Преглед на кода на Украински език

{{обработка|премахване на препратките към Уикипедия на украински, изглаждане на превода}}
{{Език
| име          = Украински език
| родно име    = українська мова
| произношение = [ukrɑˈjinʲsʲkɑ ˈmɔwɑ]
| страна       = [[Украйна]]
| регион       = [[Източна Европа]]
| говорещи     = 32 000 000 – 45 000 000
| писменост    = [[кирилица]]
| сем1         = Индоевропейски
| сем2         = Славянски
| сем3         = Източнославянски
| сем4         = Украински
| официален    = {{флагче с име|Украйна}}
| регулатор    = Украински езиков институт
| iso639-1     = uk
| iso639-2     = ukr
| iso639-3     = ukr
| карта        = Idioma ucraniano.png
| карта-описание = Места където се говори украински:
{{Legend|#0080ff| Региони където украинският е главният роден език на населението.}} {{Legend|#88c4ff|Региони където украинският е роден език на малцинство.}}
| wiki         = uk
}}
'''Украинският език''' ({{lang|uk|українська мова}}, '''исторически''': ''[[рус]]ька'' или ''[[Русини|русинська]]'' мова) е [[Източнославянски езици|източнославянски език]], говорен от около 32 000 000 – 45 000 000 души (основно етнически [[украинци]]) в [[Украйна]], [[Полша]], [[Словакия]], [[Румъния]], [[Молдова]], [[Русия]] и други. Смята се за втори или трети най-говорен славянски език, в зависимост от статистиките, които се използват.

[[File:WIKITONGUES- Vira speaking Ukrainian.webm|thumb|250px|Украински език]]

== Разпространение и говорещи ==
{{Вижте също|Украински език в Украйна}}
Точният брой говорещи в момента е неизвестен поради липсата на скорошни данни. Според някои източници<ref>https://www.worlddata.info/languages/ukrainian.php Посетен на 14.03.2023 г.</ref> е около 32 милиона души, а други – до 45 милиона.<ref name=recentsurvey>https://visitukraine.today/blog/1410/the-ukrainian-language-in-everyday-life-or-as-a-nightingale-language-has-become-a-trend-in-2022-survey-results Посетено на 14.03.2023 г.</ref> Според [[Преброяване_на_населението_в_Украйна_(2001)#Езици|последното преброяване от 2001 г.]] около 67% от населението на Украйна смята украинския език за първи или роден. Тези данни може да са се променили, както предлага изследване от 2022 година.<ref name=recentsurvey/> Украинският език може да се смята за втори или трети най-говорен славянски език. В зависимост от данните които се използват, той има повече или по-малко говорещи от [[полски език |полския език]].

[[file:Ukraine_census_2001_Ukrainian.svg |250px|caption=Процент говорещи на украински в отделните държавни единици на Украйна според данните от 2001 г.]]
[[file:Ukrainianlang2001ua.PNG |250px|Процент говорещи на украински в Украйна според данните от 2001 г.]]

=== В интернет ===
{{Вижте също|Уикипедия на украински език}}

След старта на [[руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] употребата на украинския език в социалните медии се увеличава значително.<ref>{{Cite web|title="Радикальний прогрес". У соцмережах української стало набагато більше, – дослідження|url=https://texty.org.ua/fragments/111001/radykalnyj-prohres-u-socmerezhah-ukrayinskoyi-stalo-nabahato-bilshe-doslidzhennya/}}</ref>

== История ==
[[Иван Котляревски]], смятан за основател на съвременната украинска литература, е написал поемата „[[Енеида (Котляревски)|Енеида]]“ ({{lang|uk|Енеї́да}}), която е кръстена на [[Енеида |римската поема със същото име]] през 1798 г. „Енеида“ се смята за първото произведение, написано на съвременен украински език и за началото на съвременната украинска литература.

