Направо към съдържанието

Тъмните му материи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тъмните му материи
His Dark Materials
АвторФилип Пулман
Първо издание1995 г.
Великобритания
Оригинален езикАнглийски
ЖанрФентъзи
Видпоредица от романи
Издателство в БългарияБард
ПреводачСилвана Миланова, 2004, 2009
Тъмните му материи в Общомедия

„Tъмните му материи“ (на английски: His Dark Materials) е трилогия от фентъзи романи на британския писател Филип Пулман, включваща „Северно сияние“ (1995; публикувана като „Златният компас“ в Северна Америка), „Острият кинжал“ (1997) и „Кехлибареният далекоглед“ (2000). Поредицата проследява съзряването на две деца – Лира Белакуа и Уил Пари – докато преминават през поредица от паралелни вселени.

Романите получават широк критически отклик и множество отличия, сред които медала „Карнеги“ за „Северно сияние“ (1995) и наградата „Книга на годината“ на „Уитбред“ за „Кехлибареният далекоглед“ (2001). През 2003 г. трилогията заема трето място в националната анкета The Big Read на Би Би Си.[1]

Въпреки че „Тъмните му материи“ често се представя като литература за млади читатели и централните ѝ герои са деца, Пулман подчертава, че пише, без да има конкретна възрастова аудитория предвид. Фентъзи елементите в трилогията включват вещици, бронирани полярни мечки и други свръхестествени създания, а сюжетът препраща към концепции от физиката, философията и теологията.

Поредицата функционира отчасти като преразказ и инверсия на епоса „Изгубеният рай“ от Джон Милтън,[2] като Пулман представя човешкия „първороден грях“ в по-положителна светлина – за разлика от Милтън, който го разглежда като трагичен провал.[3] Трилогията предизвиква и противоречия заради критичните си позиции към институционалната религия.

До 2024 г. от романите са продадени над 22 милиона копия в 50 страни[4] и са преведени на 40 езика,[5] включително и български.

Книгите от трилогията са адаптирани многократно. През 2003 г. BBC Radio 4 продуцира трисерийна радиодраматизация с пълен актьорски състав, а RTÉ също излъчва своя версия през същата година. Между 2003 и 2004 г. Кралският национален театър в Лондон поставя двусерийна сценична адаптация на трилогията. През 2007 г. „Ню Лайн Синема“ пуска филмова адаптация на „Северно сияние“ – „Златният компас“. Телевизионен сериал, поръчан от Би Би Си и продуциран от Bad Wolf, базиран на трилогията, е излъчен от Би Би Си и „Хоум Бокс Офис“ в периода от ноември 2019 г. до февруари 2023 г.

Пулман разширява трилогията с четири кратки произведения, чието действие се развива във вселената на „Северно сияние“: „Оксфорд на Лира“ (Lyra's Oxhord, 2003), „Имало едно време на север“ (Once Upon a Time in the North, 2008), „Колекционерите“ (The Collectors, 2014) и „Серпентина“ (Serpentine, 2020).

В същата вселена е разположена и новата трилогия „Книга за Праха“. Първият ѝ роман, „Дива красавица“ (La Belle Sauvage), е публикуван на 19 октомври 2017 г. Втората част, „Тайната общност“ (The Secret Commonwealth), излиза през октомври 2019 г., а заключителният роман, „Полето от рози“ (The Rose Field), е публикуван на 23 октомври 2025 г.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Трилогията се развива в мултивселена, като действието преминава между множество паралелни светове. В „Северно сияние“ сюжетът се разгръща в свят, който има определени прилики с нашия: облеклото напомня Едуардовата епоха във Великобритания (1901 – 1910), а технологичното развитие се различава значително – липсват автомобили и самолети с фиксирани крила, докато цепелините служат като основно транспортно средство.

Доминиращата религия в света на „Северно сияние“ има явни паралели с християнството.[6] Църковната власт, управлявана от Магистериума (наименование, идентично с това на институционалната власт в Католическата църква), упражнява силен контрол върху обществото и притежава структура, напомняща католическата. Във вселената на Пулман обаче центърът на религиозната власт е преместен от Рим в Женева – според измислената история това се случва по времето на „папа Жан Калвин“, препратка към историческия реформатор Жан Калвин, свързан именно с Женева.[3]

В „Острият кинжал“ действието се развива между три свята: нашия собствен, света от първия роман и трети свят, в който се намира град Читагаце. В „Кехлибареният далекоглед“ към тези три се добавят още няколко свята, които разширяват обхвата на мултивселената.

