Увс Нур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Увс Нур
Сателитна снимка на езерото Увс Нур
Сателитна снимка на езерото Увс Нур
Relief map of Mongolia.png
50.3381° с. ш. 92.7575° и. д.
Местоположение в Монголия
Местоположение Флаг на Монголия Монголия
аймак Увс
Флаг на Русия Русия
Република Тува
Координати 50°20′00″ с. ш. 92°45′00″ и. д. / 50.333333° с. ш. 92.75° и. д.
Притоци Тес-Хем,
Нарийн Гол,
Хурмасин Гол
Хархира Гол
Боршо Гол
Отток безотточно
Дължина 84
Ширина 79
Площ 3 350
Воден обем 35,7
Надм. височина 753
Басейн 71 700
Увс Нур в Общомедия

У́вс Нур (на монголски: Увс нуур; на руски: Убсу-Нур) е солено безотточно езеро в Монголия, аймак Увс и Русия, Република Тува. С площ от 3 350 km², това е най-голямото езеро в Монголия и 8-мото по големина в Русия.

Изглед от брега на езерото.

Езерото Увс Нур е разположено в тектонска падина, част от т.н. Котловина на Големите езера на територията на Монголия, аймак Увс (3 338 km²) и Русия, Република Тува, ( 12 km²), на 753 m н.в.[1]

По времето на ледниковия период в обширната котловина е бил разположен голям вътрешен водоем с площ от 16 хил. km². При пресъхването му се е образувало съвременното безотточно, солено езеро Увс Нур. На юг езерото е отделено от останалите езера в Котловина на Големите езера чрез високия над 3 000 m хребет Хан Хухийн Нуруу, а на север хребета Тану Ола го отделя от реките оттичащи се към река Енисей На изток е разположена обширната заблатена делта на река Тес-Хем, която дренира голяма част от Увс Нурската котловина.

Площта на водното огледало е 3 350 km2, обемът е 35,7 km3, дължина от запад на изток 84 km, максимална ширина от север на юг 79 km. То е сравнително плитко, като средните дълбочини са около 6 m, а максимална дълбочина 20 m. Преобладаващите брегове са ниски, предимно пясъчни, на места заблатени. Водата в езерото е горчиво-солена, поради това че езерото е безотточно. Солеността му се изменя в зависимост от отстоянието от устиевите райони на реките вливащи се него и варира от 18,5 до 19,7 г/л, като тя съответства на средната соленост на Черно море и е около два пъти по-малко солено от Световния океан. Йонният състав е основно натриев, сулфатно-натриев и сулфатно-магнезиев.[1]

Езерото има почти квадратна форма със слабо разчленена брегова линия, като само в най-източната му част има един по-голям оформен залив.

Карта на водосборния басейн на езерото Увс Нур.

Водосборният басейн на езерото Увс Нур е 71 100 km2, от които 36% е на територията на Русия, а останалите 64% на монголска територи. Климатът в района на езерото е остро континентален, като температурната амплитуда надхвърля 100°С – от -58°С през зимата до 47°С през лятото. В Котловината на Големите езера съществува особен тип климат, който се характеризира с нарастване на аридността му от периферията на котловината към центъра ѝ, което позволява различните природни зони да съществуват на ограничено пространство. На дъното но котловината са разположени пясъчни и глинести пустини, а в периферията – сухи степи. По склоновете на планините, обграждащи котловината са разположени тревисти степи, преминаващи още по-нагоре в лесостепи. Високо в планините растат смесени широколистни и кедрови гори.[1]

Границите на водосборния басейн на езерото Увс Нур са следните:

  • на север и изток – водосборния басейн на река Енисей, вливаща се в Карско море;
  • на юг и югозапад – водосборния басейн на река Кобдо, вливащи се в безотточното езеро Хяргяс нуур.

В езерото Увс Нур се вливат няколко десетки реки, като най-големи от тях са: Тес-Хем (вливаща се в североизточната част на езерото чрез обширна делта); Нарийн Гол (в най-източния ъгъл на езерото); Хурмасин Гол (в югоизточната част); Хархира Гол (в югозападната част); Боршо Гол (в западната част). Езерото се подхранва основно от снежни и дъждовни води внасяни в него чрез реките. Годишният речен отток се изчислява на 2,4 km3.

Езерото замръзва в края на октомври или началото ноември, а се размразява в края на април или началото на май. През лятото температурата на повърхността на водата достига до 25°С, а на дъното – до 19°С.[1]

Езерото се обитава от 29 вида риба, а също така е дом и на 173 вида птици и 41 вида бозайници, в това число барс и архар. Екологичното разнообразие се дължи на малкото хора, обитаващи бреговете на езерото, техният традиционен номадски начин на живот, както и липсата на заводи.[2][1] Най-голямото селище е град Улангом, разположено на 24 km югозападно от брега на езерото.

С цел изучаването на уникалната екосистема на долината, през 1993 г. е създаден резерват. През 2003 г. езерото и 11 съседни обекта са обявени за защитени места от ЮНЕСКО.[3]

Крайбрежието на езерото е било заселено преди няколко хиляди години, за което свидетелстват съхранилите се надгробни могили, петроглифи и рунически надписи. На монголски езерото се нарича Увс. В тюркските езици географските обекти се произнасят само с уточняваща дума (в дадения случай това е думата „нуур“ – „езеро“, а след това пълното название което звучи като „Увс нуур“.[1]

Първото описание на езерото извършва руският казашки атаман Василий Тюменец през 1615 г. по време на дипломатическата му мисия в Монголия. През 1878 г. руският географ и пътешественик Григорий Потанин извършва първото физикогеографско изследване на езерото и южно от него открива високия хребет Хан Хухийн Нуруу. топографът на експедицията Пьотър Рафаилов извършва първото геодезическо заснемане на бреговете на Увс Нур и на базата на неговите измервания е изработена първата точна карта на езерото и цяла Западна Монголия.

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Езера в Русия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия