Уикипедия:Разговори/Български език на РУ

Дай да оправим, че се излагаме![редактиране на кода]

ru:Болгарский_язык - пълна порнография. Пипнах го малко в началото, и за сверка го сравних с ru:Русский язык. Зле! а аз за „Лексика и морфология“ нищо не мога да напиша.

Дай да напишем статия, да и огледаме дружно верността на руския и да подменим калпавата. Има как да ни я провери човек с роден руски, аз завъдих връзки по ru:wikipedia.

Всъщност, ru:Русский язык добра мостра ли е, или да караме по друга? --ИнжИнера 18:06, 17 юли 2006 (UTC)[отговор]

Прави сте, момчета! Статията не е от най-добрите. Струва ми се, че ѝ липсва скелет. Информацията е нѐсъразмерна, а и може да се пооглади. Руснаците са чувствителни на тази тема. Проблемът с превода на руски е последен. Ще се постарая да помогна с каквото мога. С поздрав АниК. 19:00, 17 юли 2006 (UTC)[отговор]

ВАЖНО: Статията е вече променена, чoвекът е избързал преди да го помоля. Затова: Ако има годни (верни) изречения, ползвайте ги нацяло, всичко вече е на гладък литературен руски.

Технически въпрос 1[редактиране на кода]

Къде (в чие пространство) ще създадем новата статия? Някой иска ли да е водещ, т.е - дае при него? Може и при мене да е.--ИнжИнера 19:11, 17 юли 2006 (UTC)[отговор]

Технически въпрос 2[редактиране на кода]

Да изберем мостра (тертип)

Филолозите: Огледайте статии, наши и в РУ, и кажете коя или кои е добре структурирана, да гледаме за мостра. Поствайте линковете отдолу, да ги обсъдим и да решите.--ИнжИнера 19:11, 17 юли 2006 (UTC)[отговор]

Тролинг, неориентирали се (преместени от главната дискусия)[редактиране на кода]

Да, ама промяната дали е вярна. По моите скромни знания неопределителен член в българския език има! Това са думите един/една/едно. Ето ви малко примери, ще се радвам да ги обясните като нещо различно от неопределителен член:

„Имало едно време ...“
„Една комшийка ми каза ...“
„Кацнал на едно дърво“

Не споря, че правилата на езика позволяват изпускането на неопр. член и той вече се използва доста рядко. -- Златко ± ^{(беседа)} 12:23, 18 юли 2006 (UTC)[отговор]

Едно не беше ли числително име? --Webkid→Беседа 12:50, 18 юли 2006 (UTC)[отговор]

Господа, изречениятя са на верен руски. ОБАЧЕ: дали има верни по смисъл межу тях, филолозите ще кажат. Но първо трябва да се изумува колко инфо ще има в статиятя и как ще е то структурирано. За целта трябва да се отледат мостри и да се избере добър тертип. --ИнжИнера 12:58, 18 юли 2006 (UTC)[отговор]

Кид, един/една/едно е и числително име, но е и неопределителен член. Как ще кацне на две дървета едновременно

. Примерите ги изнамерих в момента, но при желание ще се намерят още:

„Едно дете може да носи до 5 кг“ / „Едно дете ми донесе вода“
„Една крава дава до 4 л мляко“ / „Една кафява крава го роди“
„Един българин е комита, двама са чета, а трима - чета с предател“ / „Един българин трябва да знае българския език“

ИнжИнере, в моята ценностна система знанието на родния език е въпрос на чест и е обект не само на филолозите. За мен верността на твърденията е по-важна от оформянето им. А защо си намерил за "trolling" (което вероятно на български би се превело като тролстване) включването ми в дискусията не знам, и от Съюза не казват. Разни хора, разни идеали. -- Златко ± ^{(беседа)} 20:37, 18 юли 2006 (UTC)[отговор]

Много важен е моментът, когато човек узнае обема на своето незнание в дадена област. Аз (ооо, инжилерите за всичко стават) бях решил сам да оправя статията и взех да търся мостра. И прочетох това: ru:Русский_язык Тогава въпросният момент настъпи за мене и стигнах до извода, че трябва да потърся специалистите за да направим чисто нова статия. Точно така съм анонсирал - писане на нова статия, и затова обсъждането ТУКА на старата е безпредметно. Ако искайте, поправяйте я, не това е темата на това обсъждане. --ИнжИнера 20:58, 18 юли 2006 (UTC)[отговор]

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА! Това, което ще споделя, може и да не обогати особено дискутираната статия, но поне по спора за "неопределителен член" в БЕ ще даде известна яснота. Думи като "някой, някакъв, нечий, еди-кой, кой-годе, кой да е" и т.н. по своята лексико-граматична характеристика (ЛГХ) са НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ. Също по ЛГХ "един, една" и т.н. са ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА - по-точно числителни бройни, които могат да се употребяват и във функциите на неопределително местоимение. Синонимната употреба на различните части на речта в БЕ е отколешна и горният пример не е единствен, ама не му е тук мястото да се изброяват. В днешното родно езикознание (засега

) за членна форма, член (тук също се водят спорове на академично равнище - какво точно представлява) се приема т.н. детерминанта - определителен член, с разновидност при имена от м.р. пълен и кратък. Тя се родее със стари местоименни форми, но това е въпрос на диахронно езикознание. "В спора се ражда истината, но когато страстите се нажежат, истината се изпарява" е казал един (някой, кой да е) умен човек. Желая успех! АниК. 09:44, 19 юли 2006 (UTC)[отговор]

