Направо към съдържанието

Уакра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за града в Катар. За общината вижте Уакра (община).
Уакра
الوكرة
25.18° с. ш. 51.61° и. д.
Уакра
Страна Катар
ОбщинаУакра
Площ75,8 km²
Надм. височина9 m
Население87 970 души (2015)
Уакра в Общомедия

Уакра (на арабски: الوكرة) е град-община на Персийския залив в югоизточната част на Катар. Първоначално е бил малко рибарско селище. През годините той се превръща в малък град с население от над 80 000 души и в момента се счита за втория по големина град в Катар.[1] Има население 87 970 жители (2015).

Общината граничи със следните общини:

  • Доха – на север (със столицата Доха),
  • Райян – на северозапад,
  • Джа́риян ал-Ба́тна – на запад и юг,
  • Меса́йед – на югоизток (заема почти цялото крайбрежие от червената област на картата).

Градът е бивша столица на Катар. Известен е с развитата си риболовна промишленост. Планира се пристанището на Доха да бъде преместено южно от гр. Уакра.

Тук се намира стадион „Уакра“, където играе футболният отбор „Ал-Уакра“ на едноименния спортен клуб.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Името на града произлиза от арабската дума "wakar", което се превежда като "птиче гнездо". Според Министерството на общината и околната среда това име е дадено във връзка с близкия хълм (вероятно Джебел Ал Уакра), който е приютил гнездата на няколко вида птици. [2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Преди независимостта на Катар

[редактиране | редактиране на кода]

Поради множество археологически доказателства се твърди, че Ал Уакра е служил като първия градски център на Катар.[3] Градът исторически е бил използван като център за перлена индустрия[4] през периода, в който икономиката на Катар е почти изцяло зависима от оживената индустрия за перли.[5] Според хидрографската служба на Съединените щати до 1920 г. в града има около 300 кораба.[6] Следващо проучване, проведено от британците през 1925 г., посочва, че в пристанището на Уакра има 250 лодки.[7] Смятало се, че Ал Уакра обхваща така наречения „Пиратски бряг“, както се посочва в доклад, написан през 1898 г.[8]

Управление на Ал Халифа (1783–1868)

[редактиране | редактиране на кода]

Според записи, съдържащи се в Службата на библиотеката на Британска Индия, писмен отчет от 1845 г. гласи, че градът е имал 250 къщи и население от приблизително 1000 души.[9] Твърди се, че се намира на 10 мили от едно от тогавашните села за добив на бисери в Катар, Ал Бида. В записите се посочва също, че първоначалните жители на града са били мигранти от Ал Бида. Ал Уакра е описан като „независим от Бида и други градове; и като процъфтяващ и по-привлекателен на външен вид от Бида“.

През 1863 г. бахрейнският владетел Мохамед бин Халифа изпраща своя братовчед Мохамед бин Ахмед да действа като заместник-емир на Катар. Скоро той е принуден от катарците да се върне в Бахрейн, след като арестува и депортира владетеля на Ал Уакра. През 1867 г. Бахрейн започва война срещу Катар, след като племето Наим побеждава армията на Бахрейн, разположена на полуострова.[10] Те успяват да спечелят подкрепа от Абу Даби, тъй като Доха и Ал Уакра отдавна са били пристанища за убежище за оманските отцепници. Британски запис се посочва, че градовете Доха и Уакра са били в края на 1867 г. временно изтрити от картата, къщите са били демонтирани, а жителите депортирани“.[11][12]

Османско владичество (1871–1916)

[редактиране | редактиране на кода]

Почти веднага след като Катар се поддава на османския контрол, майор Йомер бей съставя доклад за големите градове на полуострова. Статията, публикувана през януари 1872 г., отразява обезлюдяването на Ал Уакра в резултат на войната, като оценява оскъдното население от 400 души, докато флотът на града е приблизително 50 кораба.[13] Британско проучване, проведено в района през 1890 г., твърди, че градът, все още страдащ от последиците от войната от 1867 г., е бил възстановен. Геодезисти посочват, че Ал Уакра има 12 крепости, най-малко 1000 жители и няколко лодки. Джебел Ал Вакра, 85-футов скалист хълм, е забелязан на 1 миля южно от града.[14]

През 1885 г. група от 100 местни жители на Ал Уакра от племената Ал-Буайнайн и Ал-Джехран напускат града и се установяват в Ал Гария, поради спор с шейх Джасим бин Мохамед Ал Тани. Свикана е среща между шейх Джасим и Мохамед бин Абдул Уахаб и дискусията е опосредствана от османски командир на разположена в Ал Бида. Предложението на османския командир коалицията да бъде оставена на мира вбесява шейх Джасим. Това подтиква племената, лоялни на шейх Джасим, да атакуват Ал Гария, но те са били победени, като племето Бани Хаджр претърпява няколко жертви. [15]

