Увал
Увалите са негативни повърхностни геоморфологични форми от карстов произход, образувани при разширение и сливане на два или повече въртопа. Характерни са за стари карстови терени. Наричат ги още валози, въпреки че последният термин се употребява в малко по-широк смисъл за означаване на локални котловинни образувания, които не винаги са от карстов произход.
Поради естеството на произхода си, увалът има най-често елипсовидна форма, а дължината му надвишава от 2 до 6 пъти ширината. На дължина могат да достигнат до няколко километра а на дълбочина – над сто метра. Като форма е характерен в Бесапарските ридове между Родопския масив и Горнотракийската низина (Бесапарски увал и др.)[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ахинора Балтакова, Геоморфоложко развитие на Бесапарските ридове между Родопския масив и Горнотракийската депресия, архив на оригинала от 29 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071229074510/http://www.geography.iit.bas.bg/2006/6-06/pp19-25.html, посетен на 2010-05-02
Тази статия, свързана с география, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.