Благодаря! Вкарах го.--ИнжИнера 21:41, 19 юли 2006 (UTC)[отговор]

Уважаема АниК, всичко е въпрос на терминология. Използването на числителните "един, една, едно" в определени случаи от формална гледна точка съответства точно на неопределнителния член в много други езици, в голяма част от които за същата цел се използва точно числителното име за "1", я в още повече етимологията на частта за неопределителен член е свързана с числителното за "1". --Емил Петков 16:25, 22 юли 2006 (UTC)[отговор]

Уважаема г-жо/г-це Кемалова, в Мрежата е възприето, че употребата на главни букви за цялата дума/фраза е равностойно на изкрещяването ѝ, а удебеляването в типографията обикновено обозначава натъртването в интонацията. Аз лично намирам прекалената употреба на натътване за равна на назидателен тон, който от своя страна заедно с използването на крясъци едва ли помагат при водене на разговор. Сама пишете за нажежени страсти, но от Вашето писание лъхат много от тях

. Според моите (не много) скромни знания, в точните науки „детерминанта“ (определител) е линейна функция на елементите на квадратна матрица. Нека да обсъждаме българския език и чистотата му ... на български.

Склонен съм да се съглася с довода за неопределителните местоимения, но само отчасти:

в духа на многото гледни точки в Уикипедия фактът, че мнозина ги наричат член също следва да се отрази;
на страницата на ФСФ към СУ (http://www.slav.uni-sofia.bg/Subjects/bfmorph.htm) пише, че в българския език освен определителния има също неопределителен и нулев член. Явно са налични и достатъчно важни, че студентите да ги изучават;
по принцип един/една/едно са определени числителни (както отбеляза по-горе Александър), но в обсъжданите случаи могат да служат като неопределени прилагателни (=някакъв/някаква/някакво), освен като неопределителни местоимения (някой/някоя/някое). В примера „Едно дете ми донесе вода“ думата едно запушва смислова дупка - ако кажем „дете ми донесе вода“ по словоред подчертаваме, че дете (а не възрастен) е извършителя, а смисловите оттенъци в „някакво дете ми донесе вода“ и „някое дете ми донесе вода“ могат да породят спор със сходна продължителност .

ИнжИнера препраща към цитат на академик Стефан Младенов, но не чете внимателно - „истински неопределителен член няма“. След като автора на статията (или дори г-н академика) вмъква думата истински, то явно си оставя отворена вратичка за отстъпление. Но за читател като мен не става ясно дали фалшив, половинчат или дявол знае какъв „не-истински неопределителен член“ го кара да пише такова предпазливо заобикаляне! -- Златко ± ^{(беседа)} 16:32, 10 август 2006 (UTC)[отговор]

Хубава работа, ама българска[редактиране на кода]

Моля да ме извините че по-горе премълчах нещо важно: За да може човек узнае обема на своето незнание в дадена област, той трябва да има доста знания в нея. На незнаещия всичко му е просто и ясно.

КОНКРЕТНО: Въпреки недвусмисленото изложение от АниК. - филоложка, че:
„В днешното родно езикознание (засега ) за членна форма, член (тук също се водят спорове на академично равнище - какво точно представлява) се приема т.н. детерминанта - определителен член, с разновидност при имена от м.р. пълен и кратък.“
се е намерил самодеец, който е ходил да цапа в статията. След като не вярвате на АниК., то прочетете Непротивоезикоругателствувайте от 2001-ва, и Непротивоезикоругателствувайте от 2002-ра, Подписано е: Автор: Владко МУРДАРОВ. По простият ми инжинерски критерий (не смята за нужно да си пише титлите, защото компетентността му личи достатъчно от това, което пише) той е достатъчно компетентен. Владко МУРДАРОВ:

...преди близо седемдесет години академик Стефан Младенов беше припомнил в своето популярно
списание “Родна реч”: за разлика от други езици в български има определителен член, но истински
неопределителен член няма. Всякакви опити за неговата поява в речта ни винаги са продиктувани
от чуждоезикови влияния. Академикът дори беше нарекъл подобни граматически заемки “френщини”,
като си представяше, че именно под френско, но отчасти и под немско или английско влияние и в
нашия език започва да се промъква неопределителният член.

--ИнжИнера 13:25, 22 юли 2006 (UTC)[отговор]

Генади, в руската статия специално за теб бях оставил източник, на беседата на другарчето ти описах за какво иде реч, ама май е нямало кой да го прочете! Затова сега ти го давам по-горе отново. Прочети, попсувай (както ти е обичайно), пък като изпуснеш парата нека да се върнем към цивилизована дискусия. В един (;-) спор личните нападки обикновено показват липса на смислени доводи. Показателен е също фактът, че си направил пълно връщане по терлици (без описание на редакцията), въпреки че точно едно твое „другарче“ е направило връщане на редакциите ти . Толкова си бързал в яда си, че си оплескал шаблона.

От преди седемдесет години езикът доста се е променил, независимо дали на някои хора им харесва промяната или не! Ако погледнеш в s:Македонскый-тъ Въпросъ, може да видиш как дори за дяда ти Славейкова уеднаквената употреба на членъ-тъ е дреболия. -- Златко ± ^{(беседа)} 16:32, 10 август 2006 (UTC)[отговор]