В края на 1902 г. османците настаняват османски административни служители в Ал Уакра и Зубара в опит да утвърдят своята власт. Това е в допълнение към вече съществуващите османски административни служители в Доха. През пролетта на 1903 г. за Мудир на Ал Уакра е назначен османският Юсуф Бей.[16] Поради недоволството на британците, назначението на Юсуф Бей е краткотрайно и по-късно той е призован да действа като помощник Каймакам на Катар. Шейх Абдулрахман бин Джасим Ал Тани е назначен за Мудир от османците на мястото на Юсуф бей същата година. Това предизвика нови протести от страна на британското правителство, което отказа на османците да назначават административни служители в Катар.[17] През ноември 1904 г. османците премахнаха напълно административните служители след допълнително настояване на британците.[18]

От декември 1907 г. има поредица от спорове между губернатора шейх Абдулрахман и племето Ал-Буайнайн. Племето Ал-Буайнайн се противопоставя на плащането на годишния данък върху лодките и в отмъщение шейхът глобява племето с 10 000 катарски риала и изгонва 6-ма от лидерите на племето. Като възмездие един от синовете на лидера на племето се опитва да застреля шейх Абдулрахман. Опитът му е бил осуетен и той беше затворен; по-късно обаче той е получил прошка и освободен в замяна на плащането на данъка.[19] По-късно племето Ал-Буайнайн изпраща пратеник, Ахмед бин Хатер, при османците в Басра и иска да бъде издигнат военен гарнизон в Ал Уакра. Пратеникът се връща с две писма от османците, адресирани до Джасим бин Мохамед. Две седмици по-късно племето Ал-Буайнайн се обръща към Мутасариф от Ал-Хаса, Махир паша. Това засилва напрежението между британците и османците, поради вярата на британците, че това е предоставило свобода на османците да упражняват повече власт над Катарския полуостров.[20]

Британски протекторат (1916–1971)

[редактиране | редактиране на кода]

Британско проучване, проведено през 1925 г., разказва за Ал Уакра в изчерпателни подробности. Що се отнася до инфраструктурата и границите, то твърди, че повечето къщи в Уакра са направени от кал и камък, тъй като не са били налични други строителни материали. Първоначално градът е образувал компактен блок, но през години на около 800 ярда на север изниква обособен квартал, известен като Румайла. По време на преброяването е имал 8000 жители, като 2000 души принадлежат към племето Ал-Буайнайн, 1500 от племето Ал-Хувала, 850 от племето Ал-Хулайфат, 1000 са африканци и 2000 са африкански роби. Други етнически групи и племена съставлявали останалите 650 жители. Племената Ал-Хулайфат и Ал-Маид са описани като единствени жители на квартал Румайла. Докладът също така описва жителите на Ал Уакра като предимно гмуркачи на бисери, моряци и рибари. Освен това доклада съобщава, че в Уакра има пазар със 75 магазина.[8]

Публикуване на декларация за независимост

[редактиране | редактиране на кода]

След като Катар печели своята независимост през 1971 г., шейх Халифа бин Хамад Ал Тани поема контрола върху новосъздадената държава през февруари 1972 г. Една от основните му политики е била децентрализацията на жилищните и големите инфраструктурни проекти на Катар. За да насърчи растежа извън Доха, през 1972 г. той нарежда изграждането на пристанище и канал за подход в Ал Уакра. [21] План за градско развитие е приет в Ал Уакра през 2008 г. Най-забележителните характеристики на този план са развитието на плажа Ал Уакра, развитието на центъра на града и разширяването на южната част на града. Основната цел на плана е да се подобри инфраструктурата, за да се настанят повече от 600 000 жители.

Плановете на новия стадион, който се очаква да бъде построен за Световното първенство по футбол през 2022 г., предизвикаха значителен интерес в интернет, след като бяха пуснати в средата на ноември 2013 г., заради красивата си форма и оцветяване.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Разположен край Персийския залив, Уакра е на около 15 км (9,3 мили) южно от столицата Доха, 72 км (45 мили) южно от Ал Хор, 21 км (13 мили) северно от Месаийд, 36 км ( 22 мили) югоизточно от Ум Салал Мохамед и 100 km (62 мили) югоизточно от Духан.[22] Приблизително 112 хектара (280 акра) мангрови гори се намират точно до брега на Ал Уакра.[23]

В проучване на крайбрежните води на Ал Уакра от 2010 г., проведено от статистическия орган на Катар, е установено, че средната им дълбочина е 2,25 метра, а средното pH е 7,95. Освен това водите са имали соленост от 49,14 psu, средна температура от 22,78 °C и 6,6 mg/L разтворен кислород.[24]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на други градове в Катар, Ал Уакра има мека средна температура през януари, февруари, март, ноември и декември. Летният сезон е през април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември. Ал Уакра има сухи периоди през януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август. Средно най-топлият месец е юли, а най-хладният месец януари.

