къртицата“ са в по-ограниченото въздействие върху заобикалящата среда, както и наличието на много добре оформени тунелни стени. Тези фактори значително намаляват и разходите за прокопаване на тунела, правейки възможно дори прокопаването под много гъсто застроени населени места.

Основния недостатък на тази машина е нейната много висока цена – първоначалното и построяване е скъпоструващо, но и самото и превозване до строителната площадка изисква извънгабаритни превозни средства и специална временна организация на движението.

Колкото дължината на тунела е по-голяма, толкова и относителната цена на тунелопробивната машина намалява спрямо класическите способи за прокопаване. Това е така и благодарение на по-високата средна скорост на копаене.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]