Увал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Увалите са негативни повърхностни геоморфологични форми от карстов произход, образувани при разширение и сливане на два или повече въртопа. Характерни са за стари карстови терени. Наричат ги още валози, въпреки че последният термин се употребява в малко по-широк смисъл за означаване на локални котловинни образувания, които не винаги са от карстов произход.

Поради естеството на произхода си, увалът има най-често елипсовидна форма, а дължината му надвишава от 2 до 6 пъти ширината. На дължина могат да достигнат до няколко километра а на дълбочина – над сто метра. Като форма е характерен в Бесапарските ридове между Родопския масив и Горнотракийската низина (Бесапарски увал и др.)[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]