Има и по-стари сведения за украинският език, тогава наричан „[[Рутенски |руськи]]“ ({{lang|pl|ruski}}). Например роденият в [[Лвов]], [[Жечпосполита]] Якуб Гватович ({{lang|pl|Gawatowicz (Gawat) Jakub}}), който през 1619 г. пише „Трагедията на пресветия Иван Кръстител“ (''{{lang|uk|„Трагедія, або Образ смерті пресвятого Івана Хрестителя, посланця Божого“}}''; ''{{lang|pl|Tragaedię, albo Wizerunk śmierci przeświątego Jana Chrzciciela, przesłańca Bożego}}''). В нея има части, написани на тогавашния украински ({{lang|uk|руськи}}, {{lang|pl|ruski}}) език, и герои, които представят бита на тогавашните украинци.

=== Име ===
В историята езикът е наричан „руськи“, „ruski“ или „русиньски“. В [[Руска Империя |Руската империя]] е наричан „малорусский“, „западнорусский“ и по-късно „малороссийский“. В [[Австро-Унгария]] рутенският език ({{lang|uk|руська мова}}; {{lang|de|Ruthenische Sprache}}) е признат като един от официалните езици на областите [[Галиция]] и [[Буковина]].<ref>https://dspace.lvduvs.edu.ua/handle/1234567890/2216 Правовий статус української мови в Австро-Угорській імперії</ref> Във [[Втора полска република|Втората полска република]] езикът е също записан като „руськи“ ({{lang|pl|ruski}}) даже когато се говори за съвременния украински език. На български старите форми на езика се наричат [[рутенски език]]. Името „украински“ влиза в широка употреба по-късно, в средата на XX век.

== Азбука ==
В украинския език се използват 33 букви. Те са:

{| class="wikitable" style="font-family:Arial Unicode MS; font-size:1.4em; border-color:#000000; border-width:1px; border-style:solid; border-collapse:collapse; background-color:#F8F8EF; text-align:center;"
| style="width:3em; padding: 3px;" | А а
| style="width:3em; padding: 3px;" | Б б
| style="width:3em; padding: 3px;" | В в
| style="width:3em; padding: 3px;" | Г г
| style="width:3em; padding: 3px;" | Ґ ґ
| style="width:3em; padding: 3px;" | Д д
| style="width:3em; padding: 3px;" | Е е
| style="width:3em; padding: 3px;" | Є є
| style="width:3em; padding: 3px;" | Ж ж
|-
| style="width:3em; padding: 3px;" | З з
| style="width:3em; padding: 3px;" | И и
| style="width:3em; padding: 3px;" | І і
| style="width:3em; padding: 3px;" | Ї ї
| style="width:3em; padding: 3px;" | Й й
| style="width:3em; padding: 3px;" | К к
| style="width:3em; padding: 3px;" | Л л
| style="width:3em; padding: 3px;" | М м
| style="width:3em; padding: 3px;" | Н н
|-
| style="width:3em; padding: 3px;" | О о
| style="width:3em; padding: 3px;" | П п
| style="width:3em; padding: 3px;" | Р р
| style="width:3em; padding: 3px;" | С с
| style="width:3em; padding: 3px;" | Т т
| style="width:3em; padding: 3px;" | У у
| style="width:3em; padding: 3px;" | Ф ф
| style="width:3em; padding: 3px;" | Х х
| style="width:3em; padding: 3px;" | Ц ц
|-
| style="width:3em; padding: 3px;" | Ч ч
| style="width:3em; padding: 3px;" | Ш ш
| style="width:3em; padding: 3px;" | Щ щ
| style="width:3em; padding: 3px;" | ь
| style="width:3em; padding: 3px;" | Ю ю
| style="width:3em; padding: 3px;" | Я я
|
|
|
|}

