Увс Нур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Увс Нур
Увс нуур
Сателитна снимка на езерото.
Сателитна снимка на езерото.
Relief map of Mongolia.png
50.3381° с. ш. 92.7575° и. д.
Местоположение в Монголия
Местоположение Азия
Вид солено, безотточно
Притоци Тес-Хем, Нарийн-Гол, Хурмасин-Гол, Хархира-Гол, Боршо-Гол, Таргалиг
Дължина 85
Ширина 80
Площ 3 350
Дълбочина 20
Воден обем 35,7
Надм. височина 759
Населени места Улангом
Увс Нур в Общомедия

У́вс Нур (на монголски: Увс нуур; на руски: Убсу-Нур) е солено безотточно езеро в Увс, Монголия, като малка част от него попада и в Русия. С площ от 3 350 km², това е най-голямото езеро в Монголия. Североизточното ъгълче на езерото попада в Република Тува в Русия. Най-голямото селище, разположено на брега му е Улангом. Езерото е образувано от пресъхването на голямо солено море, което е покривало много по-голяма площ преди хиляди години. В резултат на това, езерото е сравнително плитко и много солено.

География[редактиране | редактиране на кода]

Брега на езерото.
Водосборен басейн на Увс Нур.

По времето на ледниковия период на територията на езерото е било разположено море с площ от 16 000 km². При пресъхването му се е образувало езеро Увс Нур. То е разположено в северозападната част на Монголия, в долина, като от изток и запад е обградено с блатисти делти на реки, а на север и юг граничи с пустини и подножия на планини. Езерото има площ 3 350 km², средна дълбочина 6 m и максимална дълбочина 20 m. То е безоттночно и поради тази причина е доста солено. Солеността му варира между 18,5 и 19,7 грама на литър – това съответства на средната соленост на Черно море и е около два пъти по-малко солено от Световния океан. Йонният състав е основно натриев или сулфатен.[1]

Водосборният басейн на езерото е 70 100 km². Годишно в него се вливат около 2,4 km³, главно от топящи се снегове и дъждовните води на вливащите се реки. Замръзва от октомври-ноември до април-май. През лятото температурата на повърхността достига 25 °C, а на дъното – 19 °C. температурите на въздуха в района варират от -58 °C през зимата до 47 °C през лятото.[1]

Езерото се обитава от 29 вида риба, а също така е дом и на 173 вида птици и 41 вида бозайници, в това число барс и архар. Екологичното разнообразие се дължи на малкото хора, обитаващи бреговете на езерото, техният традиционен номадски начин на живот, както и липсата на заводи.[2][1] Най-голямото селище е Улангом, разположено на 24 km югозападно от брега на езерото.

Защитен статут[редактиране | редактиране на кода]

С цел изучаването на уникалната екосистема на долината, през 1993 г. е създаден резерват. През 2003 г. езерото и 11 съседни обекта са обявени за защитени места от ЮНЕСКО.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]