Заглавия

[редактиране | редактиране на кода]

Заглавието на поредицата е заимствано от книга II на „Изгубеният рай“ (стр. 910 – 920) от поета от XVII век Джон Милтън. Пулман избира тази фраза, тъй като според него тя отразява концепцията за тъмната материя в астрофизиката.[3]

Преди това Пулман предлага поредицата да носи заглавието „Златните пергели“ – препратка към „Изгубеният рай“, където образът обозначава пергелите, с които Бог определя границите на творението (книга VII, стр. 224 – 229). Въпреки че Пулман не е имал подобна асоциация предвид, американските издатели тълкуват заглавието като препратка към алетиометъра – устройство, наподобяващо компас, което играе ключова роля в книгите. В крайна сметка Пулман се спира на „Тъмните му материи“ като заглавие на поредицата и „Северно сияние“ за първата книга, но американските издатели не одобряват последното и избират да публикуват романа под заглавието „Златният компас“.[7]

Сюжет

[редактиране | редактиране на кода]

Внимание:  Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Северно сияние (или „Златният компас“)

[редактиране | редактиране на кода]

В колежа „Джордан“ в Оксфорд 11-годишната Лира Белакуа и нейният демон Пантелеймон стават свидетели на опита на Ректора да отрови лорд Азриел – нейния непокорен и авантюристичен чичо. Лира го предупреждава, а след това подслушва лекцията му за Праха, мистериозни елементарни частици. Малко по-късно нейният приятел Роджър е отвлечен от похитители на деца, известни като „Лакомиите“. Лира е осиновена от светската личност – обаятелната г-жа Колтър – но преди това Майсторът тайно ѝ поверява алетиометър – устройство за разкриване на истината. Лира скоро открива, че г-жа Колтър ръководи „Лакомиите“ и че проектът им е финансиран от Църквата. Тя бяга и намира убежище при циганите – номадски народ, чиито деца също са били отвлечени. Те разкриват на Лира, че лорд Азриел и г-жа Колтър са нейните родители.

Циганите организират експедиция до Арктика, за да спасят отвлечените деца, а Лира се присъединява към тях. По пътя тя вербува Йорек Бирнисон – бронирана полярна мечка – и неговия приятел, аеронавта Лий Скорзби. Лира научава, че лорд Азриел е бил заточен и държан под стража от мечките на Свалбард.

Близо до Болвангар, изследователската станция на „Лакомиите“, Лира намира дете, откъснато от своя демон. Там се извършват експерименти, при които връзката между човек и демон се прекъсва – процедура, наречена „разединяване“. Лира е заловена и отведена в Болвангар, където отново среща Роджър. Г-жа Колтър ѝ обяснява, че разединяването предотвратява появата на „опасни“ емоции у възрастните. Лира и децата са спасени от Скорзби, Йорек, циганите и клана на летящите вещици, водени от Серафина Пекала.

След като пада от балона на Скорзби, Лира е пленена от мечките и отведена в замъка на техния узурпатор-крал Йофур Ракнисон. Тя успява да го измами да се бие с Йорек, който пристига, за да я спаси. Йорек побеждава Йофур и заема мястото му като законен крал.

Лира, Йорек и Роджър достигат Свалбард, където лорд Азриел продължава изследванията си върху Праха. Той разкрива, че Църквата смята Праха за източник на греха и възнамерява да унищожи неговия произход, като достигне до други вселени. Азриел отделя Роджър от неговия демон, убивайки го и освобождавайки енергията, необходима за отваряне на портал към паралелна вселена. Лира решава да последва Азриел и сама да открие истината за Праха.

Острият кинжал

[редактиране | редактиране на кода]

Лира преминава през отвора, създаден от Азриел, и достига до Читагазе – град, чиито жители са открили начин да пътуват между световете. Безразсъдното използване на тази технология е освободило Привиденията – същества, които поглъщат душите на възрастните. Децата обаче са имунизирани срещу тяхното въздействие, което е превърнало света в място, почти лишено от възрастни.

В Читагазе Лира среща и се сприятелява с Уил Пари – дванадесетгодишно момче от нашия свят, живеещо в Оксфорд. Уил, който наскоро е убил мъж, за да защити болната си майка, попада на Читагазе, докато търси отдавна изчезналия си баща.

Посещавайки света на Уил, Лира се запознава с д-р Мери Малоун – физичка, която изследва тъмната материя, аналогична на Праха от света на Лира. Лира насърчава опитите ѝ да комуникира с частиците и когато Малоун успява, те ѝ посочват, че трябва да пътува в света на Читагазе.

Междувременно алетиометърът на Лира е откраднат от лорд Бореал, известен в света на Уил като сър Чарлз Латром – съюзник на г-жа Колтър, който е открил път към Оксфорд и се е установил там.

Уил става носител на Острия кинжал – инструмент, изкован три столетия по-рано от учените на Читагазе от същата сплав, използвана за гилотината в Болвангар. Едното острие на ножа може да разсича субатомни частици и да създава фини разрези в пространството, които отварят портали между световете; другото острие може да прорязва всякакъв вид материя.

Използвайки способността на ножа да отваря портали, Уил и Лира успяват да си върнат алетиометъра от имението на Латром в света на Уил.

Междувременно, в света на Лира, Лий Скорзби издирва арктическия изследовател Станислаус Груман, който години по-рано е преминал в този свят през портал в Аляска. Скорзби го открива да живее като шаман под името Джопари и разбира, че той всъщност е Джон Пари – бащата на Уил. Пари настоява да бъде отведен през отвора към света на Читагазе с балона на Скорзби, тъй като е предвидил, че там ще срещне носителя на Острия кинжал.

В Читагазе Скорзби загива, защитавайки Пари от силите на Църквата. Пари успява да се срещне със сина си, но мигове по-късно е убит от вещицата Юта Камайнен, чиято любов някога е отхвърлил. След смъртта на баща си Уил научава, че Лира е била отвлечена от г-жа Колтър, и към него се приближават двама ангели, които търсят помощта му.

Кехлибареният далекоглед

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на „Кехлибареният далекоглед“ Лира е отвлечена от майка си, г-жа Колтър – агент на Магистериума, която е узнала за пророчеството, определящо Лира като „следващата Ева“. Двама ангели, Балтамос и Барух, съобщават на Уил, че той трябва да пътува с тях, за да предаде Острия кинжал на лорд Азриел, бащата на Лира, който възнамерява да го използва като оръжие срещу Авторитета.

Уил отказва да последва ангелите и с помощта на местно момиче на име Ама, на краля на мечките Йорек Бирнисон и на галивеспийските шпиони на Азриел – кавалер Тиалис и лейди Салмакия – успява да освободи Лира от пещерата, където г-жа Колтър я е укрила от Магистериума. Институцията е решена да убие Лира, преди тя да изпълни пророчеството, като се „поддаде на изкушението“ по аналогия с библейската Ева.

Уил, Лира, Тиалис и Салмакия пътуват до Земята на мъртвите, където временно се разделят с демоните си, за да освободят задържаните там духове. Междувременно Мери Малоун – учена от света на Уил, която изследва „сенките“ (еквивалент на Праха в света на Лира) – достига до земя, населена от разумните същества Мулефа. Там тя открива истинската природа на Праха, който представлява форма на енергия, създадена от самоосъзнатия живот и едновременно поддържаща неговото съществуване.

Лорд Азриел и реформираната г-жа Колтър работят заедно, за да унищожат Метатрон – регента на Авторитета. Те успяват да го победят, но загиват в процеса, като го повличат със себе си в бездната.

Самият Авторитет умира от собствената си слабост, когато Уил и Лира го освобождават от кристалния затвор, в който Метатрон го е държал в капан, успявайки да го направи, защото атака на скални призраци убива или прогонва защитниците на затвора. Когато Уил и Лира излизат от земята на мъртвите, те намират своите демони.

Книгата завършва с това, че Уил и Лира се влюбват, но осъзнават, че не могат да живеят заедно в един и същи свят. Всички прозорци между световете — с изключение на един, свързващ подземния свят със света на Мулефа – трябва да бъдат затворени, за да се предотврати изтичането на Прах. Освен това всяко отваряне на нов прозорец създава Привидение, поради което Уил никога повече не трябва да използва Острия кинжал. Двамата трябва да се разделят и защото могат да водят пълноценен живот единствено в собствените си родни светове.

