Тюргеши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тюргешите (türgäš; кит. тукиши; ар. ат-туркаш) са номадско племе, населявало в VI-VIII в. Джунгария и централното Притяншание.

Лев Гумильов смята, че тюргешите са потомци на два народа – мукрини и абари. През целия период на съществуването си тюргешкия народ се дели на две части – жълти и черни родове. Жълтите родове според Гумильов са потомци на мукрините, а черните, които представлявали малцинство, – на абарите[1].

Тюргешите са едно от петте племена, влизащи в конфедерацията Дулу, която през VI-VII век, е в непрекъснат конфликт с друга – Нушиби. Тези две конфедерации съставляват гръбнака на Западния Тюркски каганат.

Към края на VII и началото на VIII в., тюргешите създават на мястото на Западния Тюркски каганат своя държава – Тюргешкия каганат, просъществувал до 766 година, когато е завладян от карлуките. Част от тюргешите се преселват на изток, в Уйгурия, където се вливат в уйгурския народ.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гумилев, Лев Н. Ритмы Евразии. Эпохи и цивилизации, Москва 1993, с. 351 – 355