Украинският език е много близък до [[руски език|руския]] и до [[беларуски език|беларуския език]]. Сходството помежду им е това, че имат еднакво построена граматична схема. Например и в трите езика съществуват падежи, склонения и др. Между украинския и българския език съществуват много езикови разлики, но тъй като и двата произхождат от [[праславянски език]], имат много думи, които са близки по произношение и значение, напр. '''''неділя''' (неделя), '''червоний''' (червен), '''любов''' (любов)''. В българския език също се е запазил звателният падеж, както и в украинския – нещо, изчезнало от руския с някои изключения. Неправилните съществителни са сходни в българския и украинския. Например множественото число на „ден“ ({{lang|uk|день}}) е „дни“ ({{lang|uk|днів}}). В украинския език съществуват и думи с прабългарски характер, което е едно доказателство за хипотезата, че волжки българи са живели и по земите около река [[Днепър]]. Украинските диалекти имат в речниковия си запас значителен брой думи от полски и тюркски произход.

== Фонетика ==
1. Азбука на украинския език

Азбуката на украинския език съдържа 33 букви. В украинския език има и [[апостроф]].

Апострофът втвърдява предишната буква, противоположното на буквата „ь“, която омекотява. Той също „отделя“ част от думата.

Например:

'''''бур`ян''''' би се изговорило с твърдо [р] и [й], произнасяйки се [бурйан].

'''''буря''''' тук [р] става меко, а [й] не се изговаря. Произнася се [бу'''рь'''а]. Тоест стандартно омекотяване.

Буквите '''б, п, в, м, ф''' никога не могат да бъдат „меки“ в украинския език, за това винаги се пише апостроф ако са последвани от омекотяваща гласна (є, ї, я). Има много правила за това кога се пише апостроф и кога не. Други букви които са винаги твърди са '''ш, щ, ж, ч, к, х, г'''.

1.1. Ето как се произнасят някои букви, различни от тези в българския език:
* Ґґ [г]
* Є є [йе]
* I і [и]
* Ї ї [йи]
* Щ щ [шч]

1.2. В украинския език буквата Г г се произнася като звучното съответствие на звука [х].

1.3. Буквата И и се произнася [ъй], или близко до ы в руския език:
* запитання [запъйтання]
* риба [ръйба]

== Морфология ==
=== Съществителни имена ===
[[Съществително име|Съществителните имена]] в украински език (іменники) имат [[Род (българска граматика)|род]], изменят се по [[Число (граматика)|число]] и [[Падеж (граматика)|падеж]], групират се в [[Склонение|склонения]] и разряди.

==== Род ====
В украинския език съществителните имена принадлежат към един от трите рода: мъжки, женски и среден род. Граматически род нямат съществителните, които са само в множествено число, напр.: канікули, уста, меблі и пр. При съществителните имена има и т. нар. общ род. Той се определя синтактически или по формата на съгласуване с останалите думи, напр.: круглий сирота – кругла сирота.
* N.B.! Съществителните имена, които означават професия, са само от мъжки род, напр.: інженер, асистент, пілот.

==== Число ====
В украинския, както и в българския език има две форми за число – единствено число (однина) и множествено число (множина). В някои славянски езици (в т.ч. украински и български език) има съществителни, които имат форма само за множествено число, например: укр. штани – рус. брюки. Има и съществителни имена, които в украински език се употребяват и в двете форми. Този вид е най-разпространен: зошит, зустріч, доба и пр.

Съществителни имена, които се употребяват само в единствено число: розвиток, туга, юність.

==== Особености на падежните окончания в II склонение ====
Определени трудности възникват при склонение на съществителни с афикс -р. Те могат да се изменят по типа на меката, твърдата и смесената група. В родителен падеж единствено число на съществителните от мъжки род имат окончание -у/-ю, а част от тях – окончание -а.

Окончание -у/-ю имат съществителните, които обозначават явленията на природата, абстрактните понятия, наименованията на учреждения и обществени служби. Съществителните имена, отбелязващи лица, конкретни единични предмети, географски названия и др., имат окончания -а/-я.