Герои

[редактиране | редактиране на кода]
  • Всички хора в света на Лира, включително вещиците, имат демон. Той е физическото проявление на „вътрешното същество“ на човек – душата или духът. Той приема формата на животно и обикновено е от противоположния пол на човешкия си аналог. Демоните на децата имат способността да променят формата си - от едно животно в друго - но по време на пубертета на детето, техният демон се „установява“ в постоянна форма, която отразява личността на човека. Когато човек умре, демонът също умира. Бронираните мечки, скалните призраци и други същества нямат демони. Бронята на бронираната мечка е нейната душа.
  • Лира Белакуа, диво 12-годишно момиче, е израснала в измисления колеж „Джордан“ в Оксфорд. Тя се гордее със способността си да прави пакости, особено със способността си да лъже, което ѝ е спечелило прозвището „Златоуста“ от Йорек Бирнисон. Лира има естествената способност да използва алетиометъра, който е способен да отговори на всеки въпрос, когато е правилно манипулиран и разчетен.
  • Пантелеймон (Пан) е демонът на Лира. Като всички детски демони, той често променя формата си от едно същество в друго. Когато Лира достига пубертета, той приема постоянната форма на белка.
  • Уил Пари, разумно, морално осъзнато и уверено 12-годишно момче от нашия свят. Той става носител на Острия кинжал. Уил е независим и отговорен за възрастта си, след като се е грижил за психично болната си майка в продължение на няколко години. Демонът на Уил е Кирява.
  • Авторитетът е първият ангел, появил се от Праха. Той казал на по-късно пристигналите ангели, че е създал тях и Вселената, но това е лъжа. Въпреки че е главният антагонист на поредицата, Авторитетът остава на заден план; той се появява единствено в края на „Кехлибареният далекоглед“. Авторитетът е отслабнал и е прехвърлил по-голямата част от силите си на своя регент Метатрон.
  • Лорд Азриел, уж чичо на Лира, а всъщност неин баща. Той отваря разрив между световете в преследването си на Праха. Мечтата му да създаде Небесна република го кара да използва силата си, за да събере голяма армия от цялата мултивселена, която да се вдигне на бунт срещу силите на Църквата.
  • Мариса Колтър е красивата и манипулативна майка на Лира и бивша любовница на лорд Азриел. Тя служи на Църквата, като отвлича деца за изследване на природата на Праха, по време на което ги отделя от техните демони - процедура, известна като „разединяване “. Първоначално враждебно настроена към Лира, тя осъзнава, че обича дъщеря си и се стреми да я защити от агенти на Църквата, които искат да я убият. Нейният демон е жестока златна маймунка.
  • Метатрон, главният противник на Азриел, е бил човек, Енох, в библейски времена, но по-късно е преобразен в ангел. Властта, чието здраве се влошава, назначава Метатрон за свой регент. Като регент, Метатрон е внедрил монотеистичните религии във вселените.
  • Лорд Карло Бореал или сър Чарлз Латром, CBE, както е известен в света на Уил Пари, е второстепенен герой в „Северно сияние“, но главен антагонист в „Острият кинжал“ . Той е стар англичанин, изглеждащ на около шейсет години.
  • Мери Малоун е физичка и бивша монахиня от света на Уил. Тя среща Лира по време на първото ѝ посещение в света на Уил. Лира предоставя на Мери представа за природата на Праха. Агенти на Църквата принуждават Мери да избяга в света на Мулефа. Там тя конструира кехлибарения далекоглед, който ѝ позволява да вижда иначе невидимия Прах. Целта ѝ е да разбере защо Прахът, от който зависи цивилизацията на Мулефа, изтича от вселената.
  • Йорек Бирнисон е масивна бронирана полярна мечка. Бронята на бронираната мечка е нейната душа. Бронята на Йорек е открадната, затова той се отчайва. С помощта на Лира той си възвръща бронята, достойнството и кралската си власт над бронираните мечки. В знак на благодарност и впечатлен от нейната хитрост, той я нарича „Лира Златоуста“. Могъщ воин и ковач, Йорек поправя Острия кинжал, когато той се счупва. По-късно той отива на война срещу Авторитета и Метатрон.
  • Лий Скорзби, едър тексасец, управлява балон. Той помага на Лира в ранна мисия да достигне резиденцията на лорд Азриел на север, а по-късно помага на Джон Пари да се събере отново със сина си Уил.
  • Серафина Пекала е красивата кралица на клан от северни вещици . Нейният демон, подобен на снежна гъска, Кайса, подобно на всички деймони на вещици, може да пътува много по-далеч от нея, отколкото демоните на хората, без да изпитва болката от раздялата.
  • Ректорът на Джордан ръководи колежа „Джордан“, част от Оксфордския университет в света на Лира. С помощта на други служители на колежа Джордан, той отглежда уж осиротялата Лира. Изправен пред трудни избори, които едва по-късно стават очевидни, той се опитва безуспешно да отрови лорд Азриел.
  • Роджър Парслоу е момче, работещо в кухнята на колежа „Джордан“ и най-добрият приятел на Лира.
  • Джон Пари е бащата на Уил. Той е изследовател от нашия свят, който е открил портал към света на Лира и е станал шаман, известен като Станислаус Груман или Джопари, вариант на оригиналното му име.
  • Четиримата галивеспианци – лорд Роук, мадам Оксентиел, кавалер Тиалис и лейди Салмакия – са дребни хора (високи колкото педя) с отровни шпори на петите.
  • Ма Коста : Циганка, чийто син, Били Коста, е отвлечен от Лакомиите. Тя спасява Лира от г-жа Колтър и я отвежда при Джон Фаа. Ма Коста е кърмила Лира, когато е била бебе.
  • Джон Фаа : Кралят на всички цигани. Той пътува с Лира на север със своя спътник Отец Корам. Фаа и Коста спасяват Лира, когато тя бяга от госпожа Колтър. След това я отвеждат при Йорек Бирнисон.
  • Отец Гомес е свещеник, изпратен от Църквата да убие Лира.
  • Фра Павел Рашек е алетиометрист на Консисториалния дисциплинарен съд, но муден четец на устройството.
  • Балтамос е бунтарски ангел, който заедно с любовника си Барух се присъединява към пътешествието на Уил, за да намери пленената Лира. Към края на историята той спасява живота им, като убива отец Гомес.
  • Мулефите са четириноги колелни животни; те имат един крак отпред, един отзад и по един от всяка страна. Техните „колела“ са големи, кръгли, твърди семенни шушулки от дърветата; нокът, подобен на ос, в края на всеки крак хваща семенната шушулка.

Влияния

[редактиране | редактиране на кода]

Пулман посочва три основни литературни влияния върху „Тъмните му материи“: есето „За марионетния театър“ от Хайнрих фон Клайст,[8] произведенията на Уилям Блейк и, най-важното, „Изгубеният рай“ на Джон Милтън, от който трилогията получава заглавието си.[9] В увода Пулман адаптира известна характеристика на Милтън, формулирана от Блейк, за да се пошегува, че той самият „е от страната на Дявола и го знае“.

