Улрих фон Мандершайд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербът на графовете на Мандершайд

Улрих фон Мандершайд (на немски: Ulrich von Manderscheid; † ок. 1436) е граф на Мандершайд, архиепископ и курфюрст на Трир (1430 – 1436). Той загубва през 1430 г. при изборите за архиепископ на Трир, но не признава загубата си, което води до конфликт при епископите на Трир.

Син е вероятно на Дитрих II фон Мандершайд († 1426) и съпругата му Елизабет фом Щайн († 1403), вдовица на Дитрих фон Еренберг († сл. 1379), дъщеря на рицар Тилман фом Щайн († ок. 1377) и Жанета фон Родемахерн († 1357/1363).[1]

Улрих е катедрален пропст в Кьолн и архидякон в Трир и през 1430 г. след смъртта на архиепископ Ото фон Цигенхайн кандидатства за службата архиепископ на Трир. Катедралният капител избира с множество на 27 февруари 1430 г. катедралния схоластер Якоб фон Зирк за архиепископ. Понеже Улрих не акцептира своята загуба, двамата кандидати пътуват до Рим, за да получат от папата одобрение. Папа Мартин V не ги одобрява и назначава през май 1430 г. епископа на Шпайер, Рабан фон Хелмщат, за новия архиепископ на Трир. Улрих не се подчинява на решението.

Катедралният капител назначава Улрих първо за управител на епископството и на 10 юли 1430 г. го избира в Кобленц за архиепископ. Папа Мартин отлъчва от църквата капитела и Улрих. Въпреки това Улрих управлява архиепископството до 1436 г., без да получи помазване за епископ. Град Трир не желае да приеме Улрих и той обсажда града неуспешно два пъти 1432 и 1433 г. Катедралният капител се отказва от Улрих, заради неговата бруталност. На църковния събор в Базел през 1434 г. Рабан фон Хелмщат е обявен за правилния епископ. Улрих получава на 7 август 1434 г. имперско осъждане.

На 7 февруари 1436 г. съдът му обещава замък Щолценфелс в Кобленц. Улрих протестира срещу пристигането на Рабан фон Хелмщат в Трир и отново тръгва към Рим и по пътя умира в Швейцария.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz Xaver Kraus: Ulrich von Manderscheid. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 39, Duncker & Humblot, Leipzig 1895, S. 234 f.
  • Vera Torunsky: Die Manderscheider. Eine Eifeler Adelsfamilie. Herrschaft, Wirtschaft, Kultur. Rheinland-Verlag, Pulheim 1990, ISBN 3-7927-1152-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]