==== Особености на съществителните имена от III склонение ====
Към II склонение спадат съществителните от женски род с основа на мека и твърда съгласна, а също и съществителното мати. В именителен падеж повечето от съществителните имена имат мека съгласна: сіль, осінь, тінь. Има и някои съществителни, които в именителен падеж, единствено число имат твърда съгласна: кров, розкіш, стіл. В творителен падеж, единствено число съгласните се удвояват, ако те стоят след гласна буква: ніччю, тінню. Не се удвояват съгласните б, в, м, п, р и ф: верф’ю, кіновар’ю.

==== Особености на съществителните имена от IV склонение ====
* Единствено число. В именителен, винителен и звателен падеж, съществителните имена имат афикс -а и -я (след меки съгласни). Суфиксите -ат (-ят), -ен, се появяват в родителен и дателен падеж, а в творителен отсъстват.
* Множествено число. В именителен падеж след суфиксите -ат (-ят), -ен те приемат окончание -а (-я). Във винителен падеж названията на неодушевените предмети имат форми, общи с тези на именителен падеж и родителен падеж.

==== Звателен падеж ====
В украински език съществителните имена имат седми падеж, по-специфичен от другите. Това е [[Звателен падеж|звателният падеж]]. Такава форма с окончание -е имат всички [[Собствено име|собствени имена]]. Ако името се състои от име и презиме, то тогава окончанията са съответно:-е/-у (за м.р.) и -є/-о.

Това е единственият падеж, който се е запазил в българският език, и се образува по сходен начин и при идентични обстоятелства. Например:

''{{lang|bg|„Иван'''е''', учи украински.“}}''

''{{lang|uk|„Іван'''е''', вивчай українську.“|}}''

''{{lang|bg|„Баб'''о''', научи ме да говоря на украински.“}}''

''{{lang|uk|„Баб'''о''', навчи мене говорити українською.“|}}''

=== Прилагателни имена ===
[[Прилагателно име|Прилагателните имена]] в украински език (прикметники) се изменят по род, число и падеж и също така се съгласуват със съществителните имена, към които се отнасят. Също така те имат сравнителна и превъзходна степен, пълна и кратка форма.

==== Степени на сравнение ====
Повечето от качествените прилагателни имат две степени на сравнение – сравнителна и превъзходна (вищий i найвищий).

Простата форма се образува с помощта на суфиксите (наставките) -ш- и -іш-: веселий – веселіший, здоровий – здоровіший.

==== Пълна и кратка форма ====
В украинския език прилагателните имена имат по правило пълна форма, но само някои от тях притежават и кратка форма. Пълната форма съществува в два варианта – стяжен (зелений, зелена, зелене, зелені) и нестяжен (зеленая, зеленеє, зеленії). Най-употребяваните форми са пълните стяженни форми за прилагателно име. Прилагателните имена от женски и среден род в именителен и винителен падеж попадат и в т.нар. нестяженна форма (синяя, синєє и за мн.ч. синії). Нестяженните форми се използват и във фолклора. Кратките форми в украински език се употребяват само в именителен и винителен падеж (зелен сад, славен народ). Те не се изменят по род, число и падеж.

==== Склонение на прилагателните имена ====
По характер на основата на думата прилагателните имена се разделят на две групи: твърда и мека. Към твърдата група принадлежат по-голямата част от украинските прилагателни имена. В именителен падеж, единствено число те имат окончание -ий (мъжки род) и -а (женски род), -е (среден род): білий, біла, біле.

Към меката група спадат прилагателните имена, които в именителен падеж имат окончание -ій (-їй), -я, -є: нижній, нижня, нижнє.