Критиците сравняват трилогията с „Хрониките на Нарния“ на К. С. Луис, която Пулман не харесва,[10][11] както и с фентъзи книги като „Мостът към Терабития“ от Катрин Патерсън и „Гънка във времето“ от Маделин Ленгъл.[12][13]

Награди и признания

[редактиране | редактиране на кода]

Първият том, „Северно сияние“, печели медала „Карнеги“ за детска литература във Великобритания през 1995 г.[14] През 2007 г. журито на наградата „Карнеги“ към CILIP го включва сред десетте най-значими детски романи, отличени през предходните 70 години. В онлайн анкета от юни същата година романът е избран за най-добрия носител на медала „Карнеги“ в неговата 70-годишна история — отличието „Карнеги на Карнеги“.[15][16]

„Кехлибареният далекоглед“ печели наградата „Уитбред книга на годината“ за 2001 г., като това е първият случай, в който отличието се присъжда на книга от категорията „детска литература“.[17]

Трилогията се класира на трето място в „Big Read“ на Би Би Си през 2003 г., национална анкета за любимите книги на зрителите, след „Властелинът на пръстените“ и „Гордост и предразсъдъци“.[18]

На 19 май 2005 г. Пулман посещава Британската библиотека в Лондон, за да получи официални поздравления за работата си от министъра на културата Теса Джоуел „от името на правителството“.[19] На 25 май 2005 г. Пулман получава наградата на шведското правителство „Астрид Линдгрен“ за детска и младежка литература (споделяйки я с японския илюстратор Рьоджи Араи).[20] Шведите считат тази награда за втора след Нобеловата награда за литература ; тя е на стойност 5 милиона шведски крони или приблизително 385 000 британски лири. През 2008 г. „Обзървър“ цитира „Северно сияние“ като един от 100-те най-добри романа. [21] Списание „Тайм“ в САЩ включва „Северно сияние“ („Златният компас“ ) в списъка си със 100-те най-добри книги за младежи на всички времена.[22] През ноември 2019 г. Би Би Си включва „Тъмните му материи“ в списъка си със 100-те най-влиятелни романа.

Християнска опозиция

[редактиране | редактиране на кода]

„Тъмните му материи“ предизвиква противоречия, предимно сред някои християнски групи.[23][24]

Синтия Грение в Catholic Culture отбелязва, че „в света на Пулман самият Бог (Властта) е безмилостен тиранин. Неговата църква е инструмент за потисничество, а истинският героизъм се състои в свалянето и на двете“.[25] Уилям А. Донохю от Католическата лига описва трилогията като „атеизъм за деца“.[26]

В интервю от ноември 2002 г. Пулман е помолен да коментира изказване в Catholic Herald, според което книгите му са „кошмари“ и „достойни за огъня“. Той отговаря: „Моят отговор на това беше да помоля издателите да го отпечатат в следващата книга, което те и направиха! Мисля, че е комично, просто е смешно“. Първоначалният коментар в Catholic Herald – че „има многобройни кандидати, които ми се струват много по-достойни за огъня от Хари Потър“ – е направен в контекста на родители в Южна Каролина, които оказват натиск върху своя образователен съвет да забрани книгите за Хари Потър.[27]

Пулман изразява изненада от сравнително ниското ниво на критика към „Тъмните му материи“ по религиозни причини, като отбелязва: „Изненадан съм от това колко малко критики получавам. Хари Потър понася цялата критика... Междувременно аз се държах под радара, казвайки неща, които са далеч по-подривни от всичко, което горкият стар Хари е казал. Моите книги са за убиването на Бог“.[28]

Някои коментатори подкрепят подобно тълкуване, като твърдят, че поредицата, макар и ясно антиклерикална, е и антитеологична, тъй като смъртта на Бог е представена като събитие с ограничено значение.[29]

Пулман получава подкрепа и от някои християнски мислители, сред които Роуан Уилямс, бивш архиепископ на Кентърбъри и духовен глава на Англиканската общност. Уилямс твърди, че критиките на Пулман са насочени към опасностите на догматизма и към използването на религията като инструмент за потисничество, а не към самото християнство.[30] Той също така препоръчва поредицата „Тъмните му материи“ за включване и обсъждане в часовете по религиозно образование и отбелязва, че „да се видят големи училищни групи сред публиката на пиесите на Пулман в Националния театър е изключително окуражаващо“.[31] Няколко дни по-късно Пулман и Уилямс участват в публичен дебат на сцената на Националния театър, посветен на мита, религиозния опит и неговото представяне в изкуствата.[32]

Свързани произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Оксфорд на Лира

[редактиране | редактиране на кода]

Действието на повестта от 2003 г. „Оксфорд на Лира“ (Lyra's Oxford) се развива две години след хронологията на „Кехлибареният далекоглед“ . Вещица, която търси отмъщение за смъртта на сина си във войната срещу Авторитета, въвлича Лира, сега на 15 години, в капан. Птици мистериозно спасяват нея и Пан, а тя се запознава с алхимик, бивш любовник на вещицата.