Демографски данни

[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2010 г. градът се състои от 8436 жилищни единици [25] и 796 заведения.[26] В града живеят 79 457 души, от които 75% мъже и 25% жени. От 79 457 жители 81% са на възраст 20 и повече години, а 19% са на възраст под 20 години. Коефициентът на грамотност е 98,4%. [27]

Заетите лица съставляват 73% от общото население. Жените представляват 12% от работещото население, докато мъжете представляват 88% от работещото население. [27]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Qatar's growing economy continues to provide high standard of living // Oxford Business Group. Посетен на 14 July 2018.
  2. ↑ District map // The Centre for Geographic Information Systems of Qatar. Архивиран от оригинала на 2022-11-20. Посетен на 2022-04-14.
  3. ↑ Jaidah, Ibrahim, Bourennane, Malika. The History of Qatari Architecture 1800-1950. Skira, 2010. ISBN 978-8861307933. с. 28.
  4. ↑ Schulte-Peever, Andrea, Shearer, Iain. Oman, UAE & Arabian Peninsula. Lonely Planet, 1 September 2013. ISBN 978-1742200095. с. 279. Посетен на 12 January 2014.
  5. ↑ Fromherz, Allen. Qatar: A Modern History. Georgetown University Press, 13 April 2012. ISBN 978-1-58901-910-2.
  6. ↑ Publications, Issue 158. United States Hydrographic Office, 1920. с. 112. Посетен на 12 January 2015.
  7. ↑ 'Gazetteer of the Persian Gulf. Vol. II. Geographical and Statistical. J G Lorimer. 1908' [1925 (2052/2084)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  8. ↑ а б 'PERSIAN GULF AND GULF OF OMAN. RESOURCES AND COAST DEFENCES.' [18 (24/114)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  9. ↑ 'Persian Gulf Gazetteer Part II, Geographical and Descriptive Materials, Section II Western Side of the Gulf' [59v (121/286)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  10. ↑ Reports of Judgments Advisory Opinions and Orders: 2001 Bound Volume. United Nations Publications, 2004. ISBN 9210709802. с. 179, 180.[неработеща препратка]
  11. ↑ 'A collection of treaties, engagements and sanads relating to India and neighbouring countries [... Vol XI containing the treaties, & c., relating to Aden and the south western coast of Arabia, the Arab principalities in the Persian Gulf, Muscat (Oman), Baluchistan and the North-West Frontier Province' [113v] (235/822)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  12. ↑ 'File 19/243 IV Zubarah' [8r (15/322)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  13. ↑ Kurşun, Zekeriya. The Ottomans in Qatar : a history of Anglo-Ottoman conflicts in the Persian Gulf. Istanbul : Isis Press, 2002. ISBN 9789754282139. с. 16.
  14. ↑ The Persian Gulf pilot: comprising the Persian Gulf, Gulf of Omán; and Makran coast. Great Britain, Hydrographic Dept, 1890. с. 122.
  15. ↑ 'Persian Gulf Gazetteer. Part 1. Historical and political materials. Precis of Turkish expansion on the Arab littoral of the Persian Gulf and Hasa [Al-Hasa and Katif [Al-Qaṭīf] affairs.' [56] (68/160)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  16. ↑ 'Gazetteer of the Persian Gulf. Vol I. Historical. Part IA & IB. J G Lorimer. 1915' [354 (497/1782)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  17. ↑ 'Gazetteer of the Persian Gulf. Vol I. Historical. Part IA & IB. J G Lorimer. 1915' [831 (986/1782)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  18. ↑ File 160/1903 'Persian Gulf: El Katr; appointment of Turkish Mudirs; question of Protectorate Treaty with El Katr' [9v (23/860)] // Qatar Digital Library. Посетен на 10 January 2019.
  19. ↑ 'Administration Reports 1905-1910' [147r (298/616)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  20. ↑ 'Administration Reports 1905-1910' [201r (406/616)] // Qatar Digital Library. Посетен на 12 January 2015.
  21. ↑ The era of reform // Permanent Mission of the State of Qatar to the United Nation, 1973. с. 8.
  22. ↑ Whelan, John. Qatar, a MEED practical guide. London, Middle East Economic Digest, 1983. ISBN 0950521191. с. 53.
  23. ↑ Mohammad Ahmad Shehadi. Vulnerability of mangroves to sea level rise in Qatar: Assessment and identification of vulnerable mangroves areas // College of Arts and Sciences - Qatar University, May 2015. с. 23. Посетен на 25 August 2018.
  24. ↑ Qatar Infrastructure Statistics // Qatar Statistics Authority, May 2012. с. 29. Архивиран от оригинала на 2020-07-29. Посетен на 2022-04-14.
  25. ↑ Housing units, by type of unit and zone (April 2010) // Qatar Statistics Authority. Архивиран от оригинала на 8 July 2015. Посетен на 7 August 2015.
  26. ↑ Establishments by status of establishment and zone (April 2010) // Qatar Statistics Authority. Архивиран от оригинала на 2015-07-08. Посетен на 2022-04-14.
  27. ↑ а б Geo Statistics Application // Ministry of Development Planning and Statistics. Архивиран от оригинала на 2012-09-11. Посетен на 2022-04-14.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уакра&oldid=11993964“.