==== Образуване на прилагателни имена ====
Голяма част от украинските прилагателни са вторични думи. Основните начини за тяхното образуване са:
* С [[Представка|префикси]]: гарний – прегарний, високий – зависокий;
* Със [[Наставка|суфикси]]: синій – синявий, зима – зимовий;
* Префиксално – суфиксално: садиба – присадибний, берег – прибережний;
* Със сложни основи: білий камінь – білокам’янний, сірий i зелений – сірозелений;
* N.B.! Образуването на прилагателни имена от съществителни имена с помощ на суфикса -ськ- се съпровожда със звукови изменения:
** при наличие на буквите г, ж, з + -ськ (-ий) → -зьк (-ий);
** при наличие на буквите к, ч, ц + -ськ (-ий) → -цьк (-ий);
** при наличие на буквите х, ш, с + -ськ (-ий) → -ськ (-ий);
** съществуват и изключения, при които това правило не важи, напр.: герцогський, казахський;

==== Преход на прилагателни имена в съществителни имена ====
Някои прилагателни имена имат способност да се променят и граматически да се превърнат в съществителни имена. Те специфични прилагателни имена са групирани по следния начин:
* названия на лица;
* названия на животни;
* названия на помещения;
* названия на абстрактни понятия.

=== Числителни имена ===
[[Числително име|Числителното име]] (числівники) е неизменяема част на речта, която означава численост и се употребява като пояснение на съществителното име (по-рядко – самостоятелно). Числителното име се дели по значение и форма, а също така и на количествени и редни. По състав се делят на сложни и съставни. Количествените числителни се разделят на дробни, събирателни и неопределено – количествени. Числителните имена се скланят по падеж (без думите мало, немало, чимало и др.) Формите за род и число преобладават при отделни думи: один, одна, одно и одне, одні; два (м.р., ср.р.), півтори (ж.р.) и др. В украинския език количествените числителни имена могат да имат и друго граматическо значение, напр. съществителни (трійка), глаголи (потроїти), наречия (тричі).

==== Склонение на числителните имена ====
Числителните имена в украински език се скланят нееднотипно.

3.1.1. Склонение на числителното име ОДИН:

И. один одна одно одні 

Р. → одного → однієї → одного → одних Д. → одному → одній → одному → одним

В. → один и одного → одну → одно → одні и одних

Т. → одним → однією → одним → одними

П. → (на) одному → (на) одній → (на) одному → (на) одних

3.1.2. Склонение на числителните имена ДВА, ТРИ, ЧОТИРИ:

И. → два, дві → три чотири

Р. → двох → трьох → чотирьох

Д. → двом → трьом → чотирьом

В. → аналогично на И. или Р. 

Т. → двома → трьома → чотирма

П.→ (на) двох → (на) трьох → (на) чотирьох

3.1.3. Склонение на числителните имена 5 – 20, 30, 50, 60, 70, 80:

И. → п'ять → сім → вісім

Р. → п'яти, п'ятьох → семи, сімох → восьми, вісьмох

Д. → п'яти, п'ятьом → семи, сімом → восьми, вісьмом

В. → п'ять, п'ятьох → сім, сімох → вісім, вісьмох

Т. → п'ятьмя, п'ятьома → сьома, сімома → вісьма, вісьмома

П. → (на) п'яти, п'ятьох → (на) семи, сімох → (на) восьми, вісьмох

И. → одинадцять → двадцять

Р. → одинадцяти, одинадцятьох → двадцяти, двадцятьох

Д. → одинадцяти, одинадцятьом → двадцяти, двадцятьом

В. → одинадцять, одинадцятьох → двадцять, двадцятьох

Т. → одинадцятьма, одинадцятьома → двадцятьма, двадцятьома

П. → (на) одинадцяти, одинадцятьох → (на) двадцяти, двадцятьох

И. → п'ятдесят → сімдесят

Р. → п'ятдесяти, п'ятдесятьох → сімдесяти, сімдесятьох

Д. → п'ятдесяти, п'ятдесятьом → сімдесяти, сімдесятьом

В. → п'ятдесят, п'ятдесятьох → сімдесят, сімдесятьох

Т. → п'ятдесятьма, п'ятдесятьома → сімдесятьма, сімдесятьома

П. → (на) п'ятдесяти, п'ятдесятьох → (на) сімдесяти, сімдесятьох

3.1.4. Склонение на числителните имена 200 – 900:

И. → двісті → триста → чотириста

Р. → двохсот → трьохсот → чотирьохсот

Д. → двомстам → трьомстам → чотирьомстам 

В. → двісті, двохсот → триста, трьохсот → чотириста, чотирьохсот

Т. → двомастами → трьомастами → чотирмастами

П. → (на) двохстах → (на) трьохстах → (на) чотирьохстах

И. → п'ятсот → дев'ятсот

Р. → п'ятисот → дев'ятисот

Д. → п'ятистам → дев'ятистам

В. → п'ятсот → дев'ятсот

Т. → п'ятьмастами, п'ятьомастами → дев'ятьмастами, дев'ятьомастами

П. → (на) п'ятистах → (на) дев'ятистах

==== Склонение на редните числителни имена ====
Редните числителни имена се скланят аналогично на прилагателните имена. В съставните редни числителни имена се скланя само последната дума, напр.: сто сорок п’ятий – сто сорок п’ятого, сто сорок п’ятому и пр.

==== Особености в склонението на числителните имена ====
* В украинския език при числителните имена, започващи с числата два, три, чотири (а също и тези, които са с проследен компонент два, три, чотири), съществителните имена се употребяват само в именителен падеж, напр.: два онуки, три учні, чотири дочки и пр.
* Числителните имена, които започват с пет, в именителен и винителен падеж в комбинация със съществително име, се употребяват с формата за родителен падеж, единствено число: п’ять синів, сім відсотків.

=== Местоимения ===
[[Местоимение]]то (займенники) е дума, която се употребява вместо съществително, прилагателно или числително име.

В украинския език местоименията се делят на следните разряди: лични, възвратни, притежателни, указателни, въпросително-относителни, определителни, отрицателни и неопределени.

==== Лични местоимения ====
В групата на личните местоимения влизат:
{| class="wikitable"

|bgcolor="#f4a460"|
|bgcolor="#f4a460"|1 л.
|bgcolor="#f4a460"|2 л.
|bgcolor="#f4a460"|3 л.
|-

|'''ед.ч.'''
|я
|ти
|він, вона, воно
|-
|-
|'''мн.ч.'''
|ми
|ви
|вони
|-
|}

==== Спрежения ====
===== Първо лице =====
{| class="wikitable"
|bgcolor="#a1d2e3"|Падеж
|bgcolor="#f4a460"|ед. ч.
|bgcolor="#f4a460"|мн. ч.
|-
|'''именителен'''
|я
|ми
|-
|-
|'''родителен'''
|мене

|нас
|-
|-
|'''дателен'''
|мені
|нам
|-
|-
|'''винителен'''
|мене
|нас
|-
|-
|'''творителен'''
|мною
|нами
|-
|-
|'''местен'''
|(на) мені
|(на) нас
|-
|}

===== Второ лице =====
{| class="wikitable"
|bgcolor="#a1d2e3"|Падеж
|bgcolor="#f4a460"|ед. ч.
|bgcolor="#f4a460"|мн. ч.
|-
|'''именителен'''
|ти
|ви
|-
|-
|'''родителен'''
|тебе
|вас
|-
|-
|'''дателен'''
|тобі
|вам
|-
|-
|'''винителен'''
|тебе
|вас
|-
|-
|'''творителен'''
|тобою
|вами
|-
|-
|'''местен'''
|(на) тобі
|(на) вас
|-
|}

===== Трето лице =====
====== ед. ч. ======
{| class="wikitable"
|bgcolor="#a1d2e3"|Падеж
|bgcolor="#f4a460"|м. р.
|bgcolor="#f4a460"|ж. р.
|bgcolor="#f4a460"|ср. р.
|-
|'''именителен'''
|він
|вона
|воно
|-
|-
|'''родителен'''
|його, (за) нього
|її, (за) неї
|його, (за) нього
|-
|-
|'''дателен'''
|йому
|їй
|йому
|-
|-
|'''винителен'''
|його, (на) нього
|її, (на) неї
|його, (на) нього
|-
|-
|'''творителен'''
|ним
|нею
|ним
|-
|-
|'''местен'''
|(на) ньому, (на) нім
|(на) ній
|(на) ньому, (на) нім
|-
|}