Имало едно време на Север

[редактиране | редактиране на кода]

Повестта от 2008 г. „Имало едно време на Север“ (Once Upon a Time in the North) служи като предистория на „Тъмните му материи“ и се фокусира върху тексаския аеронавт Лий Скорсби като млад мъж. След като печели балона си с горещ въздух, Скорсби се отправя на север, кацайки на арктическия остров Нови Одензе, където е въвлечен в конфликт между петролния магнат Ларсен Манганезе, корумпирания кандидат за кмет Иван Поляков и дългогодишния му враг от Дакота, Пиер Макконвил. Историята разказва за първата среща на Лий и Йорек и за това как те преодоляват тези врагове. [33]

Колекционерите

[редактиране | редактиране на кода]

„Колекционерите“ (The Collectors) е къс разказ, първоначално издаден ексклузивно като аудиокнига от Audible през декември 2014 г., разказан от актьора Бил Наи. Историята се отнася до ранния живот на г-жа Колтър и се развива в общата стая на абитуриентите в колеж в Оксфорд.[34] Историята е издадена от Penguin Books като физическа книга през септември 2022 г. [35]

Книга за Праха

[редактиране | редактиране на кода]

„Книга за Праха“ (The Book of Dust) е втора трилогия от романи, чието действие се развива преди, по време и след „Тъмните му материи“.[36] Първата книга, „Дива красавица“ (La Belle Sauvage), е публикувана на 19 октомври 2017 г.[37] Втората книга, „Тайната общност“ (The Secret Commonwealth), е публикувана на 3 октомври 2019 г.[38] Третата и последна книга, „Полето от рози“ (The Rose Field), е публикувана на 23 октомври 2025 г.[39]

Серпентина

[редактиране | редактиране на кода]

„Серпентина“ (Serpentine) е повест, издадена през октомври 2020 г. Действието се развива след събитията от „Кехлибареният далекоглед“ и преди „Тайната общност“. Лира и Пантелеймон пътуват обратно към далечния север, за да се срещнат с консула на вещиците.[40]

Стаята на въображението

[редактиране | редактиране на кода]

През януари 2022 г. Пулман обявява издаването на книгата „Стаята на въображението: Космически лъчи от Вселената на Лира“ (The Imagination Chamber: Cosmic Rays from Lyra's Universe), която включва нови сцени, развиващи се по време на събитията от „Тъмните му материи“ и „Книга за Праха“ . Тя е публикувана на 28 април 2022 г.[41]

Адаптации

[редактиране | редактиране на кода]

Радио

[редактиране | редактиране на кода]

BBC Radio 4 излъчва радиопиеса, адаптирана по „Тъмните му материи“ в 3 епизода, всеки с продължителност 2,5 часа. Книгите са адаптирани и драматизирани от Лавиния Мъри и режисирани от Дейвид Хънтър и Джанет Уитакър, с музика, композирана от Били Коуи. Първоначално е излъчена в продължение на три последователни седмици от 4 януари 2003 г., след което е излъчена отново през 2008-9 г. и през 2017 г. и е издадена от Би Би Си като комплект на CD и аудиокасета. Правата за стрийминг са собственост на Audible.

Актьорският състав включва:

  • Терънс Стамп като лорд Азриел
  • Ема Филдинг като Мариса Култър
  • Лулу Попълуел като Лира Белакуа
  • Даниел Антъни като Уил Пари
  • Трейси-Ан Оберман като Серафина Пекала
  • Питър Маринкър като Лий Скоресби
  • Стив Ходсън като Йорек Бирнисън
  • Рей Фиърън като ангела Баталмос, който разказва сериала.

Както Стамп, така и Фийрън са имали роли в последвалата телевизионна адаптация на Би Би Си 1 от 2019 до 2022 г., като Стамп е предишният възрастен носител на Есаетр, „Острият кинжал“, Джакомо Парадизи в „Турата на ангелите от Читагаце“, а Фийрън е училищният треньор по бокс на Уил Пари, г-н Ханвей.[42]

Също през 2003 г., ирландска радио драматизация на „Северно сияние“ е направена от RTÉ (Raidió Teilifís Éireann).[43]

Театър

[редактиране | редактиране на кода]

Никълъс Хитнър режисира театрална версия на книгите като двусерийно, шестчасово представление за лондонския Кралски национален театър през декември 2003 г., което се игра до март 2004 г. В него участват Ана Максуел-Мартин като Лира, Доминик Купър като Уил, Тимъти Далтън като лорд Азриел, Патриша Ходж като г-жа Колтър и Ниам Кюсак като Серафина Пекала, с кукли-демони, проектирани от Майкъл Къри . Пиесата е успешна и е възобновена (с различен актьорски състав и преработен сценарий) за второ представление между ноември 2004 г. и април 2005 г. Оттогава е поставена от няколко други театри във Великобритания и другаде.

През март и април 2009 г. в Бирмингамския репертоарен театър е поставена нова продукция, режисирана от Рейчъл Кавано и Сара Есдейл, с участието на Ейми Макалистър в ролята на Лира. Тази версия обикаля Обединеното кралство и включва представление в Оксфорд; Пулман има епизодична роля.

