Уика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
да не се бърка с първата финикийска колония в древна Либия (Африка) и Магреб - Утика

Уика е съвременно неопаганистично (новоезическо) религиозно движение.

Съвременна паганистка религия с духовни корени в най-древното изразяване на почит към природата. Уика разглежда Божеството, като Богиня и Бог и в този смисъл е политеистична. Освен това тя приема практиката на магията и прераждането като процес. Някои последователи на Уика се идентифицират с думата вещица.

[1]

Някои от празниците на Уика са:

  • Белтейн-празник на Уика, който се чества на 30 април или на 1-ви май. Белтейн отбелязва символичния съюз на Богинята и Бога (божествата на традицията Уика). Свързва се с наближаващите летни месеци.
  • Имболк-празник на Уика, който се чества на 2-ри февруари. Имболк бележи първото раздвижване на пролетта и е традиционно време за магически практики.
  • Лугнасад-празник на Уика, който се чества на първи август. Той бележи първата жътва и е символичен за оттеглянето на слънчевите енергии.
  • Мабон-празник на Уика, който се чества около 21-ви септември, когато е есенното равноденствие и бележи втората жътва. Есента се превръща в зима. Време за благодарност и размисъл.
  • Мидсамър. Лятното слънцестоене (на или около 21-ви юни), е един от празниците на Уика и идеална нощ за правене на магя. Мидсамър бележи онзи момент от годината, когато слънцето символично се намира в апогеята на своята сила.
  • Остара-празник на Уика, който се чества по времето на пролетното равноденствие (на или около21-ви март), когато се чества началото на пролетта. Огнен празник, на който се чества възраждането на плодородието на Землта и е идеално време за магия.
  • Сабат-празник на Уика.
  • Самхеин-празник ан Уика, който се чества на 31-ви октомври. Самхеин представя събиране на енергиите преди дългата зима. Древна нощ, в която е подходящо да се прави магия.
  • Юл-празник на Уика, които се чества на или около 21-ви декември. Отбелязва новото раждане на Бога на Слънцето от Богинята. Време на радост и празнуване през мрачните зимни месеци. Юл се правежда по време на зимното слънцестоене.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Скот Кънингам, „Магически аромати, масла и отвари“

Вижте също[редактиране | edit source]