====== мн. ч. ======
{| class="wikitable"
|bgcolor="#a1d2e3"|Падеж
|bgcolor="#f4a460"|форма
|-
|'''именителен'''
|вони
|-
|-
|'''родителен'''
|їх, (до) них
|-
|-
|'''дателен'''
|їм
|-
|-
|'''винителен'''
|їх
|-
|-
|'''творителен'''
|ними
|-
|-
|'''местен'''
|(на) них
|-
|}N.B.! Местоименията він, вона, воно във формите си във винителен и родителен падеж в съчетание с предлог получават допълнителна буква -н.

В украински език е прието да се употребява местоименната форма Ви при разговор с по-възраст или ранг. Подчертава също уважение и вежливост.

==== Възвратно местоимение ====
Възвратното местоимение в украински език се скланя по следния начин:

{| class="wikitable"
|bgcolor="#a1d2e3"|Падеж
|bgcolor="#f4a460"|форма
|-
|'''именителен'''
|''—''
|-
|-
|'''родителен'''
|себе
|-
|-
|'''дателен'''
|собі
|-
|-
|'''винителен'''
|себе
|-
|-
|'''творителен'''
|собою
|-
|-
|'''местен'''
|на собі
|-
|}

==== Притежателно местоимение ====
Към притежателните местоимения в украински език принадлежат: мій, твій, свій, наш, ваш, їхній. Местоименията мій, твій, свій се скланят по следния образец:

{| class="wikitable"
| bgcolor="#a1d2e3" |Падеж
| bgcolor="#f4a460" |форма
|-
|'''именителен'''
|мій, моя, моє, мої
|-
|-
|'''родителен'''
|мого, моєї, мого, моїх
|-
|-
|'''дателен'''
|моєму, моїй, моєму, моїм
|-
|-
|'''винителен'''
|мій, мого, мою, моє, моїх, мої
|-
|-
|'''творителен'''
|моїм, моєю, моїм, моїми
|-
|-
|'''местен'''
|(на) моєму, (на) моїм, (на) моїй, (на) моєму, (на) моїх, (на) моїм
|-
|}

==== Показателно местоимение ====
Към показателните местоимения спадат следните местоимения: той (отой), цей (оцей), такий (отакий), стільки.

По-долу е представена таблица с образец за склонението на този вид местоимения.

{| class="wikitable"
| bgcolor="#a1d2e3" |Падеж
| bgcolor="#f4a460" |форма
|-
|'''именителен'''
|той, та, те, ті
|-
|-
|'''родителен'''
|того, тієї, тої, того, тих
|-
|-
|'''дателен'''
|тому, тій, тому, тим
|-
|-
|'''винителен'''
|той, того, ту, те, того, тих, ті
|-
|-
|'''творителен'''
|тим, тією, тим, тими
|-
|-
|'''местен'''
|(на) тому, (на) тім, (на) тій, (на) тому, (на) тім, (на) тих
|-
|}N.B.!: Местоимението цей се употребява при посочване на близки обекти, а той се използва при по-далечни или далечни обекти.

==== Определително местоимение ====
Към определителните местоимения принадлежат: весь, сам, самий, всякий, інший и др. Местоименията като например весь, се скланят като прилагателните имена от твърдата група.

В украински език определителните местоимения могат да се употребяват във форма с ласкателни (умалителни) суфикси: всенький, кожненький и др. Местоимението кожний има и кратка форма кожен.

Местоименията хто, що, який, чий, котрий, скільки са въпросителни и относителни местоимения.

==== Отрицателно и неопределително местоимение ====
Отрицателните и неопределителните местоимения се скланят така както и въпросителните местоимения, от които те са образувани. Отрицателните местоимения се образуват с помощта на префикса ні-: ніхто, ніщо и пр.