Филми

[редактиране | редактиране на кода]

На 7 декември 2007 г. New Line Cinema пуска филмова адаптация, озаглавена „Златният компас“. Режисирана от Крис Вайц, продукцията получава смесени отзиви и въпреки че продажбите по целия свят са силни, приходите ѝ в САЩ не са толкова високи, колкото студиото се надява.[44]

Режисьорите прикриват изрично библейския характер на Авторитета, за да не обидят зрителите. Вайц заявява, че няма да направи същото за планираните продължения. „Докато „Златният компас“ трябваше да бъде представен на публиката внимателно“, казва той, „религиозните теми във втората и третата книга не могат да бъдат омаловажавани, без да се разруши духът на тези книги. ...Няма да участвам в каквото и да е „разводняване“ на втората и третата книга, тъй като това, върху което работех през цялото време в първия филм, е да мога да постигна резултати във втората и третата“.[45]

Във филма „Златният компас“ участват Дакота Блу Ричардс в ролята на Лира, Никол Кидман в ролята на г-жа Колтър и Даниел Крейг в ролята на лорд Азриел. Ева Грийн играе Серафина Пекала, Иън Маккелън озвучава Йорек Бирнисон, а Фреди Хаймор озвучава Пантелеймон. Докато Сам Елиът обвинява опозицията на Католическата църква за налагането на отмяната на всякакви адаптации на останалата част от трилогията, филмовият критик на „Гардиън“ Стюарт Херитидж смята, че разочароващите отзиви може да са истинската причина.[46]

Телевизия

[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2015 г. Би Би Си поръчва телевизионна адаптация на „Тъмните му материи“.[47] Осемсерийната адаптация има планирана премиерна дата през 2017 г.[48] До юли 2018 г. Дафне Кийн е предварително избрана за ролята на Лира Белакуа, Рут Уилсън за Мариса Колтър, Джеймс Макавой за лорд Азриел, Лин-Мануел Миранда за Лий Скорсби и Кларк Питърс за ректора на колежа „Джордан“.[49] Премиерата на сериала е в Лондон на 15 октомври 2019 г. [49] Излъчването започва по Би Би Си 1 в Обединеното кралство и Ирландия на 3 ноември и по Хоум Бокс Офис в Съединените щати на 4 ноември 2019 г.[50] През 2020 г. вторият сезон на „Тъмните му материи“ започва да се излъчва по Би Би Си 1 в Обединеното кралство на 8 ноември и по Ейч Би О Макс в Съединените щати на 16 ноември.[51] Третият и последен осемепизоден сериал е излъчен премиерно първо по Хоум Бокс Офис на 5 декември 2022 г. и на 18 декември 2022 г. във Великобритания.

Аудиокниги

[редактиране | редактиране на кода]

Изд. „Рандъм Хаус“ издава несъкратени аудиокниги на всеки роман от поредицата „Тъмните му материи“, прочетени от Пулман, с части, прочетени от актьори, включително Джо Уайът, Стивън Уеб, Питър Ингланд, Стивън Торн и Дъглас Блекуел.[52] „Пенгуин Аудио“ издава последващи аудиокниги на трилогията, прочетени от Рут Уилсън.[53]

Графични романи

[редактиране | редактиране на кода]

Френският писател Стефан Мелкиор създава поредица от графични романи, като първият е адаптация на „Северно сияние“ и е издаден през 2017 г. с илюстрации от Клеман Обрери.[54][55] Вторият том, адаптация на „Острият кинжал“, е издаден през 2020 г. и е илюстриран от Томас Гилбърт.[56]

Компютърна игра

[редактиране | редактиране на кода]

На 4 декември 2007 г. е издадена видеоиграта „Златният компас“ (The Golden Compass), направена по филмовата адаптация на книгата. Играта е разработена от Shiny Entertainment и публикувана от Sega.[57]

Играещият влиза в ролите на Лира Златоуста и Йорек Бирнисон, в опитите на Лира да спаси своя приятел Роджър. Силата на Йорек е физическа, но това не означава, че Лира е безполезна. Когато нейният демон Пан променя формата си, тя го използва за различни цели и така напредва в играта.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Winner of the Carnegie Medal (England)
  • Winner of the Guardian Fiction Prize (England)
  • An ALA Notable Book
  • An ALA Top Ten Best Book for Young Adults
  • A Horn Book Fanfare Honor Book
  • A Bulletin of the Center for Children’s Books Blue Ribbon book
  • A Publishers Weekly Best Book of the Year
  • A Booklist Editors’ Choice – „Top of the List“
  • A Book-of-the-Month Club Main Selection
  • A Children’s ABBY Honor Book

Издания

[редактиране | редактиране на кода]

Поредица „Тъмните му материи“ (His Dark Materials)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Northern Lights (1995) – издаден и като „The Golden Compass“
    Северно сияние, изд. „Бард“, София (2004), прев. Силвана Миланова
  2. The Subtle Knife (1997)
    Острият кинжал, изд. „Бард“, София (2004), прев. Силвана Миланова
  3. The Amber Spyglass (2000)
    Кехлибареният далекоглед, изд. „Бард“, София (2004), прев. Силвана Миланова
    Тъмните му материи – сборник, изд. „Бард“, София (2009)

Поредица „Книга за Праха“ (The Book of Dust)

[редактиране | редактиране на кода]

Продължение на „Тъмните му материи“

  1. La Belle Sauvage (2017)
  2. The Secret Commonwealth (2019)
  3. The Rose Field (2025)

Съпътстващи книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • 0.5 Once Upon a Time in the North (2008), повест, преквел на „Северно сияние“
  • 0.6 The Collectors (2014), разказ, между La Belle Sauvage и „Северно сияние“
  • 3.5 Lyra's Oxford (2003), повест, след „Клехлибареният далекоглед“
  • 3.6 Serpentine (2020), повест, след „Клехлибареният далекоглед“
  • 3.7 The Imagination Chamber (2022), придружаваща книга

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ "BBC – The Big Read".
  2. ↑ Robert Butler. An Interview with Philip Pullman // The Economist. 3 декември 2007. Архивиран от оригинала на 5 март 2008. Посетен на 10 юли 2008.
  3. 1 2 3 Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. p. 68–9.
  4. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  5. ↑ "His Dark Materials follow-ups announced", BBC // BBC News.
  6. ↑ Squires (2003: 61): "Religion in Lyra's world...has similarities to the Christianity of 'our own universe', but also crucial differences...
  7. ↑ Frequently Asked Questions // BridgeToTheStars.net. Посетен на 20 август 2007.
  8. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  9. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  10. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  11. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  12. ↑ "His Dark Materials follow-ups announced", BBC // BBC News.
  13. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  14. ↑ Living Archive: Celebrating the Carnegie and Greenaway Winners // CarnegieGreenaway.org.uk. Архивиран от оригинала на 24 декември 2013. Посетен на 5 April 2007.
  15. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  16. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  17. ↑ "His Dark Materials follow-ups announced", BBC // BBC News.
  18. ↑ "BBC – The Big Read".
  19. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  20. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  21. ↑ "His Dark Materials follow-ups announced", BBC // BBC News.
  22. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  23. ↑ "His Dark Materials follow-ups announced", BBC // BBC News.
  24. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  25. ↑ Grenier, Cynthia. Philip Pullman's Dark Materials // The Morley Institute Inc. Посетен на 5 April 2007.
  26. ↑ Donohue, Bill (9 October 2007). ""The Golden Compass" Sparks Protest". The Catholic League for Religious and Civil Rights. Архивирн от оригинала на 4 януари 2008.
  27. ↑ Catholic Herald - The stuff of nightmares - Leonie Caldecott (29 October 1999)
  28. ↑ Meacham, Steve (13 December 2003). "The shed where God died". Sydney Morning Herald Online
  29. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  30. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  31. ↑ Rowan, Williams. Archbishop wants Pullman in class // BBC News Online. 10 March 2004. Посетен на 10 March 2004.
  32. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  33. ↑ Once upon a time... in Oxford // Cittàgazze. Посетен на 29 September 2007.
  34. ↑ Flood, Alison. Baddies in books: Mrs Coulter, the mother of all evil // The Guardian. 17 December 2014. Посетен на 10 June 2015.
  35. ↑ Bayley, Sian. Penguin to publish Pullman's The Collectors in print for the first time // The Bookseller. 24 March 2022. Посетен на 2 December 2022.
  36. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  37. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  38. ↑ "His Dark Materials follow-ups announced", BBC // BBC News.
  39. ↑ Knight, Lucy. Philip Pullman announces The Rose Field, the final part of Lyra's story // The Guardian. 29 April 2025. Посетен на 29 April 2025.
  40. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  41. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  42. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  43. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  44. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  45. ↑ "'Golden Compass' Director Chris Weitz Answers Your Questions: Part I by Brian Jacks". MTV Movies Blog. Archived from the original on 15 November 2007. Retrieved 14 November 2007
  46. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  47. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  48. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  49. 1 2 His Dark Materials: Behind the scenes of the TV adaptation // Посетен на 15 October 2019.
  50. ↑ "His Dark Materials follow-ups announced", BBC // BBC News.
  51. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  52. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  53. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  54. ↑ Freitas, Donna, King, Jason Edward. Killing the imposter God: Philip Pullman's spiritual imagination in His Dark Materials. San Francisco, CA, Wiley, 2007. ISBN 978-0-7879-8237-9. с. 68–9.
  55. ↑ "His Dark Materials writer Philip Pullman admits that he didn't like Harry Potter enough to read a second book", The Independent // The Independent.
  56. ↑ "His Dark Materials follow-ups announced", BBC // BBC News.
  57. ↑ Golden Compass game // Sega.com. Архивиран от оригинала на 29 октомври 2007. Посетен на 2 януари 2008.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата His Dark Materials в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тъмните_му_материи&oldid=12838221“.