Неопределителните местоимения се съставят с помощта на партикулата (частицата) де, аби, сь (пишат се заедно) и с помощта на будь-, -небудь, казна- и пр. Неопределителното местоимение якийсь във формата си за родителен и предложен падеж пред частицата – сь получават звук [о]: якийсь – якихось.

=== Глагол ===
[[Глагол]]ът (дієслово) е част на речта, която обозначава действие.

В украински език съществуват спрегаеми и неспрегаеми глаголни форми. Към неспрегаемите форми на глагола спадат инфинитив (інфінітив), причастие (дієприкметник) и деепричастие (дієприслівник). Неспрегаемите форми не се изменят по лице, време и наклонение.

==== Инфинитив на глагола ====
В украински език основната форма на глагола (инфинитив) има суфикс -ти: жити, розмовляти, іти. Съществува форма -ть, която се използва главно във фолклора и художествената литература.

==== Форми за сегашно време от изявително наклонение (I спрежение) ====
В украински език, глаголите от изявително наклонение (дійсного способу) има форма за сегашно, минало и бъдеще време. Глаголите от сегашно и бъдеще време се изменят по лице. Различават се две спрежения на глаголите. По-долу е представен образец за спрягане на глаголите от I спрежение.

ед. ч. → мн. ч.

розмовля-ю, пиш-у → розмовля-ємо, пиш-емо

розмовля-єш, пиш-еш → розмовля-єте, пиш-ете

розмовля-є, пиш-е  → розмовля-ють, пиш-уть

* N.B.! При образуване на лични форми въз основа на глаголи от I спрежение се получава редуване на следните съгласни:

* г, к, х – ж, ч, ш
* з, с – ж, ш
* т – ч
* ск – щ [шч]
* г – гн

Следващата таблица е образец за спрягане на глаголи от II спрежение:

ед. число → мн. число

леж-у, нош-у → леж-имо, нос-имо

леж-иш, нос-иш → леж-ите, нос-ите

леж-ить, нос-ить леж-ать, нос-ять

* N.B.! При образуване на лични форми въз основа на глаголи от II спрежение се получава редуване на следните съгласни:
** б, п, в, м, ф – бл, пл, вл, мл, фл (за 1 л. ед. ч. и 3 л. ед. ч.)
** д – дж, з – ж, с – ш, т – ч (1 л. ед. ч.)
** г – ж (във всички лица)

==== Частицата б (би) ====
Глаголите от т. нар. умовного способу (условно наклонение) се образуват от формите за
минало време с помощта на частицата б (би).

== Изучаване на украински език в България ==
В България украински език се изучава в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподаватели по украински език са Албена Стаменова, Валентина Драгулева, Лидия Терзийска, Райна Камберова, Олга Сорока, Лилия Желева и Владимир Колев.<ref>[http://www.bgukrainistika.com/bg/i/?plID=1&scID=6 www.bgukrainistika.com]. Посетен на 16 януари 2014 г.</ref>

През 2008 г. е издаден първият в България учебник по украински език за българи с автори Албена Стаменова и Райна Камберова.<ref>[http://www.bgukrainistika.com/bg/?plID=1&scID=53&page=PageLayout&lang=bg www.bgukrainistika.com]. Посетен на 16 януари 2014 г.</ref>

== Бележки ==
<references />

== Външни препратки ==
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=UKR Украинският език на Ethnologue]
* [http://escriptorium.univer.kharkov.ua/handle/1237075002/1215 Виргилиева Энеида на малороссийский язык переложенная И. Котляревским] в eScriptorium
* [[:uk:Назва_української_мови|Назва української мови | Українська Вікіпедія]]
* [http://uk.wikipedia.org Уикипедия на украински]

{{Славянски езици}}
{{Портал|Украйна}}

[[Категория:Украински език| ]]
[[Категория:Езици в Молдова]]
[[Категория:Езици в Крим]]